СТАЯ НА МЛАДОЖЕНЦИТЕ ПРАВЯТ В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-17 @ 02:50 EEST

СТАЯ НА МЛАДОЖЕНЦИТЕ ПРАВЯТ В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА

2004-07-15 @ 20:23 EEST

НДТ ви предлага разходка из стаите на къщата, за да усетите прохладата и неповторимата атмосфера на отминали времена. Екипът ни почти усети аромата на току-що изпечен хляб в кухнята и сякаш пред очите ни бе старателната домакиня на стана, чиито сръчни ръце създават прекрасните шарени добруджански черги

Велина ВЛАЙКОВА
Оазис от Възраждането - така наричат Етнографската къща в Добрич специалистите от Историческия музей. И определено има нещо вярно в думите им - освен че можеш да научиш много там, влезеш ли веднъж /особено в летните жеги/ ти се иска просто да седнеш на прохладния чардак и да забравиш за градската суматоха.
Етнографската къща в Добрич е строена през 1860 г. от неизвестен майстор-балканджия. Тя е от балкански тип и за това свидетелстват верандата и южното изложение. По-късно къщата е купена от богатия зърнен търговец на зърно Димитър Друмев, който се преселва тук от Преслав след Кримската война. След много години неговите потомци я даряват на музея. След направената реставрация къщата е отворена през 1970 г., вече като музеен обект. В нея екипът ни се разходи заедно с Ивелина Романова, завеждащ "Връзки с обществеността" в музея, която разказа повече за експозициите.
Още на двора погледа на посетителя грабват кладенецът и писаната каруца - типично добруджанска, като онези, които Йовков е описал в "Песента на колелетата". Като характерна селска къща, макар и сега превърната в музей, още от вратата лъхва прохлада. На приземния етаж, вдясно от коридора, има стаичка, където домакинята е тъкала и навивала прежда. През лятото там е прохладно, а през зимата - закътано от студа. Малките момичета още от 5-годишна възраст помагали да се подготви чеизът им. Тук са намира типичният за Добруджа хоризонтален стан, както и чекрък. Част от покъщнината е на селянин, който се преселва в нашия край от с. Главан /Старозагорско/ в края на 19 в.
В огромни сандъци се подреждал чеизът на момата. Колкото по-богато украсен е той, толкова от по-заможно семейство е девойката. Тук се виждат още много интересни предмети, като, например, диканя - по време на жътва се управлява от магарето или коня и раздробява житните класове, за да падне зърното. Паламарката, дървеното рало, медните казани, буретата сами разказват за бита на добруджанеца от края на 19 и началото на 20 век. Особено интересни са сарашките приспособления - в онези времена този занаят е бил изключително разпространен. Всеки стопанин се е стремял на празник конят му да има красиви поводи и наушници, червени пискюли против уроки.
В тази стая са поставени и две селски женски носии. Задължително ризите са украсени с дантели и различни орнаменти. Те са поставяни основно около врата, по ръкавите и на долния ръб, за да предпазват от уроки. Следват сукманът от шаяк и задължителната престилка - също богато украсена. Аксесоарите са разнообразни - обеци, ковани гривни, пафти, колани, гердани. С колан от естествен кехлибар можела да се похвали добруджанка, ходила на Божи гроб. Разбира се, има летни и зимни одежди. При топло време кърпата била бяла и от памучен плат, а през зимата - вълнена. Във възглавниците пък често присъствал като изображение конят. В единия ъгъл на стаята е поставен и кантарът от 19 в., на който добричлии традиционно се люлеят за здраве на Гергьовден.
Също на приземния етаж на Етнографската къща се намира мъничка кухня. При влизане на дясната страна се вижда т.нар водник /мястото, където е водата/ - с кобилицата и менците. Отсреща е огнището, а по средата - софрата. По стените има полици с медни и глинени съдове, както и поставка с дървени лъжици. В кухнята е поставен костюм, типичен за възрастна жена. Тогава тя е стояла у дома и се е грижела за децата и домакинството, докато младите работят на полето.
До кухнята е вратата за собата - помещението, където семейството е спяло. От тавана виси люлка за бебето. На източната стена задължително има икона, в случая -на Богородица. Тук посетителите могат да видят характерните за онези времена тъкани и богато украсени дюшеци, възглавници и юргани. Има и кюмбе, свързано с огнището, откъдето идва топлината за спалнята.
Дървена стълба води до втория етаж, където веднага пред очите се разкрива просторна веранда. През лятото семейството е вечеряло там на прохлада. Сега, особено чужденците, много се прехласвали точно по този чардак и въобще не им се искало да си тръгват оттам. В средата има масичка, а подът е застлан с шарена черга.
Помещенията на втория етаж разкриват по-градски бит. По-голямата част от покъщнината е била на богат търговец, а мебелите са от Виена. Подът е застлан с оригинален котленски килим, тъкан през 1894 г. Правила го е майсторка от него край и е бил предназначен за подарък за нейна приятелка от Добруджа. Украсен е с т.нар. къдрави звезди. На масичка е поставена сребърна лампа от края на 19 и началото на 20 век. Вижда се и бронзов свещник. В ъгъла е поставен тоалет, но вече на гражданка. Това е празничен костюм, от който личи благосъстоянието на дамата, реверите са украсени с лисича кожа. Престилката е по-простичка, не е като тъканите добруджански престилки. Но това е само на пръв поглед - всъщност платът е донесен от Йерусалим и с него жената показва, че е ходила на хаджилък.
На втория етаж също има кухня - в малко килерче до нея е стоял сандъкът с брашното, а самото помещение се е използвало за месене на хляба. Тук са показани и различни видове обредни хлябове. Сватбеният, например, е богато украсен - младоженците са изобразени като две пилета, а житни класове символизират плодородието. Показана е и содена питка, която много семейства правят и днес, когато проходи детето. Тя се мажела с мед, а според традицията майката тичала от къща на къща и всеки си отчупвал парченце. Трябвало обаче много да внимава да не се спъне и падне, за да бъде детето здраво и силно.
На втория етаж предстои отварянето на още едно експозиционно помещение - стая на младоженци, характерна за 20-те или 30-те години на миналия век. В нея ще се поставят мъжки и женски сватбени костюми. Мъжкият е бил собственост и е дарен от д-р Газурков, представител на стар добрички род. Там ще бъде качено и пианото "Wilhelm Menzel", правено по поръчка през 20-те години в западноевропейска държава.

Сходни връзки
Още от Култура

СТАЯ НА МЛАДОЖЕНЦИТЕ ПРАВЯТ В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats