изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 09:52 EET
Д-Р ТОДОР БАКЪРДЖИЕВ: И НА ВТОРА ИНСТАНЦИЯ ЩЕ ОСЪДЯТ БЪЛГАРИТЕ, ПОСЛЕ КАДАФИ ЩЕ ГИ ПОМИЛВА    
Общество
Д-р Тодор Бакърджиев е вероятно добричкият лекар, който най-скоро се е завърнал от Либия. Това е станало броени дни, преди да бъдат произнесени смъртните присъди срещу петте български медицински сестри - на 29 април. Д-р Бакърджиев бе любезен да разкаже за читателите на НДТ за престоя си в Джамахирията, за работата си там, както и да сподели мнението си за делото срещу българите.


- Д-р Бакърджиев, бихте ли разказали за читателите ни от кога работите в Либия, в кой град, в какви звена?
- От ноември 1999 г. работя в Либия, в град Хомс - на 130 км от Триполи, с население около 100 000 жители. Районът, който обслужва болницата, е около 300 000 души. Работих като специалист по вътрешни болести в болницата и в поликлиниката. През последната една година и половина - в Център по хемодиализа.
- Какви други български и чуждестранни специалисти работеха в болницата в град Хомс?
- През 1999 г. отидохме група от 120 души и заварихме още 30-40 българи там. Постепенно доста от българите си заминаха, но не по причини, че са били малтретирани, или че е имало лошо отношение към тях, или пък че са били гонени. Някои от тях си заминаха по семейни причини, други си тръгнаха още първата година, защото не можаха да се адаптират, трети - защото бяха стояли прекалено дълго в Либия. Някои от тях бяха там от 13-15 години. Само миналата година си заминаха шест медицински сестри, на които не бе подновен договорът, тъй като бяха на възраст над 55 години. По либийските закони жените-чужденки не могат да работят в Либия след 50-годишна възраст.
- Какво беше отношението на персонала на болницата, на пациентите и въобще на хората от града към Вас и въобще към българските специалисти?
- С една единствена дума - изключително дружелюбно. В Хомс са работили българи от повече от 25 години. Дълги години болницата е била изключително "пловдивска" болница. По-късно идват лекари и от други градове. Голяма част от либийския персонал говори български език, някои от тях повече, някои по-малко. Но абсолютно всички в контактите си с нас употребяват няколко български думи. Ако някога е имало конфликти с пациенти, с други либийци, този, който ми е помагал да се разреши конфликтът, е бил пак либиец. Либийските пациенти са непредвидими в своите претенции. Преди 2-3 години имаше един случай в хомската болница, имаше граждански иск срещу един български акушер-гинеколог. Искът влезе в съда, осъдиха го да заплати сума от около 45 000 либийски динара. Това е малко повече от 50 000 лева или около четири годишната му заплата. Колегата не плати нито една стотинка. Болницата пое тези финансови ангажименти, а по-късно колегата си замина за България. Миналата година пристигна отново в съседен град. Неприятното във всички тези случаи е това, че паспортът се прибира, човек не може да си дойде в България - нито в отпуск, нито да си приключи контракта. В Либия всичко става много бавно. Понякога това може да продължи година-две-три... Това е неприятното. Но администрацията, персоналът правят всичко възможно в защита на чужденеца, защото тези неща рефлектират и върху болницата.
- Споделихте в предварителния разговор, че българските медици са по-предпочитани от другите чужденци.
- Да. В Хомс работят медицински сестри филипинки, колега-уролог сириец, колега алжирец, множество иракчани и египтяни. През 2002 г. пристигна група от 120 лекари и медицински сестри от Украйна. Винаги във всички случаи пациентите, гражданите, дори и в лични контакти казват: "Ние предпочитаме българските специалисти - лекари и медицински сестри". Когато казах, че ще се прибирам в България, просто всички, с които контактувах, казваха: "Научих, че си заминаваш. Защо, на кого ни оставяш? Ние искаме теб. Ние искаме българите". Това е отношението на либийското население на Хомс.
- Вие сте заминали за Либия след като вече беше повдигнато обвинението срещу българските медици. Нямахте ли някакви притеснения и оправдаха ли се на място?
- Никакви притестения нямах преди да замина. След като пристигнах, дори и да е имало някакви съмнения, че може да имам проблеми, отпаднаха още на третия ден. Не знам как е в Бенгази, в Хомс практически не се говори за процеса. Хората знаят за него, понякога в разговори, но по скоро с други чуждестранни специалисти, казват: "Вие имате проблеми с вашите българи в Бенгази. Реши ли се нещо?" И разговорът спира тук.
- Все пак, не сте ли имали разговори с приятели, с колеги либийци? Те смятат ли че българите са виновни?
- Да, имал съм такива разговори, но общо взето избягват да говорят по въпроса. Либийците, въобще арабите са изключително тактични в отношенията си. И избягват да засягат неудобни теми, просто ги заобикалят. Един единствен път съм имал разговор с един либиец, който твърдеше: "Да, те са виновни и трябва да си получат заслуженото. Ако вие сте против, ако вие не искате да си получат заслуженото, всички българи трябва да си отидете." Но това бе единственият човек, от когото съм чул такива думи и това беше през 2000 г.
- Какво е Вашето лично мнение за процеса, за вината на българите? Допускате ли, че български медици биха заразили умишлено либийски деца със СПИН?
- По принцип не искам да имам отношение към нещо, за което нямам информация. Смятам обаче категорично, че не са виновни. Смятам, че са жертва на обстоятелствата и искрено им съчувствам.
- Като причина световноизвестните професори, ангажирани по случая, посочиха лошите условия в болницата. Какви бяха те в Хомс?
- Условията в болницата в Хомс, в сравнение с условията в нашата болница в Добрич, бяха по-лоши. Либия има централно снабдяване с лекарства и консумативи и много често се появяват пропуски в него. През 2000 г. или през 2001 г. имаше период, когато се опитаха да ни накарат да работим с консумативи за еднократна употреба многократно. Категорично отказахме и след това повече не е имало такъв натиск. В болницата в Хомс в момента няма условия за заразяване със СПИН и с каквато и да е друга хематогенна инфекция.
- Как смятате, че ще приключи процесът срещу българските медици.
- Не съм оптимист по отношение на сроковете. Мисля, че въпросът няма да се реши много бързо и скоро, поне няма да се реши в близките няколко месеца. Моето лично мнение, с което не ангажирам никого, е че и на втора инстанция българите ще бъдат осъдени и след това помилвани от Муамар Кадафи. В Либия общо взето хората са непредвидими в постъпките си и не е добре да се прогнозира каквото и да е.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА
 


Сходни връзки

Д-Р ТОДОР БАКЪРДЖИЕВ: И НА ВТОРА ИНСТАНЦИЯ ЩЕ ОСЪДЯТ БЪЛГАРИТЕ, ПОСЛЕ КАДАФИ ЩЕ ГИ ПОМИЛВА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди