София. БСП, ССД и “Новото време” са политическите формации, които според хората разширяват влиянието си през последния месец, сочи изследване на НЦИОМ. С 6% за последния месец намалява делът на преценяващите, че НДСВ губи политическо влияние.

Този дял се вписва в общата картина на стабилизирани позиции на управляващите в страната.
Отговорите на електоралния въпрос свидетелстват за нараснала електорална мощ на НДСВ и БСП.
Ако изборите бяха в близките дни, БСП би била лидер във вота с 24% дял от българите, имащи право на глас /3% ръст в сравнение с юли т.г./. На второ място в септемврийската електорална класация е НДСВ с 12% електорален дял /5% ръст в сравнение с юли т.г./.
Електоралните дялове на НДСВ, СДС и ДПС през септември събрани заедно се изравняват с електоралния дял на БСП. Разбира се, става дума за чисто механично събиране, което предлага моментна картина и няма никакви основания да се говори за подобна коалиционна стратегия.
Голямата промяна в електоралните нагласи се свежда до чувствителния спад /от 10%/ в дела на посочващите, че няма да гласуват. Нормално е в началото на новия политически сезон хората да имат повишен интерес и повишена чувствителност към политическите въпроси. Вероятно някои българи очакват в периода преди парламентарните избори позитивна промяна на ситуацията в страната. Някои хора възлагат подобни надежди на НДСВ, а други на БСП. Трудно е обаче в настоящия момент да се каже доколко ще спада делът на нежелаещите да гласуват и кои фактори биха могли да имат по-трайно влияние върху тази група хора.
50% от българите твърдят, че определящо за техния вот на предстоящите парламентарни избори би било това да подкрепят конкретни личности, а останалите 50% биха гласували заради симпатии към дадена политическа сила.
Висшистите повече от останалите залагат на мажоритарния вот. Подобно е поведението както на столичаните така и на жителите на големите градове.
Симпатизантите на НДСВ повече от останалите декларират пристрастност към мажоритарния избор.
Важно е уточнението, че подкрепата за личности е по-голяма от средната сред хората, които към момента не възнамеряват да гласуват.
Най-често за политическа сила са склонни да гласуват хората на възраст над 60 години, живеещите в селата и нискообразованите.
В настоящото изследване тестирахме как българите се отнасят към възможността да гласуват по електронен път.
36% заявяват, че биха гласували по този начин, 64% - не биха дали своя вот по Интернет.
Най-често по Интернет биха гласували хората на възраст до 40 години, висшистите, столичани и заможните българи. Очевидно Интернет вотът засега е трудно постижим за цели социални прослойки от населението.

***

София. Една пета от българите /20%/ допускат, че е възможно догодина изборите да бъдат спечелени от партия, която не съществува в момента, сочи изследване на НЦИОМ. Подобен въпрос днес затруднява 25% от гласоподавателите. Малко повече от половината българи /56%/ не вярват, че е възможно нови партии да поднесат изненади. НЦИОМ зададе въпроса: “Допускате ли, че е възможно догодина на парламентарните избори да победи партия, която не съществува в момента?”.
Според българите е по-вероятно една несъществуваща в момента партия да влезе в следващото Народно събрание, а не да спечели изборите.
Жените в по-голяма степен от мъжете допускат, че е възможно догодина на изборите да победи партия, която в момента не съществува. На подобно мнение са и хората на възраст от 18 до 39 години.
Високообразованите българи не очакват чудо на предстоящите парламентарни избори.
В изследването установихме зависимост между преценката, че е възможно несъществуваща в момента партия да спечели парламентарните избори и готовността да се гласува за нова партия. 42% от допускащите, че е възможна изненада на предстоящите избори заявяват, че са готови да гласуват за нова партия.
През последните месеци НЦИОМ си постави задача да следи как българите се отнасят към възможността да гласуват за нова партия. От март до септември делът на готовите да гласуват за нови партии не нараства и възлиза на около 20%. Но докато през март и април самото понятие “нова партия” се свеждаше до нововъзникващите ДСБ и “Новото време”, от юли насам, очевидно съдържанието на понятието се изменя.
За старите партии предпочитат да гласуват две трети от респондентите на възраст над 60 години, предимно жители на села и на малките градове.
Отворени да променят вота си към нови партии са главно хората на възраст под 50 години, както и заможните българи.


ФОКУС/НДТ