изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-03-28 @ 17:06 EET
Народното събрание ратифицира на първо четене Северноатлантическия договор    
ПолитикаПарламентът ратифицира на първо гласуване Северноатлантическия договор с 225 гласа “за”, четири гласа “против” и нито един глас “въздържал се”. Общо гласувалите са 229. Четиримата против са от ПГ на Коалиция “За България”.


Двете законови разпоредби за ратификация на Северноатлантическия договор бяха приети с 226 гласа “за”, четири гласа “против” от общо гласували 230.
Председателят на парламента Огнян Герджиков подписа писмо до президента Георги Първанов за издаване на указ за обнародване на закона.
С подписването на Северноатлантическият договор на 4 април 1949 г. във Вашингтон се създава съюз на десет европейски и две североамерикански независими държави, поели задължение за взаимна отбрана.
Между 1952 г. и 1982 г. още четири европейски страни се присъединяват към Съюза, с което общият им брой става 16. След приемането на Полша, Унгария и Чехия на 12 март 1999 г. членовете станат 19. Членовете на НАТО са Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Испания, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Съединените щати, Турция, Унгария, Франция, Холандия и Чешката република. НАТО представлява съюз, предназначен за колективна отбрана на членовете си като основа за запазване на мира и гарантиране на бъдеща сигурност, но следвайки важните промени в Европа през 90-те години, той се превърна в катализатор за разширяване на сигурността и стабилността в цяла Европа. Държавите-членки стоят в основата на пакта. Правителствата на тези страни, които провеждат съвместни заседания, представляват най-висшето политическо ръководство на Съюза. Според Северноатлантическият договор държавите-членки се задължават да поддържат и развиват индивидуалните и колективните си отбранителни способности, което създава основа за колективно планиране на отбраната. Друг член от договора предоставя рамката за консултации между държавите-членки, когато някоя от тях смята, че съществува риск за сигурността й. Именно този член изтъква фундаменталното значение на широкообхватните консултации в рамките на Съюза и се обяснява защо той предприема нови мисии за засилване на сигурността в евроатлантическата зона като цяло.
НАТО има цивилни и военни структури. Главната квартира в Брюксел представлява политическото ръководство на съюза. Тук се намират генералният секретар, националните делегации, председателят на военния комитет на НАТО и международният секретариат. Военната структура на НАТО се състои от сили, предоставени на разположение на алианса от страните членки. Те се делят на Сили за незабавно и за бързо реагиране, Основни сили за отбрана и Сили за подкрепление.
НАТО има три командвания - за Европа, за Атлантика и за трансформациите (преструктурирането на алианса), както и канадско-американска група за регионално планиране.
НАТО също така поддържа практическо партньорство с много страни извън Съюза с цел създаването на по-голяма прозрачност в Европа и ограничаване на условията за неразбирателство и недоверие.Тази идея намира най-голямо отражение в програмата “Партньорство за мир” (ПзМ), която развива сътрудничеството между алианса и 26-те страни-партньори по широк кръг от дейности, свързани със сигурността.
Евроатлантическият съвет за партньорство (ЕАСП) включва 46 държави, включително и страните-членки на НАТО, и осигурява политическата рамка за “Партньорството за мир” и форум за обсъждане на въпросите по сигурността.
НАТО развива и програма за специално сътрудничество в контекста на Средиземноморския диалог на НАТО, със седем средиземноморски държави извън НАТО (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис). Целта на Средиземноморския диалог е да заздрави сигурността и стабилността в средиземноморския регион, която е тясно свързана с европейската сигурност.
В самата организация различни комитети отговарят за планирането в такива области като политически консултации, планиране на отбраната и отбранителни операции, сътрудничество по въпросите на въоръженията и други. Комитетите представят препоръки за действия пред Северноатлантическия съвет, най-висшият орган на НАТО за взимане на решения, както и пред Комитета за планиране на отбраната на НАТО, който се занимава предимно с въпроси, свързани с интегрираната военна структура на организацията.
НАТО осъществява и редица програми за международен обмен, които са свързани с научни и екологични проблеми, представляващи интерес за НАТО и страните-партньорки.

Кратка хронология на присъединяването на България:

Соломон Паси пръв поставя въпроса за членство на България в НАТО, като на 23 юни 1990 г. внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по- малко от месец на 13 юли 1990 г. С Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, а на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията. Същността на разговорите се изразява в обсъждане на задълженията, произтичащи от присъединяването към Вашингтонския договор и членството в НАТО, и официално потвърждение от България на нейния интерес, готовност и способност да поеме и изпълнява ефективно тези задължения. На разговорите България пое следните основни ангажименти:
- Да приеме всички действащи към момента на присъединяване документи, съставляващи основата на политиката на НАТО (т.н. "acquis" на НАТО);
- Да участва в системата за колективно планиране на отбраната и в интегрираната военна структура на НАТО;
- Да се придържа към политиката на отворени врати на Алианса.
В рамките на разговорите по ресурсни и бюджетни въпроси, България поема твърд ангажимент да отделя достатъчно бюджетни средства за изпълнението на поетите задължения, както и да участва в колективно финансираните бюджети на НАТО с дял от 0,35 % (когато бюджетът се разпределя между всички страни-членки) и 0,4063 % (за дейности и проекти, в които Франция не участва). На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни.

Информационна агенция "ФОКУС"
 


Сходни връзки

Народното събрание ратифицира на първо четене Северноатлантическия договор | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.26 секунди