КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 21СЕПТЕМВРИ - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 21:53 EEST

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 21СЕПТЕМВРИ

2004-09-22 @ 01:00 EEST

Новини

1908 - В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново с “Манифест към Българския народ”, подписан от Фердинанд I е обявена независимостта на България.

На 22 септември в България: 1789 В хода на Руско-турската война (втора Екатерининска война - 1787-1791 г.) руските войски начело с ген. Александър Суворов нанасят тежко поражение на турците при река Римник, Влашко. В боя участват и австрийски отряди, а турската армия (около 100 000 души) се командва лично от великия везир Юсуф паша. Към руската войска се присъединяват и български доброволци. Те се бият при крепостта Очаков, при овладяването на град Фокшани, на река Римник и при крепостта Измаил. Малко по-късно са овладени Бендер и Акерман – основните погранични турски крепости. 1872 Под ръководството на Димитър Общи в старопланинския проход Арабаконак е ограбена турската поща. Целта на обира е да се осигурят пари, необходими на БРЦК за закупуване на оръжие за предстоящото въстание. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша. След обира турските власти предприемат масови арести на населението в този край. В резултат на това са задържани голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави сам Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на тях властта попада и на следите на Васил Левски, който, за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч, но е заловен в Къкринското ханче. 1884 Роден е Петър Вичев - деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война 1914-1918 г., когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в Изпълнителния и комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния и комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921) и "Свободна Добруджа" (1926-1934). Заради левите му убеждения е убит от наемник. Петър Вичев е роден в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика. 1908 В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново с “Манифест към Българския народ”, подписан от Фердинанд I е обявена независимостта на България. Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор от 1878 г., според който Северна България става васално и трибутарно на султана Княжество България, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която в този момент се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Ив. Ст. Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Ал. Малинов изпраща български служители на тяхно място. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина, тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени. Възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. През 1909 г. са подписани Руско-турски протокол, Българо-турски протокол и Руско-български протокол. Според тях Русия опрощава на Турция военните и задължения, останали още от Руско-турската война 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Така Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. 1912 С указ цар Фердинанд поема върху себе си главното командване на Действащата армия. За помощник-главнокомандващ е назначен ген. Михаил Савов, а за началник-щаб на Действащата армия ген. Иван Фичев. 1912 Подписана е военна конвенция между България и Гърция към тайния отбранителния договор от 16 май, част от оформящия се Балкански съюз 1912–1913 г.. Според договорът подписан на 16 май двете държави трябва да си оказват взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от Турция. България се съгласява да пази благосклонен неутралитет по отношение на Гърция при решаването на Критския въпрос. На 22 септември в София договорът е допълнен с тайна военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 300 000, а Гърция със 120 000 войници. В договора не се уточнява разпределението на евентуално завоюваните територии. Това довежда до възникване на множество спорни въпроси след Балканската война 1912–1913 г. Българо-гръцкия договор престава да бъде в сила след сключването на Гръцко-сръбския договор през 1913 г. 1915 В хода на Първата световна война започва дебаркиране на англо-френски войски в Солун след неуспеха на Дарданелската операция. Ген. Сарай формира Източната армия на Антантата и получава заповед да настъпи към Скопие. 1921 Умира Иван Вазов - български народен поет, писател, общественик, политически и държавен деец. Автор на романите “Под игото” (1894 г.) и “Нова земя” (1896 г.), на стихосбирките “Пряпорец и гусла” (първата му стихосбирка, излязла през 1876 г.), “Тъгите на България” (1877 г.), "Епопея на забравените" “Избавление” (1878 г.), "Гусла" (1881 г.), "Италия" (1884 г.), "Поля и гори" (1884 г.), "Сливница" (1885), на повестите “Немили-недраги”, "Чичовци", "Повести и разкази в три тома" (1891-1893 г.), на мемоарите "Неотдавна" (1881 г.), на комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?", на пътеписите "Великата Рилска пустиня", на поемите "Грамада" и др. Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове. Роден в Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на среднозаможен търговец. Учил в родния си град, след това в Калофер (при Ботьо Петков) и в Пловдив. През 1870 г. е изпратен да учи търговия в Олтеница (Румъния), но не след дълго избягва от там и заминава за Браила, където се свързва с български революционни емигранти. Установява непосредствен контакт с Любен Каравелов и Христо Ботев. През 1875 г. се завръща в Сопот и се включва в дейността на местния революционен комитет. След поражението на Априлското въстание 1876 г. емигрира отново в Румъния, установява се в Букурещ и става член на Българското централно благотворително общество. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. се връща в България и е назначен за чиновник в канцеларията на свищовския, а по-късно и на русенския губернатор. През март 1879 г. става председател на Берковския окръжен съд. При опита да бъде преместен във Видин без негово съгласие той си подава оставката и заминава за Пловдив (октомври 1880 г.), където се отдава на активна обществено-политическа и културна дейност. Сприятелява се с Константин Величков и заедно с него се включва в редактирането на в. “Народний глас” (1879-1885 г.). През 1880 г. е избран за депутат в Областното събрание и става член на неговия Постоянен комитет. През 1884-1885 г. е и председател на същия комитет. По време на пребиваването си в Източна Румелия се занимава с редактирането и на други издания, като в същото време развива и активна литературна дейност. След контрапреврата през 1886 г. емигрира отначало в Цариград, а след това в Одеса, където остава в продължение на две години. През лятото на 1889 г. се връща в България и се установява в София. По време на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) се занимава главно с литературна дейност, но след извършената през май 1894 г. правителствена промяна се включва отново в обществено-политическия живот. Влиза в новоучредената Народна партия и е избран за депутат в VIII-то Обикновено народно събрание (1894 г.) и IX-то Обикновено народно събрание (1896 г.). От август 1897 г. до януари 1899 г. е министър на просвещението в правителството на д-р Константин Стоилов. След неговото падане се оттегля от активно участие в политическия живот и до края на живота си се занимава само с литературна дейност. 22 - 30 септември 1923 Избухналите комунистически бунтове с център в Северозападна България са потушени от властите. Водачите Васил Коларов и Георги Димитров емигрират в Югославия, където предварително са изпратили семействата си. Правителството в България обявява военно положение до 9 ноември. Националлибералната партия напуска управляващата коалиция поради несъгласие със силовата политика и поради конфликти с широките социалисти и радикалите. В кабинета остават Демократическият сговор и социалистите, а Александър Цанков запазва премиерския пост. 1924 ЦК на ВМРО внася меморандум в Обществото на народите за защита правата на българското население в Македония и за автономия на областта под контрола на ОН. 1944 Българската комунистическа партия (БКП) започва установяване на политически контрол над войската. Със заповед на военния министър Дамян Велчев в българската армия се създава институтът на помощник-командирите, на които е възложена политическата работа сред войската за създаване на "братски отношения между чиновете във войската" и за "културно-просветно превъзпитание в духа на идеите на ОФ". За помощник-командири се назначават най-вече членове на БРП (к) и РМС. За такива са назначени: на 1-ва армия - Щерю Атанасов; на 2-ра армия - Боян Българанов; на 3-та армия - Йонко Панов; на 4-та армия - Борис Копчев; на 5-а армия - Кирил Драмалиев; на 1-ви корпус - Божидар Божиков; на 2-ри корпус - Иван Радев, а на Въздушни войски - Михаил Андреев. 1949 Публикуван е Закон за разделяне на територията на България на 14 окръга. 1950 Българското правителство връчва втора нота до турските власти, в която се констатира, че изселващите се от България граждани, очакващи турски входни визи, са в трудно положение при настъпващата есен и зима, тъй като са продали имотите си. 22 - 27 септември 1965 В София на официално посещение пристига президента на СФР Югославия и генерален секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито. В разговорите с него Тодор Живков изтъква, че в СР Македония трябва да се даде възможност населението свободно да изразява своето национално съзнание. Той настоява, че на учените трябва да се осигурят условия "добросъвестно, върху основата на обективните исторически факти, документи и анализи" да разработват македонския въпрос, но той "да не се раздухва" и от двете страни и да не се позволява "чрез него да се трови атмосферата между нашите страни и партии". 1973 България скъсва дипломатически отношения с Чили като протест срещу военния преврат на ген. Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента-социалист Салвадор Алиенде. 1981 Открит е паметникът на Незнайния воин в София. 22 септември - 1 октомври 1981 По решение на ЮНЕСКО в Париж се провеждат Дни на България. 1983 В София е открита първата изложба на художници, участвали в съпротивата до 9 септември 1944 г. 1990 Андрей Луканов съставя второто си правителство от представители на БСП. 22 - 25 септември 1990 БСП провежда своя 39-ти конгрес, на който е приета платформа за по-нататъшно обновление и преобразуване на БСП в "модерна лява партия на демократичния социализъм". Приета е и програма за действие, устав, решение по символите и обръщение "Мир, ред, спасение". Александър Лилов е преизбран за председател на ВС на БСП, а Александър Томов става първи заместник и отговарящ по организационните въпроси. 1993 Радиостанция "Свободна Европа" получава лиценз за излъчване на УКВ. 1994 Бордът на директорите на Световната банка гласува отпускане на кредит от 125 000 000 долара в подкрепа на платежния баланс на България. 1995 СДС внася вот на недоверие към правителството на Жан Виденов по повод трагичната смърт на 14 войника. Вотът е отхвърлен. 1999 В Брюксел заместник-министърът на външните работи Владимир Кисьов представя подготовката на България за членство в ЕС. Контролираните цени вече са едва 2,6 %. На 22 септември в света: 1792 Конвентът обявява Франция за република. 1862 Ото фон Бисмарк става премиер (канцлер) на Прусия. Той осъществява обединението на Германия под егидата на Прусия през 1871 г. Воюва успешно срещу Австрия (1866 г.) и Франция (1870-71 г.). Установява диктаторски режим и създава силна имперска власт, заради което е наречен Железния канцлер. След създаването на Германската империя сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз (1882 г.). Провежда редица реформи, които намаляват социалното напрежение и стабилизират вътрешно империята. Автор е на Културкампф. Председател е на Берлинския конгрес през 1878 г. 1862 Американският президент Абрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари 1863 г. 1869 В Мюнхен се състои премиерата на операта на Рихард Вагнер "Рейнско злато" от цикъла "Пръстенът на нибелунгите". 1934 В една от най-трагичните миньорски злополуки в Англия загиват над 260 миньори при взрив и последвал пожар в мина в Уелс. 1949 Английското, канадското и американското правителство обявяват, че наскоро са регистрирали атомна експлозия в Съветския съюз, което Москва първоначално отрича, но по-късно се оказва, че става въпрос за първия опит с атомно оръжие, извършен от руска страна на 29 август същата година. 1974 На Генералната асамблея на ООН за първи път е поставен на обсъждане “Палестинския въпрос”, което означава фактическото признаване на Организацията за освобождение на Палестина и нейния лидер Ясер Арафат като официални пълномощници на палестинското население. 1975 Неуспешен опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд в Сан Франциско от Сара Джейн Мур. Това е вторият опит за покушение срещу него в продължение на 17 дни. 1980 С нападението на Ирак над Иран започва войната между двете държави, предизвикана от иракския президент Саддам Хюсеин заради някои погранични спорове между тях. Според мнозина истинските причини за нея следва да се търсят в религиозните различия между двете страни и най-вече в опасенията на Хюсеин, че наскоро победилата в Иран ислямска революция може да “зарази” и собствената му държава. 1980 В Полша е създаден профсъюзът “Солидарност”, за чийто председател е избран Лех Валенса. Към началото на 1981 г. “Солидарност” наброява вече над 10 милиона членове. 1985 Френският министър-председател Лоран Фабиус признава, че френски агенти са потопили флагманския кораб "Рейнбоу Уориър" на екологичната организация "Грийнпийс" в Нова Зеландия.

Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС"

Сходни връзки
Още от Новини

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 21СЕПТЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 0.07 секунди