Длъжностните лица от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ ще прибягват до принудително събиране на доказателства от офиси само тогава, когато те не бъдат предоставени доброволно от фирмата, срещу която се води разследването.

 Принудителното събиране на доказателства най-общо се изразя в три форми, обясни Румяна Карлова, член на КЗК, в предаването “Дарик кафе” на Дарик радио. На първо място е претърсването, като целта му е да се открият определени доказателства – писмени или веществени. На второ място е изземването и на трето място е снемането на устни обяснения. В редки случаи е възможно и провеждането на очна ставка, ако има големи разминавания между устните обяснения на разпитваните лица, допълни Карлова. В повечето случаи при претърсванията ще участват и служители на полицията. Личните данни на служителите няма да бъдат извадени на показ. Разрешение за претърсване трябва да бъде дадено и от Окръжния съд, а последният е задължен да го издаде в същия ден, в който е постъпило искането на председателя на антимонополната комисия. Жалбата срещу обиска няма да спре изпълнението й, но доказателствата няма да се вземат под внимание, ако разрешението е взето неправомерно, дори те да уличават фирмата в антиконкурентни действия. Румяна Карлова обяснява, че сигналите, по които се извършват проверките от КЗК, основно идват от конкурентни фирми. Преценката е изцяло на комисията. В никакъв случай това няма да стане по искане на конкурентните фирми, защото КЗК стриктно спазва законите и правилата, по които се работи.
Въпреки, че от днес влизат в сила процедурните правила за претърсване на офиси и изземване на доказателства все още няма сформиран екип, затова от комисията ще изпратят няколко служители де се обучават в германската КЗК, информират още от комисията. Фокус/НДТ