Всеки народ притежава рожден ден на своята история...
За нас, българите, това е някъде далеч във времето.
Може би през онази отколешна 681 година, в която ханът спрял конниците си и отсякъл, че тук ще бъде и пребъде България.
А може би, някъде още по-назад във времето – във Велика България, опряла рамене на бреговете на Волга, край степите на Балхаш или по склоновете на планината Алтай...
Богата и тайнствена праисторията ни носи изненади, които ни карат да я преоткриваме всеки ден.

За сметка на това, в най-новата ни история ние имаме Денят на своето освобождение, имаме Денят на първата си конституция, на Първото велико народно събрани. Имаме дни на победи и на славни сражения.След подемите и ентусиазма е идвало разочарованието и болката. Обединението на земите е било следвано от разпокъсване и безжалостно орязване. Печелели сме битки и сме губили войни. Преврати и въстания са белязали снагата и душата на България.
И всичко това в името на Независимостта и Свободата на България.
Припомняме си всичко това, защото днес е Денят на независимостта.
Преди 96 години гласът на камбаните на старата иван-асенова църква “Св. Четиридесет мъченици” възвестила на света, че България е отново независима и свободна. 515 години след гибелта на Царевград Търнов, от пепелищата и руините на дворци и патриаршески църкви литнала птицата на възкресението и описала с крилете си ореола на едно безсмъртие. Безсмъртието на България, на народа й, на вековечната й слава, взела твърдостта на гранита на планината и постаментите, искрата на кремъка на хайдушките пушки, умората на нозете на войниците извървели в победен марш пътищата на полуострова, здравината на ръцете на орачите...
Независимостта на България ражда стремежа към нейното обединение, протяга ръка към свободата на братята в робство, създава поколението тръгнало по фронтовете, закичено с цветя като на празник.
Независимостта на България бележи пътя ни към прогреса и ни превръща от васали на Високата порта в равноправни граждани на Европа, изковали с мечове и плуг съдбата си.
Днес 96 години по-късно, звънът на камбаните на “Св. Четиридесет мъченици” продължава да буди душите ни, да ни тревожи, да ни припомня че сме длъжници на тези, които с делото си изковаха бъдещето на България.

ФОКУС/НДТ