ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕГОВАРЯ ЗАД ГЪРБА НА ДОБРИЧЛИИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИТЕ ВОЙНИЦИ В ДОБРИЧ - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 12:47 EEST

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕГОВАРЯ ЗАД ГЪРБА НА ДОБРИЧЛИИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИТЕ ВОЙНИЦИ В ДОБРИЧ

2004-08-04 @ 19:16 EEST

Коментари

Димитър ДУКОВ

Малоумен ли е добруджанецът, че правителството не иска неговото мнение за един паметник, на който сегашните ни висши държавни чиновници я поставят, я не поставят и един път в живота си цвете в знак на почит към загиналите войни от прищевките на коронясани глави?

Вчера в агенция "Фокус" отново се появи информация за построяването на паметник на турските войници в гр. Добрич. Този път Иво Антонов, главен експерт "Военни паметници" в Министерството на отбраната пише: "Ставаше дума за реципрочност между Добрич и Одрин. Турското министерство поиска да изгради паметник на турските войници във военното гробище в Добрич, където има погребани турски войници. И нашата държава предложи на реципрочна основа ние да направим такъв паметник в Одрин. Преговорите се водят и сега, но безсмисленият спор около изграждането на турски паметник на Шипка може да им навреди."
Изграждането на един паметник, поне на мен таки ми се струва, е работа най-вече на местното население и власти, в случая на жителите на град Добрич, на Общинския съвет с председател д-р Мирослав Попов и на кмета на добричлии Детелина Николова.
Изненадващо е, че правителството /не се конкретизира кой от това правителство, което с всеки ден губи доверието на хората, дали му власт, и което по всичко личи, че ще се сбогува догодина с властта си, защото е недолюбвано нито от ляво, нито от дясно, нито от народа си, та кой от това правителство води нелегално за добричлии тези разговори.
Досега нито в националните, нито в регионалните медии, нито председателят на Общинският съвет на Добрич д-р Мирослав Попов, нито кметът Детелина Николова не са информирали обществеността, че се водят преговори за изграждането на паметник на турските войници във Военното гробище-музей в гр. Добрич. Информирало ли ги е за тях правителството, или научават от медиите? Знаят ли, или не за тази самоинициатива на кабинета Сакскобургготски добричките депутати /четирима от ДПС, двама от НДСВ и един от ОДС/? Какво е тяхното лично мнение, изразено публично в медиите? Какво е мнението на политическите сили, представени в Общинския съвет на град Добрич? Трябва да ги знаем тези работи, а не т. нар. избраници да си мълчат и да чакат задаващите се парламентарни избори, ако изобщо са информирани за тази нова идея на правителството. Защото тя ще има обществен ефект, защото тя ще носи тежестта на общественото мнение. В края на краищата, журналистите ли сме най-тъпи да се занимаваме с тези непопулярни теми, а политиците да си трупат дивиденти в зависимост от възможността да си съставят управляващи коалиции? Нима на нас не ни е приятно да не си разваляме отношенията с приятели, познати и колеги от Турция? Нима ние не можем да въртим печеливш бизнес с Турция? Нима не се знае, че живеещите в Турция български граждани недолюбват наши партийни лидери? Че на хората им е дошло до гуша и се страхуват от политика и искат изчистени отношения между съседи, приятели, съграждани? Че искат без курвенска политика да влязат заедно с българските си корени в Европейския съюз? Е, навярно има и такива, които сега са обладани от великотуриски националистически помисли, тази е истината!
Построяването на паметник на турските войници в Добрич трябва да се разглежда успоредно с проблема, че в момента в Турция има 1 300 000 души, които се определят като български граждани, искат български паспорти и искат три пъти повече секции за гласуване на предстящите парламентарни избори. Както и, че все още е непроменен правилникът техните гласове да идват в Добричка област, да се изчисляват на база тукашното население от 230 000 души за 7 депутатски места. Тези искания са законни. Тези искания са оправдани поне от гледна точка на това, че България преди Турция ще влезе в Европейския съюз. Подбутвани или не, хората имат възможност да станат български граждани, икономически и политически да се възползват от това и го правят. И така трябва да бъде. Макар че за нас - добруджанци, е повече от нежелателно да ни бъде подменян вотът на избиратели, както и да ни решават съдбата хора, които нито живеят в Добричка област, нито си плащат данъците в нашите общини.
Нека се върнем към идеята и преговорите от правителството за изграждането на паметник на турските войници в град Добрич. Смея да попитам същото това правителство, не е ли по-правилно да оставим мирно и тихо костите на загиналите да си лежат в сегашното ни Военно гробище-музей, където са и костите на добруджанските опълченци, загинали в Руско-турската освободитебна война? И без това военното ни гробище няма аналог в Европа. Ако имаме пари да правим нещо по-голямо, то не трябва ли да помислим и за загиналите румънски войници, за загиналите руски войници? Вражди ли искаме да раздухваме? Как ще изглежда един ден този мемориал, ако всяка страна притисне България и поиска да построи тук паметник на загиналите си войници? Турция ни притиска чрез НАТО и българските изселници, както и с народилите им се хиляди деца и внуци, някои от които вече съдят България в Страсбург. Русия би могла да ни притисне с доставките с електроенергия, газ, петрол и какво ли не. Румъния също има с какво да ни притиска, даже и в рамките на Европейския съюз. Това правителство да не иска да прави от добруджанци кюспе, всеки да ни притисква и изтисква за каквото си иска!
Ако ще става нещо в тази област и в град Добрич, то трябва да се питат първо добруджанци и добричлии. Ако имаме в този град и в тази област управа, размърдайте се, господа управници, и си кажете думата. Не се интересувайте само от заплатите си, фирмете си, разходките си тук и там. И принудете този Иво Антонов да дойде в Добрич, да се изправи в най-голямата обществена зала и да каже на добруджанци кой какви преговори води. Докарайте и тези, които преговарят зад гърба ни - нашия и вашия. И извоювайте един референдум - да строим ли, или не паметник на турските войници в град Добрич. Защото този въпрос не е толкова прост. Защото и тези загинали турски момчета поне в тази война са загинали за България, както преди това, за да се роди България, са измрели хиляди руснаци. Направили сме нещо уникално, направили сме дом на всички загинали да почиват в мир и уважение. Не унижавайте мъртвите, защото никой от тях не е искал да умре и да остави сиротни майка и баща, жена и деца.

************* ВОЕННОТО ГРОБИЩЕ СИМВОЛИЗИРА ОТБРАНАТА НА ДОБРИЧ

Военното гробище в Добрич е най-голямото военно гробище в България от времето на Първата световна война. Създаването му е свързано с боевете за отбраната на града /4-6 септември 1916 г./, наричани "Добричка епопея".
На 4.9.1916 г. войски от Варненския укрепен пункт под командването на ген. Т. Кантарджиев освобождават града от румънска окупация. През следващите три дни те отбраняват Добрич от неколкократно превъзхождащите ги в числено отношение руски и румънски войски. Решаваща за хода на битката се оказва намесата на конната дивизия на ген. Ив. Колев. Боевете при Добрич остават в аналите на българската военна история като първия сблъсък между български и руски войски след Освобождението. Наред с овладяването на Тутраканската крепост на 6.9.1916 г. Добричката епопея е една от първите внушителни победи на Трета българска армия, постигната още в началото на военните действия срещу Румъния.
След приключване на тридневните боеве - по нареждане на ген. Кантарджиев и по инициатива на добричките граждани, е устроена траурна церемония за погребване на всички загинали. Над 3500 български, румънски, руски и сръбски войни са положени в братски или единични гробове с дървени кръстове и надписи с имената и съответните звания.
След пренасянето на фронтовата линия в Северна Добруджа през есента на 1916 г. в добричкото военно гробище продължават да се погребват загиналите в сраженията. Тук се полагат тленните останки на висши български офицери, сред които са и полк. А. Дяков, полк. Й. Иванов, полк. Н. Свещаров, поручик Н. Чунчев и др. В гробището се погребват също немски и турски войници, съюзници на българската армия.
Още на 8.9.1916 г. група родолюбиви граждани учредяват граждански комитет "Комитет на свободата". Той си поставя за цел да се грижи за военното гробище. Комитетът започва акция за събирането на парични средства за изграждане на "Къща-музей на славата" в чест на героите, дали живота си за свободата на Добруджа. Повторната румънска окупация осуетява реализирането на тази идея. През 1921 г. със събраните средства се изгражда параклисът костница "Св. Архангел Михаил", иконографисан от известния добрички живописец Н. Тахтунов. По същото време дървените кръстове се заменят с бетонни, оформят се алеи, построяват се ограда и портални помещения. Създава се и Летописна книга. В годините на румънското владичество в Ю. Добруджа /1919-1940 г./, въпреки някои опити на властите да "румънизират" гробището, то си остава българска светиня.
След възвръщането на Ю. Добруджа към България през 1940 г. Военно гробище се превръща в център на множество родолюбиви инициативи, чествания и церемонии. То се посещава от всички официални гости на града. Грижата за поддръжката на гробището се поема от тогавашното Министерство на войната, под чието ведомство остава до началото на 50-те години на 20 в.
През 1976 г. Военно гробище е обявено за паметник на културата. Днес то е един от музейните обекти в Добрич. НДТ

Сходни връзки
Още от Коментари

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕГОВАРЯ ЗАД ГЪРБА НА ДОБРИЧЛИИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИТЕ ВОЙНИЦИ В ДОБРИЧ | 2 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕГОВАРЯ ЗАД ГЪРБА НА ДОБРИЧЛИИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИТЕ ВОЙНИЦИ В ДОБРИЧ

Автор: Anonymous да 2004-09-21 @ 01:31 EEST

Тия нашете управници полудяха ли или ще полудяват, щото ако е тъй имам идея: да съберем по някои стотинка и им купим вазелин, че комай ще им трябва!

[ Отговор | # ]

ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕГОВАРЯ ЗАД ГЪРБА НА ДОБРИЧЛИИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИТЕ ВОЙНИЦИ В ДОБРИЧ

Автор: Anonymous да 2004-11-30 @ 20:44 EET

Balgaria i Turzia sa v prehoden period,kandidat-tchlenki na EU.Savsem redno e tozi vapros,koito e tchakal rechenie 88 godini,da bade tretiran v kadrite na kulturnia obmen sled prisaediniavaneto na Balgaria i Turzia kam sauza.Vapros na niakolko godini,nali?Tchitcho vi.

[ Отговор | # ]

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 0.07 секунди