- Г-це Димитрова, бихте ли разказали за създаването на центъра и за целите му?

- Центърът за социална рехабилитация и интеграция е открит на 14 октомври 1998 г. със заповед на кмета. Тогава заведението се е казвало Център за елементарна рехабилитация на зрително затруднени лица. Основната идея е в този център именно да се обучават хората със зрителни увреждания в някои умения, които да им позволят да изградят своята самостоятелност. Всеки се досеща, че когато човек придобие по стечение на обстоятелствата някакво увреждане, за него настъпва ново състояние, с което той трябва да свикне, от една страна. А от друга - да придобие умения, които до момента не е изграждал.

- Какво точно обучение се провежда в центъра?

- Мога да започна с голямата дисциплина мобилност и ориентиране. Това са начините за справяне в малко и голямо пространство. По-тесните дисциплини са прийоми за придвижване в водач и начини и техники за използване на бял бастун. Предлагаме и обучение по брайл - четене и писане с релефно-точковата система, компютърна грамотност. Трябва да кажем, че хората със зрителни увреждания могат да работят с компютър благодарение на добре развития софтуер, с т. нар. говорящи програми. На практика възможностите на електронните технологии в момента предоставят голямо поле за преодоляване на информационния дефицит на хората със зрителни увреждания. През 2002 г. съпругата на британския посланик ни дари брайлов принтер, което ни помогна много за адаптирането на различни текстове за потребителите на брайловата система. В центъра предлагаме и машинопис по десетопръстната система, обучение по ежедневни умения. Предлагаме и занимателна терапия - това са различни курсове, които се водят от хора със зрителни увреждания - по макраме, ръчно плетиво, готварство, тапицерия и др. 

- Бихте ли разказали за децата, с които работите?

- В настоящия етап центърът работи с шест деца със зрителни увреждания, само едно от които е с нулево зрение. Останалите пет имат някакво остатъчно зрение. Проблемът е там, че това остатъчно зрение не позволява те да четат плоскопечатния текст, на който са написани учебните помагала. Така че се налага ние да уедряваме шрифтове, за да могат децата да ползват същите учебни материали, които преподавателят изисква, в шрифт и вид, удобен за тях. Винаги когато се налага, консултираме представители от общообразователните училища как да работят с тези деца. Оказваме и техническа подкрепа на самите деца в училище и в извънучилищна среда. 

- Всички ли шест деца посещават масови училища?

- Да. За добро или за зло, в Добрич няма специализирано училище за деца със зрителни увреждания, то е единствено във Варна. Но вече в нашето общество се работи за интегрирано образование на децата с увреждания в масовите училища. 

- Какви са Вашите наблюдения - как другите деца приемат децата със зрителни увреждания, приемат ли ги като равни?

- Вероятно има някаква степен на снисходителност, но моето мнение е, че се спекулира с това - че децата без увреждания не приемат своите връстници с увреждания. Напротив, те са толерантни и не са толкова груби, когато видят, че проблемът е сериозен, не е в рамките на ежедневието. Децата с лекота могат да се подиграват на някое дете, което е по-пълно или носи очила. Но когато виждат, че проблемът е сериозен, в повечето случаи се отнасят доста тактично. Когато се налага ние работим с децата без увреждания в часовете на класния ръководител. Говорим във връзка с приемане на различието и как трябва да се отнасяме. Че на практика никой не избира съдбата си и никой не знае какво може да му се случи. Аз обикновено обяснявам, че увреждането не е толкова здравословен проблем, защото то остава завинаги и човек трябва да свикне с него. Увреждането е някакъв функционален белег на човека, който не му позволява да осъществява своите човешки права. А те са най-елементарни - от разходка, кино, до образование, трудова реализация.

- А кой ви е помагал през годините?

- В момента Лайънс клуб дава три стипендии на три деца, но са с намерение да разширят броя на подпомаганите деца. Лайънс клуб са наши дарители и се отзовават винаги на нашите проблеми. Съюзът на слепите в България ни предостави един уред - т.нар. затворена телевизия, който увеличава текста до 300 пъти. Помагат ни и много фирми, когато имахме финансови проблеми, нямаше фирма, към която да се обърнем и да не ни помогне. 

- Какво искате да кажете на хората със зрителни увреждания и на тези без увреждания в навечерието на 15 октомври - Ден на белия бастун?

- Различието е белег на човешката природа, на практика никой не може да избира какъв ще е естественият цвят на кожата му, на очите, дали ще е дебел или слаб. Никой не може да избере дали няма по стечение на обстоятелствата да няма някакво увреждане. Наличието на бял бастун е само един фрагмент на човешкото развитие и трябва да знаем, че и тези хора са като всички останали и могат да вършат много неща, които не могат тези, които виждат. Денят на белия бастун не е празник, а ден, в който да припомним наличието и на този тип хора, които носят това различие.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА