ПЪРВИ ЮНИ

Очаква нашите деца Животът...

С протегнати ръце върви към тях -

слънца ни дава да внесем доброто

във всеки дом - за песен и за смях.

Живеем със надеждата, че скоро

децата ни след птици ще летят,

с луната и звездите ще говорят 

и радост ще посяват в своя път...

Растат децата - с книги, със игрите.

На рамо носят вихри, небеса... Те

могат всичко земно да изпитат,

целунати от капчица роса...

Настига ги по пътя им стремежът

да сетят ласка, обич, дивен плам.

Дано денят е благ, сънят им - нежен.

Красив да е светът им - и голям...

И все редят на стъпките простора.

Все никнат във очите им зрънца...

Вървете, мили мои... Все нагоре...

Усмихнати... Превърнати в слънца... 

С кост от риба се спуска светецът Никола

и превръща костта във рибарско гребло -

да закриля брега от беди и неволи,

да ни брани от бури и всякакво зло...

От Балчик до Каварна, до Шабла и Крапец

величав прекосява морето със свещ...

И прииждат вълните по пътя му храбър

да целунат нозете му с пяна и скреж...

Полуделите гларуси с вятъра скитат

и моряшка жена минал кораб следи...

Вместо фар да издига очи над скалите

сам светецът посява и пали звезди...

Вечен празник! И лодките стари за риба

до трапезата тихо присядат - и те...

И животът - голямата земна колиба -

под небесния покрив шуми и расте.

Но ще стигне ли рибата?

И светецът Никола

ще нахрани ли гладните, бедните днес?

Все така ли народът безмълвен ще гледа?

Ще опази ли нашата гордост и чест?

Драгни ДРАГНЕВ