Интервю - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-18 @ 14:19 EEST

Интервю

2004-03-15 @ 19:52 EET

Интервю с директора на Държавния земеделски институт в Генерал Тошево ст.н.с. Димитър Петъков

С НАУЧНИТЕ СИ ПРОДУКТИ
ДОБРУДЖАНСКИЯТ ЗЕМЕДЕЛСКИ
ИНСТИТУТ Е В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Пред НДТ ст.н.с. д-р Димитър Петъков - директор на "Добруджански земеделски институт" - Ген. Тошево:

Ст.н.с. д-р Димитър Петъков е на 46 години. От 20 години работи в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево. Тясната му специалност е "Селекция на слънчогледа", д-р по "Селекция и семепроизводство на културните растения". Участвал е в авторските колективи на всички хибриди слънчоглед, създадени в секцията. Специализарал във Франция. Владее английски език, женен, с двама сина. В продължение на 2,5 години е бил научен секретар на института. От 20 януари т.г. е назначен за директор на института след спечелен конкурс.

- С какви постижения започна Вашият мандат като директор на Добруджанския земеделски институт, съответно и 2004 г.?
- Последните няколко години в метеорологично отношение бяха неблагоприятни за земеделието, не само за района, но и за страната като цяло. Имаше доста неблагополучия. При тези неблагоприятни условия успяха да се проявят предимствата на нашите научни продукти. В началото на годината регистрирахме 5 нови сорта пшеница и 4 хибрида слънчоглед. Започваме размножаване на тези сортове. Предполагаме, че ще бъдат посрещнати добре от земеделските производители, тъй като всички наши сортове, които са селекционирани през последните години, се налагат успешно, конкурентноспособни са. Например, при зърнено-житните култури и специално при пшеницата, наблягаме много на селекцията за устойчивост на стресови фактори - студ, суша, нападение от различни болести. Нашите сортове са едни от най-устойчивите и се приемат много добре от производителите. Лимитиращ фактор при отглеждането на слънчогледа през последните години е нападението от синя китка и нова раса мана. Това наложи преустройство на цялата база на селекционната работа, което не е никак лесно. Изисква да се въведат гени за устойчивост към тези нови болести и паразити. В началото на т.г. в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол направихме заявка за 9 нови хибрида слънчоглед, които са устойчиви на мана и синя китка. Предстои изпитването им да започне и след година-две очакваме по-голямата част от тях да бъдат регистрирани. Имаме и 5 хибрида, за които изпитването продължава.
- Тези болести само за нашите природно-климатични условия ли са характерни, или са световен проблем?
- Синята китка е районирана. Тя е разпространена основно в Средиземноморския район, има я и в Русия, Испания, Турция, Румъния, България. У нас тя не е характерна за всички райони. Проблемът е, че през последните години се увеличиха изключително много площите със слънчоглед. Допреди 5-6 години у нас се отглеждаха 2,5-3 млн. дка. Сега, тъй като той е една нетолкова взискателна култура към сушата и културата на земеделие, а има и осигурен пазар и що-годе добра цена, у нас започна да се отглежда много слънчоглед. Това става при неконтролируеми условия, неспазване на сеитбооборота и доведе до умножаване на болестите и паразитите. Постепенно откъм Румъния и Турция навлиза синята китка. Има райони, където ако хибридът не е устойчив, слънчогледът просто не може да се отглежда.
- Колко бяха площите, заети със слънчоглед през м.г. и каква е прогнозата за т.г.?
- М. г. по данни на Министерството на земеделието и горите бяха засети около 6 млн. дка. За т.г. трудно бих се ангажирал да давам прогноза, тъй като има недостиг на семена. Той се дължи на неблагоприятните климатични условия, довели до по-ниски добиви у семепроизводителите. Недостиг на семена има в цяла Европа и поради тази причина цените са два или три пъти по-високи в сравнение с 2003 г.
- Има ли опасност от засяване с некачествени семена?
- Моят съвет към производителите е да купуват семена от познати семепроизводители и при всички случаи да изискват семеконтролни документи. Дори и при наличието на семена има недобросъвестни търговци, които опаковат стокова продукция и я продават за семена.
- Добруджанският земеделски институт ще предлага ли семена за пролетната сеитба?
- Ние предлагаме съвсем малко количество семена, тъй като голяма част от тях са за наши нужди. Ние основно предлагаме родителски линии. Т. г. те не достигат, защото търсенето е много голямо. От семепроизводство се печели и всички решиха, че могат да се занимават с него. Сега то става хит.
- След като семепроизводството става хит, това означава ли, че институтът получава полагащото му се авторско право или т.нар. роялти?
- Тъй като не ни плащат роялтито, ние не можем да контролираме колко семена произвеждат и продават. Знаете, че у нас търговията без фактури е масово разпространена. Затова сме включили част от роялтито в цената на семената, за да има някаква възвращаемост.
- Казахте, че започва изпитване на няколко нови хибрида слънчоглед. Работи ли се върху хибрид, който да повтори успеха на "Албена"?
- "Албена" си отива вече и сега хитът е "Сан Лука". Всички го търсят. При 80-90 заявки за семепроизводство от цялата страна, три четвърти са за "Сан Лука".
- Това значи ли, че световният слънчогледов стандарт се сменя отново с хибрид на Добруджанския земеделски институт?
- "Сан Лука" няма да може да изпревари "Албена" по заети площи, тъй като фирмата, която го разпространява, е друга и има различни интереси. Тази, която разпространяваше "Албена", тепърва навлизаше на пазара. Този хибрид вече 15 години е регистриран във Франция. След него там всяка година се регистрират по 30 нови хибрида, но много от тях са еднодневки. Сега хитът е "Сан Лука". Надяваме се скоро да имаме и нови такива хитове.
- Какво е състоянието на есенниците в Добричка област?
- Поне до настоящия момент развитието на есенниците е много добро с изключение на някои много късни посеви, които закъсняват в развитието си. Това ще се отрази на добивите от тях, но не фатално. Има още много време до жътва, но се надявам да няма критични метеорологични моменти. Има достатъчно влага в почвата. Очертава се есенно-зимният запас да е малко по-висок от нормата. Надявам се, реколтата от зърнено-житните култури да е добра. Включително и за ечемика, тъй като тук, за разлика от места в Южна България, измръзване няма.
- Какви са очакваните добиви от пшеницата?
- Ако за Добруджа приемем за среден добив от 400 кг./дка, то т.г. се очакват нормални добиви.
- Има ли достатъчно семена от зърнено-бобовите култури?
- Т. г. имаме достатъчно семена от всички сортове полски фасул. Търсенето е значително по-слабо, поне на този етап. През последните години се наблюдава намаление на производството на полски фасул в България. Разполагаме с достатъчно семена за цяла България. Който желае, може да получи семена от всички сортове. Вече приключва срокът за сеитба на граха, но все още имаме известни наличности. Продали сме фия. Новият ни сорт фий "Добруджа" много добре се посреща от производителите. Имаме и нов сорт нахут "Балкан", който се надяваме да започне да се отглежда у нас. Но и при него, както и при полския фасул, проблемът ще е трудна реализация, тъй като се внася безконтролно.
- Ще продължава ли Добруджанският земеделски институт да поддържа елитните си стада животни?
- Животновъдството е на загуба поради ниските изкупни цени на продукцията. Това, както и слабият интерес у производителите към закупуване на елитни животни, наложи да ограничим стадата си. Животните ни са достатъчни за ремонт на нашите стада. Предлагаме на животновъдите юници от черношареното говедо и овце от североизточна тънкорунна порода. Това е породата с най-качествена вълна, която се отглежда в България. Но, ако себестойността на един килограм вълна е три лева, никой не ни дава за нея повече от два лева и ние я продаваме на загуба. Поддържаме стадото, заради генофонда. Добре е, че през последните години има субсидия за поддържане на генофонда и това помага да намалим загубата.
- В кои направления за развитието на Добруджански земеделски институт ще заложите като негов директор?
- Считам, че институтът трябва да се запази като структурна единица. Не бива да се разделя експерименталната от научната дейност, защото чрез експерименталната база правим размножаването на семената основно при зърнено-житните култури, с които задоволяваме потребностите на земеделските стопани. Ако я няма тази база, ще бъдат много трудни и самото производство, и контролът на качеството на семената. Считам, че постепенно трябва да започне приемът на нови научни работници. През последните години той беше сведен до минимум и се чувства известно застаряване в кадровия потенциал. Трябва да се приемат нови хора. В момента се обучават двама докторанти, имаме заявки за следващата година за три нови докторантури. Смятам, че по този начин ще съумеем да подберем и подходящите научни сътрудници. Има възможности да се разширят и научните изследвания в теоретична насока. Липсата на средства през последните години ни принуди да съсредоточим усилията си върху тази част, от която се издържаме. Неминуемо трябва да се развиват и теоретичните направления. Или поне да се търси баланс между приложни и теоретични изследвания. Ще се стремя, доколкото имаме възможности, да участваме в научни конференции. През последните години много малко са излизанията ни в чужбина, основно със спонсорства. В момента наша колежка, определена с конкурс, е на специализация във Франция по линия на МААЕ. Специализацията й е в областта на биотехнологията на слънчогледа. Ще организираме научни прояви и при нас. Например, през юни ще честваме 75-годишнината на Тодор Рачински. Ще бъде проведена и научна конференция с международно участие. Ще се стремим към поетапно обновяване на техниката, както в производството, така и за научната апаратура, на компютрите. Ще се стремим да обновим техниката поне за заготовка на семената. Качеството на нашите сортове и хибриди е на световно ниво, но при заготовката на семената, особено на зърнено-житните култури, имаме проблеми. Ние трябва да отговаряме и на стандартите на Европейския съюз. Отговаряме на стандартите за качество, дори нашите са по-високи от европейските, но ще трябва да работим за търговския вид на стоките. С научните си продукти Добруджанският земеделски институт отдавна е в Европейския съюз. Те са познати в Европа и по нищо не отстъпват на европейските си аналози.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

Сходни връзки
Още от Новини

Интервю | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats