изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-04 @ 06:55 EEST
МАСТИКАТА - ОТ ДРЕВНА ЕЛАДА ДО НАШИ ДНИ    
ИсторияСпециално за "Нова добруджанска трибуна" от Balkan Media Agency, Ина Михайлова

Думата мастика (от гръцки mastika) в недалечното минало у нас е значела само "смолата дъвка". Повечето консуматори я възприемат като силна ракия, в която има разтворена бяла дъвка, разказа за Balkan Media Agency Лало Гешев, главният технолог на “Винпром Карнобат”, производител на “Карнобатска мастика”.

Уникалността на напитката се дължи на мастиковото масло или дъвка. Още от античността множеството приложения на мастиковата дъвка са били известни на историка Херодот и на бащата на медицината Хипократ. Древни текстове, включително тези на Плиний, Диоскуридите, Теофраст, Гален и Аполодор, съдържат информация за лечебните свойства на мастиковата дъвка срещу бяс, змийски ухапвания, кожни заболявания. Те се споменават в над 30 рецепти от по-нови времена, като мнозина съвременни експерти смятат, че тя заслужава сериозното внимание на фармацевтичните компании. Това мнение се подкрепя от личните впечатления на пациенти, които свидетелстват за облекчаване на заболявания с кожни и стомашни оплаквания, диабет, астма, високо ниво на холестерин, заздравяване на язва, твърдят майсторите на “Карнобатска мастика” от едноименния винпром.
Освен медицинското й значение, мастиковата дъвка е имала редица икономически приложения през вековете, в дейности толкова разнообразни, като балсамирането на мумиите на египетските фараони, до правенето на ароматични клечки за зъби за римските матрони. С разтопена смес от пчелен восък и смола от сакъзово дърво са били разбърквани и боите от естествен произход, с които са били рисувани Фаюмските портрети.
На самия о. Хиос дървесната смола е широко използвана в местното готварско изкуство, включително и за приготвянето на мастиков сладолед, бисквити, кексове и др. Освен за сладка и десерти, ароматичната смола също е съществена съставка на редица алкохолни напитки - ликьори, ароматизирано узо и арабската ракия арак. Гръцката православна църква получава много от ароматизираните вещества и тамяни, използвани по време на църковната служба, от смолата на сакъзовото дърво. С мастикова смола в Цариград и другаде се е приготвяло "бялото сладко" с ванилия, което се сервира и като официална почерпка на гостите на Вселенската патриаршия. То добило особено популярност благодарение на хиоските сладкари, които отворили първите традиционни сладкарници в Галата в Истанбул. След Хиос употребата на мастика е най-разпространена на остров Крит, може би защото там са се съхранили много гастрономични навици от епохата на арабското и турското владичество. Почти всички празнични хлябове и сухари се ароматизират с мастикова смола.
Сред по-малко романтичните приложения на мастиковата смола се нареждат тези като фиксатор на бои и при производството на висококачествени лепила, на восък за печати и лакови покрития за самолети, музикални инструменти, мебели и картини. Колофонът, друг продукт на мастиковата смола, е широко използван в редица промишлени процеси.
 


Сходни връзки

МАСТИКАТА - ОТ ДРЕВНА ЕЛАДА ДО НАШИ ДНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди