На 20 септември в България:

1444 - Кръстоносната армия начело с полския крал Владислав ІІІ Ягело (получил след битката при Варна, в която намира смъртта си, прозвището Варненчик) и трансилванския воевода Янош Хуняди, навлиза в българските земи, като прехвърля р. Дунав при Оршова. В похода участват поляци, унгарци, хусисти, германци и французи. Сръбският деспот отказва участие, но към кръстоносната войска се присъединява с 4 000 бойци влашкият воевода Влад ІІІ Дракул (1418 - 1446). Българите също се включват като помагачи на християнската войска.
За да избегне тежките преходи през планинските терени, християнската войска навлиза в българските земи при Оряхово и се движи през Дунавската равнина. Целта й е да достигне до Варна, където трябва да я очаква венецианска флота, за да бъде прехвърлена в Тракия. По пътя си кръстоносците превземат множество малки крепости и водят тежки сражения при Никопол, Търново, Нови пазар и Шумен.

1520 - Умира Селим I Страшни - един от най-войнствените турски султани управлявал Османската империя в периода от 1512 г. до 1520 г. Той продължава завоевателната политика на предшествениците си. През 1516 г. завоюва Северен Иран, Сирия и Палестина, а през 1517 г. - Египет и свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина. Прозвището си Страшни получава заради разправата си с шиитските въстания в Анадола. За него историята напомня, че "кръвта никога не изсъхвала от ятаганите на неговите войници". По време на управлението му е извършено първото насилствено масово помохамеданчване в българските земи. Жертва на акциите за насилствено помохамеданчване е и осемнайсетгодишният младеж Георги, убит през 1515 г. в София, който отказал да приеме исляма (по-късно канонизиран за светец – св. Георги Нови Софийски).

20 - 21 септември 1885 - Делегация на Четвъртото ОНС начело с митрополит Климент преговаря в Копенхаген с руския канцлер и с император Александър III за признаване на Съединението.

1885 - Основан е Българският червен кръст.

1912 - Военният атеше в Цариград майор Никола Топалджиев изпраща телеграма до Щаба на армията, в която разкрива замисъла на Турция за война срещу България, който предвижда турската армия да води отбранителни действия срещу Гърция и Сърбия в Македония и Западна Тракия, и настъпателни срещу българската армия в Източна Тракия.

1916 - Проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Иван Вазов за Нобеловата награда за литература за 1917 г. Иван Шишманов е един от основателите на Висшето училище (днес - Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1889 г. преподава сравнителна литература и културна история в него. Дългогодишен декан на Историко-филологическия факултет на университета. Министър на народното просвещение в правителството на ген. Рачо Петров (6 май 1903 - 22 октомври 1906 г.) и в правителството на Димитър Петков (23 октомври 1906 - 4 януари 1907 г.). Той е основател и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Автор е на огромен брой трудове в областта на литературната и културната история и критика.

20 - 24 септември 1918 - Под влияние на поражението и на антивоенната пропаганда на тесните социалисти и земеделци избухва бунт сред отстъпващите български войски (Войнишко въстание). Въвличането на България в световния конфликт през есента на 1915 г. става против волята на по-голямата част от българския народ. Участието във войната се оказва по-продължително от това, което обещавали управляващите. Военновременната обстановка се отразява изключително тежко върху целия стопански живот. От пазара изчезват стоките от първа необходимост, настъпва невиждана скъпотия. Това затруднява снабдяването на войниците на фронта с храна и дрехи. По-голямата част от населението в тила е обречено на глад. Тези обстоятелства пораждат силно недоволство както на фронта, така и във вътрешността на страната. Негодуванието достига своя връх след пробива на съглашенските войски при Добро поле (14 септември 1918 г.) и предприетото от тях настъпление на изток. Тогава сред българските войници назрява решението да тръгнат обратно и да накажат виновници за новата национална катастрофа, грозяща страната. Между 21 и 24 септември стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (дн. Делчево) войнишки части се групират в две въстанически дружини и се насочват към България. Част от тях се отправят към Горна Джумая (дн. Благоевград), а друга към Дупница. На 24 същия месец въстанически отряд, командван от подпоручик Ив. Димитров разгромява Главната квартира в Кюстендил и продължава към столицата.

20 - 24 септември 1918 - Българското правителство обсъжда и приема австро-унгарското предложение от 14 септември за общо примирие.

14 - 20 септември 1933 - Проведеният в Лондон контрапроцес доказва невинността на обвинените българи в Лайпцигския процес и издава "Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор".

1933 - Между България и Турция е постигнато съгласие за продължаване на Ангорския договор от 1925 г. с 5 години. Това е договор между България и Турция за уреждане на дипломатическите отношения между тях, прекъснати след края на Първата световна война 1914 – 1918 г. под натиска на съглашенските сили. Заедно с това урежда редица спорни въпроси между двете съседни страни, натрупали се в периода на Балканските войни 1912 – 1913 г.

1956 - България установява дипломатически отношения с Индонезия.

20 - 23 септември 1961 - В София се провежда среща на младите селяни от Балканите и Адриатика за мир и балканско разбирателство.

1966 - България подписва спогодба за икономическо, индустриално и техническо сътрудничество с Италия.

20 - 29 септември 1974 - На 28-то световно първенство по вдигане на тежести в Манила, Филипините, българският отбор става световен шампион.

20 - 24 септември 1974 - В България е подписана спогодба за оказване на икономическа помощ от България за Южен Виетнам.

2001 - Годишният доклад на ООН за 2001 г. за човешко развитие поставя България на 57-о място от 162 държави. По технологично развитие България е на престижното 29-о място.

2001 - Тридесет и деветото НС приема декларация в подкрепа на изграждащата се антитерористична коалиция.


На 20 септември в света:

480 пр. Хр. - В хода на Гръко-персийските войни гръцкият флот начело с Темистокъл нанася решаващо поражение на персийците, предвождали от Ксеркс, в сражението при Саламин.

622 - Според арабското поверие се състои преселението (хиджра) на пророк Мохамед и неговите последователи от Мека в Медина. Датата слага начало на арабското летоброене.

1378 - Изгонените от Рим кардинали избират за папа Роберт. Това слага началото на Великата схизма в католическата църква.

1519 - Португалецът Фернандо Магелан потегля от Севиля на околосветско пътешествие (1519 - 22 г.), установило кълбовидната форма на Земята и единството на Световния океан. Експедицията тръгва от испанското пристанище Санлукар де Барамеда, заобикаля Южна Америка, пресича Тихия океан и достига Филипинските острови, където Магелан е убит от местни жители. От петте кораба, отправили се да обиколят Земята, се завръща само един със седемнадесет моряци на борда, ръководени от Хуан дел Кано, който застава начело на експедицията след смъртта на Магелан.

1778 - Роден Фадей Белингсхаузен - руски мореплавател, участник в първото руско околосветско пътешествие (1803 - 06). Ръководител е на първата антарктическа експедиция, по време на която е открита Антарктика.


1793 - Комитетът за обществено спасение на Франция одобрява планът на капитан Наполеон Бонапарт за обсада на Тулон. Това е първото споменаване на името на Наполеон на общодържавно равнище.

1842 - Роден Джеймс Деуър - шотландски физик и химик, изобретател на термоса.


1854 - Френско-британските сили удържат важна победа над руската армия при р. Алма в хода на Кримската война, с което си разчистват пътя към Севастопол.

1870 - Завършва обединението на Италия. Италианските войски завземат Папската област и влизат в Рим, като обявяват града за столица на кралството. С това лишават римския папа от светска власт. Папа Пий IX отказва да води преговори с новата власт и се установява в своя дворец във Ватикана. Той обявява себе си и своите приемници на папския престол за “ватикански пленници”. Това положение се запазва до 1929 г.

1928 - Висшият фашистки съвет замества Камарата на депутатите като законодателно събрание в Италия.

1946 - Състои се церемонията по откриване на първия кинофестивал в Кан.

1949 - Съставено е първото правителство на Федерална Република Германия. Провеждат се избори, спечелени от християндемократите. За федерален канцлер е избран Конрад Аденауер.

1967 - Английският презокеански лайнер "Куийн Елизабет II" е пуснат на вода.

1976 - Шведските социалдемократи са победени на избори, след като престояват 40 години на власт.

1990 - Парламентите на Източна и Западна Германия ратифицират договора за обединението си.