Бихте могли да научите много неща, затова изчетете цялата информация, предоставена ни от ITELDAY
Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не получава достатъчен приток на кръв от венозната система, не може да изтласква необходимите количества кръв, с които да задоволява потребността на органите и тъканите от кислород и други жизнено необходими вещества.
Над 29% от регистрираните през 2002 г. 56 млн. смъртни случаи в света се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Очаква се делът на сърдечно-съдовата смъртност през 2020 г. да нарасне на 37%.
Експертите сочат, че само в Европа има повече от 10 млн. души с хронична сърдечна недостатъчност. Годишно към тази цифра се прибавят около 2-3 нови случая на всеки 1 000 души, докато в САЩ случаите на хронична сърдечна недостатъчност всяка година се увеличава с 400 000.
Обикновено прогнозата при болните с хронична сърдечна недостатъчност не е обнадеждаваща. Честотата на смъртността се приближава до тази при рак на белите дробове. Качеството на живот, особено при по-тежка форма на заболяването, е ниско.
В Европа, САЩ и Канада между 0.4% и 2% от населението е с хронична сърдечна недостатъчност. Ежегодно подлежат на хоспитализация 900 000 болни, 40 000 умират. 4000 болни попадат в списъците "чакащи трансплантация”.
Сърдечната недостатъчност е най-големият проблем в кардиологията. В САЩ през 1997г. са изразходвани за лечението й 6 пъти повече средства отколкото за всички онкологични заболявания взети заедно.
Жертви на този вид заболяемост са станали 934 от всеки 100 000 българи.Относителният дял на смъртността от сърдечно-съдови заболявания у нас възлиза на 66,3% от общата смъртност.
В резултат на развила се лявокамерна сърдечна недостатъчност настъпват редица промени в циркулацията на кръвта и вследствие на това – увреждане на важни органи и системи. Болните се оплакват от задух, кашлица с отделяне на храчки. Установяват се хрипове в долните части на белите дробове. Количеството кръв, което преминава през бъбреците намалява, и в резултат на това намалява количеството на отделяната урина /олигурия/.
В по-късен стадий се развива и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с обременяване на дясната камера и дясното предсърдие и увеличение на черния дроб.
Задухът е постоянен, даже и в покой, отоците по краката се увеличават, устните и краищата на пръстите посиняват, кашлицата и отделяните храчки постепенно изтощават болните. Те се оплакват от крайно безсилие, безсъние, загуба на апетит.
Острата лявокамерна сърдечна недостатъчност настъпва бързо. Най-честата причина са бързото покачване на артериалното налягане /хипертонична криза/ и острият инфаркт на миокарда. Кардиалната астма настъпва най-често нощем или при физическо усилие. Болните се събуждат от задух с дразнеща кашлица.
Тя представлява състояние, при което дясната сърдечна камера недостатъчно ефикасно изтласква към белодробния съдов ствол постъпилата от венозната система кръв. Най-честата причина за развитието на това състояние са хронични обструктивни заболявания на бронхите и белите дробове /хроничен бронхит, белодробен емфизем, хронична пневмония, бронхиектазии, пневмофиброза и други/. Често тя е усложнение на късния стадий на лявокамерната сърдечна хронична недостатъчност. Много важен признак на това болестно състояние е подуването на шийните вени и усилване на техните пулсации.
Обикновено двустранна /двукамерна/ сърдечна недостатъчност се развива на основата на лявокамерна сърдечна недостатъчност, която впоследствие се усложнява и с дяснокамерна сърдечна недостатъчност. В някои случаи тя се дължи на заболявания, засягащи едновременно двете камери - исхемична болест на сърцето, миокардит, миокарден инфаркт, аортно-митрален порок, хронична обструктивна белодробна болест, белодробна тромбоемболия с белодробен инфаркт и други.
Характерните признаци са задух, отоци, цианоза по видимите лигавици, намалена диуреза, увеличен черен дроб, съчетани с признаците на основните белодробни и сърдечно-съдови заболявания, довели до развитие на тотална сърдечна недостатъчност.
Лечение
Един от най-съвременните медикаменти за лечение на лека, умерена или тежка сърдечна недостатъчност от исхемичен или кардиомиопатичен произход, е Dilatrend®.
Лекарствената съставка на Dilatrend е carvedilol - бета-блокиращ агент с множествено действие (бета-1, бета-2 и алфа-1 блокада).
За разлика от конвенционалните бета-блокери, които действат само върху бета-адренергичните рецептори, Dilatrend® притежава множествено действие и блокира бета-1, бета-2 и алфа-1 рецепторите. Алфа-1 блокиращата способност на Dilatrend® предизвиква разширяване на периферните кръвоносни съдове и поради това той е известен и като "съдоразширяващ" бета-блокер.
Освен това, Dilatrend® притежава антиоксидантни и антипролиферативни свойства, което още повече го отличава от другите бета-блокиращи агенти. Сarvedilol е мощен антиоксидант, дезактивира свободните кислородни радикали. Антиоксидантните свойства на сarvedilol и неговите метаболити са доказани при изпитвания с животни in vivo и in vitro, както и върху редица човешки клетъчни линии in vitro.
Американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) е одобрила Dilatrend ® за лечение на пациенти, които са преживели миокарден инфаркт и имат лявокамерна дисфункция.
Dilatrend® e регистриран и в България от Изпълнителната агенция по лекарствата за всички степени на сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и исхемична болест на сърцето. Той е първият регистриран в България бета-блокер, разрешен за употреба за редуциране на риска от смърт при лека, умерена и тежка сърдечна недостатъчност.
Данните от последното най-мащабно и най-продължител директно сравнително проучване на ефекта на бета блокери при пациенти със сърдечна недостатъчност – COMET показват, че Dilatrend ® (Сarvedilol) увеличава продължителността на живота на пациентите със сърдечна недостатъчност с 18 месеца и понижава общата смъртност със 17%, спрямо с Metoprolol.
Понастоящем Dilatrend ® е единственият бета-блокер, за който е доказано в клиничното проучване COPERNICUS, че понижава риска от смърт при пациенти с остър миокарден инфаркт и нарушена лявокамерна функция, независимо от това дали имат или не симптоми на сърдечна недостатъчност.