Едното е, че е доставян слънчогледов шрот от силистренска фирма, който е описван като соев шрот на 4 пъти по-висока цена. От разликата в цената е ощетен фуражният комбинат. По подобна схема Тодоров се облагодетелствал със сделки с лизин - компонент за фуражни смески. Други обвинения касаят сделка с 1072 т царевица и 1144 т живи прасета. Тях Тодоров ги е приел от “Добруджанска месна компания” - Карапелит, за разплащане на дълг от 50 милиона стари лева за фуражи.

Прокуратурата характеризира деянието на Тодоров като тежък случай, защото чрез манипулации и заплахи срещу подчинените си ги е карал да извършват действия извън служебните си правоотношения. Ако бъде признат за виновен по пунктовете, по които е обвиняем, той

В петък бе последното заседание преди да падне мандалото на това тежко и дълго дело. Съдия Снежана Колева даде възможност на прокуратурата и защитата да направят своите пледоарии. Тодоров бе нервен, ръцете му трепереха. Никой от семейството му не дойде, за да го подкрепи в тежкия за него момент. Едва сдържаше сълзите си. В залата бе сам, а на вън хората шушукаха:

“Държавата окрадоха. Жена му на времето ходеше с по няколко лисици на врата, а я няма никаква.

Преди да ги изловят, тя водеше хора вкъщи да видят, че кранчетата в банята им и посудата са позлатени, че има най-модерни видеокамери за охрана..."

Хората бяха възмутени и чакаха Темида да каже своята тежка дума.

Защитата влезе в зала номер 6 на Съдебната палата с три основни задачи: как да опонира по експертизата, да се оплаче, че през последните два дни не е воден пълен запис /протокол/ на заседанието и да се каже, че Светослав Тодоров имал запорирани пари от “Добруджански протеин”. Били 3000 нови лева, които включват и последната му заплата. Молбата на подсъдимия бе съдът да вдигне запора върху тези пари и те да послужат за възстановяване на нанесените щети на предприятието.

“Не е от компетентността на съдебния състав да решава правни спорове, свързани с трудови възнаграждения”, каза съдия Колева и допълни, че направеното искане за нова експертиза е неоснователно.

След това бе разгледано движимото и недвижимото имущество на Тодоров, подплатено с документи от институции.

На името на жена му Детелина Георгиева Тодорова през 1993 г. са регистрирани автомобил БМВ и скъпо струващ джип “Чироки”. Точно по това време Светослав Тодоров командва парада в “Добруджански протеин”. Съпругата на бившия изпълнителен директор има вила на свое име в местността “Белите скали”. Тя е бивша собственост на бащата на Светослав Тодоров и прехвърлена на нейно име преди да почине в началото на 1998 г. Тачена снаха или пък фамилията е гледала в бъдещето щом бащата на Тодоров не е оставил нищо на негово име, коментираха присъстващите в залата. Мезонетът, където живеят, е на името на синовете му. Имали друг апартамент по улица “Отец Паисий”, който е 100 квадрата. След като Тодоров излязъл от следствието, апартаментът веднага бил продаден с цел да не попадне в ръцете на държавата. “На мое име имам само лек автомобил шкода. Тя е запорирана. Майка ми живее на ул. “Райко Цончев”. Там, като наследник, имам някакво дялово участие”, каза Тодоров.

Съдия Колева прочете събраните доказателствени материали по делото. То се разпростира в няколко тома и в над десетина папки. Трилогия може да се напише по този случай.

В своята пледоария прокурор Васка Аръшева започна с това как през годините обвиняемият е стигнал до поста изпълнителен директор. “В качеството си на изп.-директор имал правото самостоятелно да взема решения. Възползвайки се от своята власт в дружеството, през 1995-1997 г. е извършил няколко престъпления”, бяха първите думи на обвинението. По първия пункт обясни, че през май-юни 1995 г. в качеството си на длъжностно лице е присвоил 1 088 440 стари лева, представляващи разлика в цената от продадени прасета. До сделката се стига, след като ДМК има задължения към фуражното предприятие и ги погася чрез тези прасета. Тодоров не оспорва фактите, а изводите, направени от обвинението. Ексшефът бил притеснен, че може да продаде прасетата на други бизнесмени и да не получи пари. Затова сключил сделка с фирмата на съпругата си “Алфа Д”. От там нататък Детелина имала задачата да ги продава. В досъдебното производство показанията на свидетеля Иван Иванов са, че Тодоров е контактувал с него. Отишъл в неговия офис. Уточнили цената. По-късно се установява, че “Добруджански протеин” дава прасетата на “Алфа Д” за 47 лева живо тегло, а фирмата на жена му ги препродава с 4 лева по-скъпо. Разликата в цената била присвоена от подсъдимия.

Само за няколко часа чрез няколко фиктивни фактури са били присвоени 1 088 440 лева стари пари.

Това са били 426 минимални заплати по това време. Това са били заплатите на един магистрат за пет години, сметна прокурорът. Ето до това води мудното съдебно производство - кради и богатей във времето!

“След деноминацията и премахването на последните три цифри, в наше време означава, че печалбата е 1 088 лева. Не може сега с хиляда и няколко лева да се възстанови щетата. Тук се касае за изключителна държавна, а не за лична собственост. Осъществено е присвояване. Да се признае за виновен по чл. 203 от НК. Искам наказание лишаване от свобода около минимума”, каза обвинението по пункт 1. По пунктове 2, 3, 4 и 5 поиска да бъде обвинен по чл. 205 ал. 1, т. 4. Поискано бе наказание малко над минимума /от 8 до 20 години/. По-късно по пункт 8 изпълнителната власт оттегли обвинението, а по пункт 7 поиска присъда под средния размер" - каза прокурор Аръшева.

По пункт 2 през октомври 1996 г. в качеството си на длъжностно лице е присвоил 13 746 199 стари лева, които представляват разликата от доставка на слънчогледов шрот от фирма “Палас 94” - Силистра, а фактуриран и изплатен като соев шрот. За да се стигне до тук, Тодоров е дал бележка на кантарджийката, на която е било написано как да опише доставката. Той имал договорка тази грешка във времето да бъде оправена. Според обвиняемия този случай е инцидент, но от показанията на свидетелката Станка Николова от 25 август 1998 г. е видно, че “Палас 94” внася само слънчогледов шрот и винаги инж. Тодоров й се обаждал как да оформя документите. В хода на делото силистренската фирма възстановява щетата.

Обвинението попита защо от октомври 1996 г. до юли 1997 г., когато е бил освободен Тодоров, фирмата не се е разплатила с фуражното предприятие за доставените 182 320 кг слънчогледов шрот като соев, а след това?

Тогава тази щета е представлявала 2944 минимални заплати.

По третото обвинение, в качеството си на изп.-директор подсъдимият е обвинен, че присвоил 4 025 635 неденоминирани лева - разликата в цената на доставка на лизин с активност 18 %, а фактуриран и изплатен по цени за 98%. Тодоров обяснява, че е разбрал за това по време на досъдебното производство и изрази учудване, че лизинът е доставен в цеха в село Дончево. Той казва още, че не е давал разпореждане за тази далавера. Фактурата обаче е била разписана от него. По-късно и тази щета е възстановена, но по онова време тя е била равна на 861 минимални работни заплати.

По пункт 4 действието се развива през януари и февруари 1997 г. Светослав Тодоров е принудил Красимир Донев - началник на цех, да издаде складова разписка за освобождаване на лизин на стойност 28 508 000 лева. “Никога съм заплашвал Донев, че може да бъде съкратен. Неговите показания са плод на фантазия. Имаше договорка между “Добруджански протеин” и столичната фирма “Ноак” да се съхранява тяхна продукция в Добрич. Това количество е освободено от склада по искане на софиянци. За складовата разписка разбрах, едва когато ме обвиниха в това престъпление”, каза Тодоров. Според обвинението той е продал химическата добавка и се облагодетелствал. Подобно обяснение подсъдимият даде и по пункт 5, който касае разписка за 3505 кг лизин. Тодоров каза, че в следствието е видял фактурата и платежното нареждане. “Показанията на Донев са истина и моля да дадете вяра на неговите пояснения”, заяви прокурорът.

Както по пункт 4, така и по пункт 5 Тодоров изказа съмнения, че Донев може да е бил в комбина с “Палас 94". “Красимир Донев даде лъжливи показания и избяга в САЩ. Защо не може да бъде намерен?” - попита адвокат Димов.

По следващия пункт Тодоров е обвинен в това, че в началото на 1997 г., през януари и февруари, е продал на ДМК 1 072 520 кг царевица. Договорената цена от 90 032 410 лв. е получил на части и не е издал счетоводни документи. Именно от тук тръгва делото срещу обвиняемия. Пред Темида Тодоров обясни, че Антон Дончев му се обадил и му се е оплакал за финансови затруднения. В ДМК нямали пари за фураж и поискали на разсрочено плащане. Дончев дори обещал да върне зърното от новата реколта. Няколко месеца обаче по-късно Дончев е освободен от ДМК. След това и Тодоров остава без работа. “Като добър ръководител, който мисли за своята работа, той в никакъв случай не може да дава царевицата на частно дружество. Тук се касае за държавно имущество”, каза обвинението и допълни: Светослав Тодоров изобщо не е казал на никого за това прехвърляне и какво е замислил. Разпоредил е на Валери Георгиев и така е започнало вътрешното прехвърляне от един цех в друг. В счетоводството нямат представа за преместването. Всички приемат, че царевицата е продадена на ДМК. Започват инвентаризации, които показват липсата, но Тодоров пак мълчи. След като е освободен от поста изпълнителен директор, е върнал само част от загубата на предприятието.

Близо 2 часа продължи защитната реч на адвокат Димов, чиято цел бе да оневини Светослав Тодоров. “Не сме съгласни с много от твърденията ви. Тези, които познават предмета на работа от близо, знаят колко е трудна. Повечето негови действия не представляват престъпления, а грешки от трудната работа. Според нас 10 % може да се допускат грешки с влагане на едни и други суровини. Считам, че от 1 до 5 пункт следва да не се налага наказание. По пункт 6 действително би следвало да бъде взето решение за налагане на наказание, но по член 282 от НК. Вие изберете алинеята. По най-благоприятната да бъде - в рамките на минимума“, бяха защитните думи на адвокат Димов.

В последните си думи Светослав Тодоров сподели, че е учуден, че обвинението игнорира експертизата на вещото лице Дарина Дойчева. “Осъзнавам допуснатите грешки в процеса на работа. Те не са във вида, нито в размера, което обвинението ми отправя. Готов съм да понеса и наказателна отговорност, такава каквато съдът прецени. И накрая, естествено, моля съда да бъде снизходителен предвид всички обстоятелства, които съм изтъкнал”, заяви С. Тодоров.

В пледоарията си обвинението каза, че в протокола за обиск, когато човек чете, може да остане отвратен. “Във вилата на съпругата ви е намерена скъпо струваща бяла техника, с която може да бъде оборудван цял магазин. Вашите престъпления не са извършени от немотия, а от лакомия. Всички тези обстоятелства: унищожаване на документи, движението на царевицата, манипулирането на служителите, размерите на щетите, които сте нанесли на предприятието, разпореждането с държавното имущество като с лично, са причината днес да бъдете в съдебната зала”, каза в пледоарията си прокурор Аръшева и завърши с наказанията, които поиска да бъдат наложени.

В хода на делото се разбра още, че по време на обиска мезонетът, в който живее семейството на Светослав Тодоров, е бил обзаведен супер лукс. Имало е билярдна маса, фитнес обзавеждане, а в чекмеджетата са намерени пачки с долари, които едва са се побрали в цяла торба. Запорирани са и скъпите коли, които семейството си е закупило. Днес Темида ще трябва да реши дали този лукс е бил вследствие на честен труд, или на измама, на кражба в особено големи размери, престъпление, което някога се е наказвало дори с доживотен затвор или смърт. НДТ