изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-03-30 @ 10:50 EEST
5 ГОДИНИ ОТ ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ    
ПолитикаС надежда от разрухата да се роди един по-добър и демократичен свят!

Димитър ДУКОВ

На 24 март 1999 година авиацията на САЩ започна бомбардировките над Югославия. Във войната загинаха над 1 700 мирни жители, сред тях около 400 деца, 4 000 души бяха ранени. Специалисти изчисляват, че материалните загуби на страната са около 30 милиарда долара. Колко милиарда струваше войната на нападателите, наричани от едни агресори, от други - съюзници, от трети - омиротворители, трудно ще узнаем, защото те не са в интерес на данъкоплатците. Щетите за България /поне от ембаргото и разрушения воден път по река Дунав/ бяха толкова големи, колкото сериозна е оценката на българите, че след войната Югославия е икономически по-стабилна от нашата страна. Военни експерти доказаха, а след това фактите бяха признати и от съюзниците, че във войната са били експериментирани нови видове оръжия, че са отработвани способи, тактити и стратегии за водене на военни действия от ново поколение.

Войната се водеше на нашата държавна граница. Ние бяхме съюзници на НАТО срещу Югославия, макар и обществото ни тогава да бе разделено полярно на две. За едни бяхме приятели и ги освобождавахме от Милошевич и т. нар. геноцид срещу албанците в Косово, а за други бяхме и ще си останем врагове, поне докато се сменят поколения в западната ни съседка, защото не се забравят избитите родители, деца и приятели.

По това време държавната пропагандна машина работеше в посока, че Косово ще остане сръбско и няма да има нови граници на Балканите, както и че ще се сложи край на етническото противопоставяне

Пет години по-късно, пред самия “рожден ден на войната”, станахме свидели на ожесточени етнически сблъсъци в Косово, на геноцид срещу оцелелите сърби в Косово, пред очите ни бяха запалени и унищожени завинаги старинни православни храмове. Изгоряха и джамии. Загина или бяха осакатени хора, които нямат нищо против един за друг, а са насъсквани от шайка политици. Днес сме свидетели как Косово постепенно се превръща в независимо държава, част от Велика Албания. Сръбското правителство в лицето на Кощуница губи авторитет и вече бива обвинявано в предателство към сърби и славяни. Расте агресивността на албанците.На практика в сърцето на Балканите функционира под контрола на омиротворителите едно нова държава, в която се богатее от наркотрафик, от трансфер на бели робини, не се плащат данъци, държава, в която на път и под път се търкалят крадени коли от цяла Европа, където депутати са доскорошни лидери на т. нар. Армия за освобождение на Косово, където бандит да си - звучи гордо.

Войната в Югославия създаде ново огнище на напрежение на Балканите - Македония. Ако ние често говорим, че македонците са си чиста проба българи, той новото огнище на войната не е в България, но е сред българите. Няма какво да се правим на глухи и слепи - един ден, когато България и Македония ще бъдат в Европейския съюз и границата ще бъде някаква си бяла линия, която всеки ще прескача когато и както си иска, то тогава населението ще си говори на един български език в няколко диалекта. Ще бъдем нещо като една нова Германия, създадена от ФРГ и ГДР. Затова и сериозния конфликт в Македония между албанци и македонци, а в Косово - между албанци и сърби, не може да не ни притеснява и не може да не ни кара да следим кой как ръководи българската държава - като държавник или като комисионер.

На 29 март влизаме в НАТО. На 2 април ще бъде тържествената церемония по влизането ни в Алианса. Надеждите ни са за сигурност, стабилност, международен авторитет и икономически просперитет. Звучи като в предизборна декларация, но истината е тази. Сериозността на въпроса се определя и от становището на видни експерти и политици по света, че САЩ, Великобритания, Испания и България носят отговорността и за войната в Ирак. Очакванията на обикновените хора са България да извлече дивиденти от новоизбрания път. Основно - НАТО да гарантира в България да няма политически партии на етническа основа, за да не се инициират в бъдеще етнически конфликти, които да ни откъснат от присъединяването към Обединена Европа. Както и да започне икономическото възраждане на страната, което да бъде гаранция за социално и културно развитие.

Интересно, но е факт - на влизането ни в НАТО сега българите гледат, както на посрещането на Дядо Иван през Освободителната война 1877-1878 г., както на сближаването ни с Германия през Втората световна война особено през 1940 г., когато Южна Добруджа е възвърната на Майка България, а по-късно и на Деветосептемврийската победа и практическото ни присъединяване към Съветския съюз. Мнозинството българи винаги са влизали в новите съюзи с вяра и оптимизъм. Така е и сега. И с НАТО. И с Европейския съюз.

24 март 1999 г. - началото на истинските бойни действия в Югославия, е началото на същинския ни преход към НАТО. Дано се окажем прави този път. И да не си създаваме сами врагове, защото истинските приятели не са толкова много, а помагат в трудни времена. Ако носим кръста си за войните в Югославия и Ирак, то дано в тези държави /включително Косово и Македония/ в най-скоро време се укрепи истинска демокрация, хората там да бъдат спокойни, сигурни и да живеят много, много по-добре, отколкото при режимите на Милошевич и Хюсеин.
 


Сходни връзки

5 ГОДИНИ ОТ ЗАПОЧВАНЕТО НА ВОЙНАТА В ЮГОСЛАВИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди