БЪЛГАРЩИНАТА В ДОБРУДЖА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 11:01 EEST

БЪЛГАРЩИНАТА В ДОБРУДЖА

2004-07-11 @ 20:29 EEST

Любен БЕШКОВ

В наше време, когато правим усилия да преосмислим много страни на културно-историческото ни наследство, нужно е да познаваме все повече и историческото, и културното минало на родния ни край.

Това познаване и преосмисляне да не бъде - както неотдавна - подчинено на идеологически и партийни постулати. То трябва да изхожда единствено и преди всичко от историческата достоверност и любовта ни към род и Родина.
Някои автори в северната ни съседка са правили - за голямо съжаление и сега правят - усилия да убедят себе си и някои други среди, че румънският народ е имал в миналото историческо присъствие дори в Южна Добруджа.
Нямам намерение да споря с тях и с ония, които считат, че само "дворецът" на румънската кралица Мария в Балчик е достатъчен да подкрепи такива безпочвени, исторически неверни и авантюристични твърдения.
Нямам намерение и да всявам негативни международностни настроения и подозрения, но искам - и считам, че това е задължение на всеки добруджанец - да покажем на подрастващите български синове и дъщери дирите на българщината в Добруджа. И то не тези дири, които вековете са издълбали в земята на Южна Добруджа, а тези, които в недалечното минало са съществували в Северна Добруджа, когато тя е била част от плътта на Отечеството ни.
Още през 1811 г. българското население на крайдунавския град Тулча е имало свое училище. Учителката там е била Неда - бабата на генерал Пеев.
През пролетта на 1857 г. в същия град е построена църквата "Св.Георги" от "българското общество", което е отбелязано в барелеф на входа на храма - впоследствие премахнат, с желанието да се заличат дирите на народната ни пробуда и присъствие в Тулча и Добруджа.
До неотдавна дори в румънските архиви можеха да се намерят данни, че "изписаните" икони през 1874 г. в същия храм са от големия български художник и иконописец Станислав Доспевски.
Между първите читалища, основани в поробената ни родина, е това от Тулча, създадено през 1861 г. като "Търновско сборище", преименувано през 1869 г. на читалище "Съгласие", свързано през първите години на съществуването си с възрожденските просветни и културни деятели Тодор Икономов и Кръстю Мирски.
Последният е основател през 1870 г. и на читалището в Добрич.
Българското население от Тулча още през 1865 г. създава свое "Българско казино", където общува помежду си, както и с представители на европейските държави, имащи седалища в града.
През 1875 г. в града е открита българска печатница, през 1881 г. - при новите условия на румънската власт в северна Добруджа - е съградено и открито българско народно девическо училище "Св.св.Кирил и Методий" със средствата на българското женско дружество "Надежда" и на българското читалище "Съгласие".
През 1885 г. започва да действа българското народно мъжко училище "Св. Методий" с помощта на Българското търговско дружество, на Българското еснафско дружество и със спомоществованието на синовете на Тодор чорбаджи - Димитраки бей Тодоров, Стефанаки бей Тодоров, и на родолюбците Стоян Димитров и Георги Зока.
Тези български огнища за народностна пробуда постепенно са били възпрепятствани да извършват своята народнополезна дейност или просто са били унищожавани.
През 1895 г. румънски фанатици опожаряват сградата на българското читалище, откъдето преди това властта изземва ценни писмени доказателства за българщината в този Добруджански край, в това число и съхраняваната там "Манасиева хроника", която е третият известен в науката ръкопис на среднобългарски език на този Световен летопис от XII век, написан от византийския писател Константин Манасий.
Изчезналият от Тулча преводен ръкопис е един от петте запазени преписа: "Московският", който се съхранява в Москва, "Ватиканският", който е във Ватиканската библиотека в Рим, "Тулчанският" от XVI-VII век, който е оригинален превод с българска редакция, "Хилендарският" от първото десетилетие на XVI век, който се пази също извън България в Хилендарския манастир, и "Новгородският" от XVII век, който е в Петроград.
"Тулчанският" препис - след грозната му кражба от българското читалище на Тулча - е преживял неколкократни премествания и сега се пази строго в библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ.
Това значително постижение на средновековната ни преводна литература, което световната наука дължи на българския цар Иван Александър и което датира от 1344-1347 г., продължава да "украсява" чуждо архивохранилище, като достъпът ни до него се преодолява нелеко, поради проявяването неразбиране и от наша страна.
За тези и за още много други дири на българщината в Добруджа трябва да се заговори, трябва и да се извървят.

Сходни връзки
Още от Култура

БЪЛГАРЩИНАТА В ДОБРУДЖА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats