изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-23 @ 23:35 EEST
ПРЕЗИДЕНТЪТ ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ ЗА НАТО ПРЕД БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО    
ПолитикаЖелю Желев, президент на България от 1990 до 1997 година: Членството в НАТО е венец на 14-годишните усилия на българската демокрация


Водеща: Какво оставяме в историята и какво ни чака напред, след като днес България официално ще стане член на НАТО и част от най-голямото разширяване на Пакта, ще коментираме в следващите минути с д-р Желю Желев, който като български президент допринесе много за това днес България да е част от това историческо разширяване. Какво оставяме днес в историята, д-р Желев?

Желю Желев: Аз смятам, че това е едно наистина историческо събитие, тъй като то представлява венец на 14-годишните усилия на българската демокрация. Вие знаете, че НАТО и ЕС още от началото на прехода бяха нашите стратегически цели, главните приоритети на нашата външна политика, защото те са свързани не само с външната политика, но имат и пряко и много важно отражение върху вътрешната политика на нашата страна. Във всеки случай влизането на България в НАТО и ЕС прави окончателно невъзвратимо, необратимо развитието на България като член на семейството на демократичните народи, на демократичната общност.

Водеща: А какво според Вас ще се промени с това историческо разширяване в по-глобален мащаб?
Желю Желев: В по-глобален мащаб ще станат промените по отношение на сигурността, на глобалната сигурност, защото НАТО няма друга перспектива, други възможности за развитие нататък освен постепенно разширявайки се, стъпка по стъпка да се превърне в една колективна система за сигурност. Всъщност, няма вече Варшавски договор, няма вече противостоящ военно-политически блок, както беше по време на Студената война и НАТО не може да запази този характер, а трябва да се трансформира и ние виждаме това става и пред очите ни – постепенно се трансформира в колективна система за сигурност в рамките на целия свят.

Водеща: Ако бъдете напълно откровен, вярвахте ли на времето, че това ще се случи в този момент, че това ще се случи изобщо и какви всъщност трудности срещахте и във вашата си работа?

Желю Желев: Когато за пръв път Соломон Паси излезе със своята забележителна реч пред депутатите от Великото Народно събрание, обръщайки се към тях с думите “Многоуважаеми сенатори, аз предлагам, така и така, България да стане член, да даде своята кандидатура за ЕС”. Това, разбира се, тогава шокира мнозина, защото беше една екстравагантна идея и все още нереалистична. Ние трябваше най-напред да излезем от Варшавския договор, да разпуснем Варшавския договор, за да можем да се присъединим към другия военно-политически блок. Варшавският договор бе разпуснат чак на следващата година на 1 юли в Прага.

Водеща: И как продължихте по-нататък?

Желю Желев: По-нататък аз имах честта като държавен глава да подпиша от името на България разпускането на Варшавския договор, както казах, на 1 юли 1991 година. През февруари 1994 година имах честта да подпиша от името на България инициативата на НАТО Партньорство за мир, която беше много важна и която представляваше практически стъпки за сближаване на новите демокрации и с НАТО, на техните армии и техните системи за сигурност.

Водеща: Ако се върнем вече на сегашното време, според Вас, подготвено ли е обществото за това какво ни очаква оттук нататък? Наясно ли сме с реалността?

Желю Желев: Вижте какво, никога обществото не може да бъде напълно подготвено. Аз, например, често чувам, по някой път в пресата се промъкват такива идеи или по-точно опасения, където ние жертваме част от своя суверенитет, преотстъпваме суверенитет. Разбира се, няма какво да се залъгваме. Щом влизаш в една общност, на която ще разчиташ, от която търсиш по-големи облаги, повече сигурност и т.н., естествено е да отстъпиш част от своя суверенитет в името на по-големите цели. На тази основа често правят сравнения с Варшавския договор. Мисля, че и доктрината на Брежнев за ограничения суверенитет, мисля, че това са абсолютно несъвместими неща. Нашето членство във Варшавския договор бе принудително. България се оказа в тази компания, както и другите страни, разбира се, от новите демокрации на времето, благодарение на подялбата в Ялта 1945 година. Ние се оказахме в съветската зона, както и Румъния, Унгария, Чехия, тогава Чехословакия и поради това ние и впоследствие не можехме да имаме суверенитет. Нашият суверенитет бе ограничен до степен, че ние вече не можехме да излезем от този блок. Спомняте ли си, или вие сте млади хора, сигурно не си спомняте за тези събития, но да кажем, окупацията на Унгария през октомври 1956 година, когато съветската армия смаза народната революция. След това в Чехословакия, когато отново Варшавският договор нахлу, окупира страната за това, че нейното ръководство искаше да излезе от Варшавския договор. Това показва две системи и две доктрини, съвършено различни. Вие виждате сега при последното развитие на събитията около Ирак, видяхте, че страни, които също са стълбове на НАТО като Германия, Франция, Белгия отказаха да участват в тази война, други страни от Пакта се ангажираха и никой не отиде да окупира Германия или Франция и Белгия.

Водеща: Разликата наистина е огромна. Членството ни в НАТО обаче ще донесе не само облаги, но и твърде много отговорности. Според Вас кои ще са най-трудните моменти, а и най-големите отговорности, които България ще се наложи да поеме като действителна членка на НАТО оттук нататък?

Желю Желев: Ами ние се нуждаем от едно съвременно, модерно превъоръжаване. Затова естествено ще трябват пари, а България е все още една страна твърде бедна, за да може с лека ръка да посрещне тези необходимости. Ще трябва също така да се направи реформата в армията, постепенно да минем към кадрова армия, а не наборна. Това са процеси, които никак не са леки, защото ще трябва и да се съкращават хора, ще трябват промени вътре в материално-техническата база на армията, няма да бъде толкова лесно и по отношение на комуникациите. За да може нашата армия да бъде достоен партньор на другите армии в рамките на Северноатлантическия съюз трябва почти всички наши офицери да знаят добре английски език, защото той е основата на комуникацията.

Водеща: Този проблем лъсна доста сериозно при ситуацията с Кербала. Също така нещо много важно, което ми се струва, че трябва да поставим на въпрос е как българското общество ще възприеме промените, които следват оттук нататък? Има доста страхове, свързани например с евентуалните бази, които ще бъдат настанени в България. Според Вас тези страхове оправдани ли са и хората по какъв начин биха могли да разберат всичко ново, което ще дойде? Как трябва да бъдат запознавани?

Желю Желев: Ами трябва да им се обяснява на хората, да им се казва истината, такава, каквато е. А истината винаги има добра страна, има и сенчеста страна. Естествено като се изграждат бази в България, предполагам, че това ще стане, може би не такива големи бази като навремето в Германия и други страни в Северна Европа, ние се излагаме и на някои опасности. Да кажем ответни удари от страна на армия, срещу която НАТО воюва. Или да кажем да станем обект на организираната престъпност, на действия, които са свързани с човешки жертви. Аз все пак смятам, че борбата с организираната престъпност и специално с тероризма, организирания международен тероризъм предполага точно обединените усилия на всички страни, не само на натовските, и е много важно тук вече и дипломацията на натовските държави да могат да привличат съюзници в борбата с тероризма, да могат също така и да ангажират гражданското общество и всички страни. Защото тя е много сложна, много трудна, както я наричат някои специалисти асиметрична, защото нито знаеш къде е противникът, нито знаеш кога ще нападне, какво ще нападне, по какъв начин и освен това обект на такива нападения са мирни граждани – деца, жени, стари хора, което е отвратително.

Водеща: Така е и всъщност това ще бъде голямото предизвикателство, пред което са изправени всички нови страни-членки, а и цялото НАТО.
Желю Желев: Абсолютно.

Водеща: Какво е вашето мнение за тези всенародни тържества? Вие сте скромен човек, бяхте такъв и като президент. Какъв е добрият и достойният начин да отпразнуваме влизането в НАТО?

Желю Желев: Вижте сега аз смятам, че влизането в НАТО е историческо събитие, епохално събитие за България и за новите демокрации. Тъй като както казах в началото това е венец на продължителни, повече от едно десетилетие усилие на новите демокрации. Аз доколкото следя пресата виждам някои смешни неща, където се повтарят тържества, които са правени в миналото, както и сега някои хора се опитаха да дадат тон и Тодор Токин в една своя статия в “Труд” онзи ден много остроумно и сполучливо на базата на съпоставката на тези чествания, на тези тържества, на които ние общо взето сме майстори ...Смятам, че трябва да се отбележи, разбира се, че трябва да се отбележи, но без тези разточителства, пищни процесии, речи и т.н. Малко по-делово трябва.

БНР/ФОКУС
 


Сходни връзки

ПРЕЗИДЕНТЪТ ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ ЗА НАТО ПРЕД БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.12 секунди