До средата на юни звезди на българската духовност са в Албена, като срещата е под мотото "Културата няма бъдеще без минало"
От вчера до 16 юни едни от най-големите имена в българската култура са в курорта "Албена", научи НДТ от един от председателите на фондация "Авансцена" Сотир Майноловски. Специално за По-добрия вестник имениният български актьор заяви, че в момента 20-22 извисени български творци, сред които имена като Татяна Лолова, Маргарита Дупаринова, Иван Кондов, Жул Леви, Тончо Русев и много други са си дали среща под мотото "Културата няма бъдеще без минало". "Идеята е на нашата фондация "Авансцена", като това е трето мероприятие. Основното, което ние правим вече толкова години, е фестивалът "Сцена на кръстопът", който има 8 издания. Целта на феста бе да спасим българската сцена. След това направихме още една проява, която вече е традиционна - "Другият театър". Тя е насочена към деца и младежи в неравностойно положение. Всяка година в рамките на 15 дни ние провеждаме арттерапия с деца с увреждания, а сега вече е включена и трудова терапия. Чрез трудовата терапия децата се подготвят за влизане в работа като сами си изработват кукли, реквизит и декор. Винаги в края се изнася продукция, като спектаклите се играят в Културно-информационния център в Албена. През годината наши методисти провеждат контролни сбирки по домове, откъдето са били децата и младежите. Тази нова трета форма, която тази година за пръв път провеждаме и е под мотото "Културата няма бъдеще без минало", цели да изразим преклонението си пред тези извисени български творци, да възстановим тяхното самочувствие и да си припомним, че ги има" - разказа С. Майноловски.
На въпрос на НДТ какви са спомените на актьора от добричката сцена и какво ще пожелае на театъра ни, той заяви: "Добричката сцена ми е много близка. Аз тръгнах оттам и там спечелих I национална награда, след което бях назначен в софийски театър. За мен добричкият театър бе сцена със собствена физиономия. За жалост, сега и той е театър от нов тип, за който се бориха 20-ина театрали, но точно те останаха на заплата в театрите. Пожелавам на театъра в Добрич да стъпи на крака и да добие отново собствена физиономия, защото той е дал много именити актьори. Добрич го заслужава, защото публиката е страхотна. След Казанлък, добричката публика е най-хубавата. Винаги сме играли при препълнени салони. Точно театърът в Добрич е поддържал българския дух през румънско робство".