9-годишното момиче с увреждания прекрачи училищния праг на ОУ "Стефан Караджа"
Ванеса Мирославова е на девет години и половина. Тя е в инвалидна количка и бе едно от децата, посещаващи дневния център за деца със специални нужди "Надежда" в Добрич. Тази година обаче родителите й са взели смелото решение - да запишат Ванеса в първи клас в масово училище - ОУ "Стефан Караджа". "Когато я заведох да я запиша, дръпна ме в коридора и ме попита: "Мамо, и другите ли деца ще са като мен?" И сега е просто очарована" - разказва майка й Пепа Георгиева. Защото досега Ванеса е посещавала само заведения за деца с увреждания.
Пред репортер на НДТ Пепа Георгиева разказа, че е избрала училището не по някакъв критерий, а защото е най-близо до дома им. Била учудена, когато в инспектората й казали, че няма проблем детето й да посещава което училище изберат. И още докато спомене пред директорката на "Стефан Караджа", че дъщеря й е на инвалидна количка, веднага бил намерен и докаран в класната стая по-висок чин, за да е удобен за количката. Майката на Ванеса е изключително доволна от отношението на двете й госпожи - Добруджанска и Филипова - стараят се да не я отделят от другите деца, държат й ръката, когато рисува... Отношението на учителките се предава и на съучениците на Ванеса. Те вече отварят вратата пред майка й, за да мине с инвалидната количка, предложили на момичето стотинки за закуска, ако не са му дали родителите. Пепа Георгиева ходи по три пъти на ден в училището - да заведе Ванеса, да я прибере и да е при нея в голямото междучасие. За съжаление, учебното заведение не е пригодено за деца с увреждания, в момента обаче то кандидатствало с проект за изграждане на наклони за инвалидни колички.
Доколкото разбрах, в "Стефан Караджа" вече е имало две деца с увреждания, които са учили тук до 8 клас, разказва майката. "Директорката е с много отворена душа, всичко започва от нея. Надявам се и в къщи родителите да говорят добре за децата с увреждания" - споделя Пепа Георгиева. Тя разказва още, че по принцип Ванеса е посещавала детска градина и часове в специализирана клиника в Момин проход. Но в центъра "Надежда" не намирала своята среда - там повечето деца са с увреждания, заради които не могат да говорят. А Ванеса била приказлива, устатата и не спирала... "Вече има и приятелка - Добромира. Запозна ме с нея още втория ден" - не крие надежтите си майка и.