КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 917 - Симеон Велики разбива византийците в битката при Ахелой 1829 - Руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия 1868 - Официално е обявен краят на войната между Севера и Юга в САЩ 1968 - Интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия

 САЩ нанасят ракетни удари срещу предполагаеми бази на Осама Бин Ладен в Афганистан и Судан.
Осама Бин Ладен е арабо-ислямски фундаменталист, терорист. Завършва икономика в Университета в Джеда. Воюва на страната на афганистанските муджехидини срещу армията на СССР. След 1989 г. се връща в Саудитска Арабия. По време на войната в Персийския залив (1991 г.) е обявен за "враг на САЩ". Арестуван е от тайните служби на Саудитска Арабия. През 1992 г. се прехвърля в Судан, където създава организацията "Ал Кайда" ("Базата"), която в последствие развива мрежа на действие в 52 страни. Осама Бин Ладен ръководи много терористични тренировъчни лагери в Афганистан, където се обучават мюсюлмани от арабските държави, от Чечня, Узбекистан, Пакистан и Китай. Основател е на Световния ислямски фронт за "свещена война" (джихад) представляващ коалиция между шест фундаменталистки нелегални организации от Египет, Пакистан и Бангладеш. Предполага се, че той е организирал покушението срещу египетския президент Хосни Мубарак (1995 г.), както и на терористичния удар срещу САЩ (Световният търговски център в Ню Йорк и Пентагонът във Вашингтон) на 11 септември 2001 г. 

1980 г.

 В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден "Кирил и Методий" - I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения.
Микис Теодоракис е роден на 29 юли 1925 г. Участва в Съпротивата. През 1950 г. завършва Атинската консерватория, след което специализира в Парижката консерватория (1953-1959 г.). В периода 1964-1967 г. е депутат в гръцкия парламент от листата на ГКП, а през 80-те години от листата на “Нова демокрация”. По време на военната диктатура е затворен в концлагер. През 1970 г. е освободен. До 1974 г. живее във Франция. Теодоракис е автор на музиката за: “Кварталът на мечтателите” (1961 г.), “Любовниците от Теруел” (1962 г.), “Зорба Гърка” (1964 г.), “Хайка” (1965 г.), “Денят, когато рибите изплуваха” (1967 г.), “Z” (1969 г.), “Троянките” (1971 г.), “Обсадно положение” (1973 г.), “Сутиеска” (1973 г.), “Серпико” (1973 г.), “Ифигения” (1977 г.), “Всеобща песен” (1983 г.). Известни негови музикални творби са: Първа, Втора и Трета симфонии; Първа и Втора сонати; “Едип цар”, “Антигона”, “Песен за мъртвия брат” и др. През 60-те години композира и модернизира гръцките народни песни, станали популярни в цял свят. Композира музика по поезията на П. Неруда - цикъла кантати “Канто хенерал” (1973 г.). През 1986-1987 г. излиза автобиографичната му книга “Пътищата на Архангела”. 

1976 г.

В Москва е открита художествена изложба "Българска живопис IX-XIX в." 

976 г.



Умира народната певица Мита Стойчева (1909 - 1976). Представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Родена е на 22 март 1909 г. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон” (1940 - 1942). През 1942 г. - 1943 г. пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Борис Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. създава групата “Наша песен”. В репертоара й влизат хайдушки, любовни, исторически, любовно-битови песни. Част от текстовете на песните й са събрани в сборник “Гукнали сиви гълъби” (1953). По-известни песни: “Авлига пее в градина”, “Снощи се върна юзбаши”, “Заправи Богдан калето”, “Диляна мома хубава” и др.

1943 г. По време на Втората световна война е извършена англо-американска бомбардировка над Исперихско и Пордим, Плевенско.

1941 г. Роден е Слободан Милошевич (1941 - 2006). Югославски държавен ръководител, президент на Югославия от 1989 г. (на Съюзна република Югославия от 15 юли 1997 г.) до 2000 г. Завършва икономика в Белградския университет. В периода 1966 г. - 1969 г. е кмет на Белград. От 1963 г. - 1978 г. е директор на “Техногаз”. Президент е на Обединената югославската банка (1978 - 1983). През 1984 г. - 1986 г. е член на ГК на ЮКП в Белград. В периода 1986 г. - 1988 г. член на Президиума на ЦК на ЮКП. През пролетта на 2001 г. е арестуван, а след 3 месеца е предаден на Международния трибунал в Хага. Към него са отправени 66 обвинения - подбудител и извършител на геноцид по време на войната в Босна (1992 - 1995); извършител на престъпления срещу човечеството във войните с Хърватска (1991 - 1992) и в Косово (1999). Защитава се сам, без адвокати (2002). Слободан Милошевич е намерен мъртъв в неговата килия на 11 март 2006 г. във военния затвор на трибунала в Хага.

1932 г. Роден е писателят Василий Павлович Аксьонов, лекар по образование. Дебютира с разкази през 1959 г. В творчеството си засяга предимно проблемите на съвременната младеж. Издава повестта "Колеги" (1960; едноименна пиеса, съвместно с Ю. Стабов, 1961; едноименен филм, 1963), романите "Звезден билет" (1961), "Време е, приятелю, време е” (1964), повестта "Портокали от Мароко" (1963), сборник с разкази "Катапулт" (1964), "На половината път до Луната" (1966), пиесата "Винаги в продажба" (1965), сатирико-фантастичната повест "Затворената бъчва" (1968) и др.

1930 г. Умира художникът Антон Митов (1862 - 1930). Професор по история на изкуството, дописен член на БАН (1918), член-кореспондент на Дружеството на италианските художници (1910). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Завършва Флорентинската академия (ученик на Чиерамфи). Професор е в Рисувалното училище в София (той е един от неговите основатели). Редактира (заедно с Иван Мърквичка) сп. “Изкуство”, илюстрира “Под игото”, “Утро в Банкя”, “Нова земя”. Картини: “Цар Фердинанд в старобългарско облекло”, “Св. Климент”, “Златари”, “Пловдивска джамия”, “Вършитба в Пловдив”, “Селянки в София” и др. Автор е на първия български труд по история на изкуството “Ръководство по всеобща история на изкуствата”.

1915 г. Умира Паул Ерлих - германски лекар, бактериолог и биохимик. Роден е на 14 март 1854 г. Учи в университети в Бреслау (днес Вроцлав, Полша), Страсбург и Лайпциг. От 1890 г. е професор в Берлинския университет, като едновременно с това работи в Института "Кох". От 1896 г. е директор на Института в Щеглиц. През 1899 г. започва работа в Института за експериментална терапия в Франкфурт на Майн и от 1906 г. е негов директор (днес Институтът носи неговото име - "Paul Ehrlich-Institut"). Изследванията му са от различни области на биохимията, химията, експерименталната патология и терапията. Още като студент започва да изучава факторите, определящи разпределението на химическите вещества в организма. Като използва различни оцветители и методи за оцветяване, Паул Ерлих установява наличието на различни форми на левкоцити в кръвта, показва значението на костния мозък за образуването на гранулоцити, моноцити и установява ролята на линфоидните органи в образуването на линфоцити; деференцира определени форми на левкемията и създава двуалистичната теория за кръвообразуването; обяснява значението на метамофразията. Способства за развитието на хистологията на нервната система. Разработва метод за откриването на туберкулозния бацил чрез фоксин. За изследванията му в областта на имунологията заедно с И. И. Мечников получава Нобелова награда по физиология и медицина за 1908 г. Голям успех имат работите му по лечение на спирохетози (1907 г.) и особено на сифилиса у човека. През 1909 г. заедно с японски учен С. Хата създава препарата Салварсан. Изследванията на Паул Ерлих в тази област стават основа за развитието на химиотерапията. От 1901 г. Паул Ерлих отделя голямо внимание на проблемите на злокачествените тумори. В областта на химията предлага редица реакции с голямо теоретично и практическо значение, за което му е присъден медал "Либих" и званието почетен член на Немското химическо дружество.

1914 г. Умира Пий Х (Джузепе Мелчиор Сарто) - светец, римски папа от 4 юли 1903 г. до 20 юли 1914 г. Роден е на 2 юни 1835 г. Завършва духовна семинария и дълги години е селски свещеник с особени ортодоксални възгледи. През 1884 г. става епископ, а през 1891 г. кардинал и патриарх на Венеция. Той е един от основателите на венецианската "Банка на св. Марко". През 1911 г. значително намалява църковните празници, а повечето от останалите пренася в неделни дни. Извършва реформа на курията, като намалява конгрегациите от 37 на 19. Пий Х е яростен противник на антиклерикалните действия на светската власт. По негово време е създаден Кодекс на каноническото право (1904 г. - 1917 г.), утвърден от наследника му Бенедикт ХV. Обявен от Ватикана за блажен през 1951 г. и канонизиран за светец през 1954 г.

1891 г. Роден е художникът Данаил Дечев (1891 - 1962). Завършва средно професионално текстилно училище в Сливен. Запознава се с изкуството на някои европейски галерии и музеи. Работи с маслени бои предимно в областта на пейзажа. Отделя особено внимание на връзката между природата и човека. Създава тематични цикли - Тракийски, Карловски, Морски, Софийски. Умира на 5 август 1962 г. в София. По-известни творби: "Пейзаж пролет" (ок. 1936), "Пролетна градина" (1938 и 1958), "Пейзаж из Асеновград" (1938), "Тракийски пейзаж" (ок. 1938 - 1940, и 1952), "Пред портите на Бачковския манастир" (ок. 1941), "Карловски пазар" (1941), "Къща от Созопол" (1946), "Пловдив" (1951), "Пейзаж от Лудогорието" (1953), "Пролет в Княжево" (1956), "Копривщица" (1958 г.), "Старият орех" (1959), "Пейзаж от Балчик" (1959) и др.

1882 г. Умира Фьодор Петрович Литке - руски мореплавател и географ, изследовател на Арктика, граф (от 1866 г.), адмирал (1855 г.), член-кореспондент (1829 г.), почетен член (1855 г.) и президент на Петербургската академия на науките (1864 г.), член-кореспондент на Парижката академия на науките и на редица чужди научни институти. Роден е на 28 септември 1797 г. в Петербург. Във флота е от 1813 г. През 1817 г. - 1819 г. участва в околосветското плаване на В. М. Головнин с кораба "Камчатка". През 1821 г. - 1824 г. е ръководител на експедицията, която изследва крайбрежието на Нова Земя, източна част на Баренцево и Бяло море. През 1826 г. - 1829 г. ръководи околосветската експедиция с кораба "Сенявин". Описва западното крайбрежие на Берингово море, островите Прибилов, Бонин и Каролинския архипелаг, като открива в него 12 острова. На Литке принадлежи идеята за първия записващ "приливомер" (1839 г.). Един от организаторите на Руското географско дружество и негов ръководител (1845 г. - 1850 г.; 1857 г. - 1872 г.). Той е командир и военен губернатор на Ревелското (Талинското), а след това на Кронщатското пристанище (1850 г. – 1857 г.). От 1855 г. е член на Държавен съвет. През 1873 г. Руското географско дружество учредява златна премия на името на Фьодор Литке. В негова чест са наречени нос, полуостров, планина и залив в Нова Земя, острови в архипелазите Земя на Франц Йосиф и Норденшелд, пролив между Камчатка и Карагинските острови и др.

1833 г. Роден е Бенджамин Харисън - американски политик, президент на САЩ (1889 г. – 1893 г). По време на мандата му са приети нов тарифен закон (тарифата Маккинли) (1890 г.) и т.нар. антитръстов закон Шермън. Той е инициатор за свикването на Първата панамериканската конференция (1889 г.) с цел създаване на митнически съюз на американските държави под контрола на САЩ. През 1889 г. правителството му установява протекторат над част от Самоа. Умира на 13 март 1901 г. в Индианаполис.

1829 г. По време на Руско-турската война (1828 - 1829) руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия. Войната е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (около 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

917 г. Българските войски предвождани от цар Симеон I нанасят тежко поражение на Византия в битката при река Ахелой.

Календарът е на Агенция “Фокус”