Датските власти дадоха гласност на необичайна претенция за собственост върху Северния полюс.
Този отдалечен полярен регион остава един от малкото неексплоатирани източници на петрол и природен газ в света, но през последните десетилетия полюсът е почти необитаем с изключение на шепата изследователи там. С активизирането на климатичните промени обаче залозите се покачват и учените твърдят, че ледът там намалява с по 3% на година.
В момента Северният полюс се смята за международна територия. Датската претенция е основата на нови геологични данни, според които полюсът и Гренландия, която е собственост на Дания от 1814 г., са свързани с 1240 км подводна планинска верига, известна като Ломоносов хребет. Ако аргументите на Копенхаген бъдат уважени, това ще даде на датските власти законното право да експлоатират изобилните природни ресурси на Северния полюс.
По силата на Морската конвенция на ООН страните по нея имат право да заявяват икономически претенции към води на не повече от 370 км от бреговете им. "Ето защо има реална възможност Северният полюс да стане датски", казва Хелге Сандер, датски министър на науката и технологиите. Тя не отрича, че благоприятното решение ще даде на страната й достъп до петрол и газ. Официално датското искане ще бъде представено, когато приключат изследванията по хребета. То обаче вече предизвика недоволството на редица руски и канадски учени. Последните припомнят, че Канада първа е претендирала за собственост над Северния полюс в края на 50-те години. Тогава международен трибунал е решил, че ако до 100 години не постъпи друга претенция, полюсът ще стане канадски.