- Оставям настрани това, което всички говорят за съдебната система. Това е тежък, конституционен проблем. Наистина там са необходими много сериозни промени и работа. Но истинският проблем на България в момента е администрацията. Там има огромна работа да се върши, тъй като със законодателството нещата се движат, хармонизацията, създаването на новите структури формално се извършва. Но напълването на тези структури със съдържание, промяната на работата на администрацията, така че тя да отговаря на ежедневните европейски изисквания, според мен, е истинският проблем. Човекът е всъщност мярката за всички неща.

- В този смисъл, смятате ли, че българинът, като начин на мислене, е готов да стане част от европейската общност?

- Не можем да говорим генерално за българина. Аз съм сигурен, че във Франция има французи, които и до момента не са истински членове на ЕС, въпреки че са страна-основател. Европейският съюз е една общност от хора, от институции, от отношения. Българските фирми, които в момента изнасят за Европа или внасят оттам, са вече в ЕС. Тях няма нужда да ги учи човек. Хората, които към днешна дата продължават да питат - ами какво ще бъде в Европа, очевидно е, че питат просто така. Който се интересува и има нужда да разбере Европа, как се живее и се работи там, го прави без да задава въпроси в пространството. Затова процесът на постепенното навлизане на всеки от нас в това, което се нарича европейско пространство, е индивидуален и никой не може да те накара насила и да ти налее в главата европейско поведение и европейско мислене. Въпрос на лична мотивация и интерес е всеки да стане европеец. Който не иска, може така да си стои и никога да не стане европеец.

- Според Вас, каква част от малките и средни предприятия у нас могат да отговорят или вече отговарят на критериите на Европейския съюз?

- Когато говорим за малки и средни предприятия, винаги трябва да правим едно ясно разграничение - има два вида малки и средни предприятия. Едните са тези, които имат, така да се каже, социална функция. Тоест, едно семейство, което няма достатъчно доходи, си е отворило малко магазинче или кафененце. И няма никакво намерение да става голяма фирма или пък да изнася, внася или предоставя услуги в европейски мащаб. Животът ще наложи качеството на тази дребна услуга - ако хората са достатъчно гъвкави, за да бъде по европейски. Другата част са тези малки и средни предприятия, които произвеждат стока или услуга, която е свързана със свободното движение на стоки, хора, капитали, обслужването на потребителя по европейските стандарти. И там е въпрос на разбиране и организация за това, искаш ли да бъдеш част от европейското икономическо пространствоq или смяташ, че тук, в рамките на Добрич, можеш да живееш добре. Ако произвеждаш стока - обувки, дрехи, храна, и искаш да я продаваш в Европа, то трябва сам да се заровиш, да разбереш, да наемеш съответните хора и да произвеждаш такава стока, която да бъде конвертируема и конкурентноспособна на европейските стоки. Ако произвеждаш услуга - дали е софтуер, или хотелска стая, тя трябва да отговаря на съответните изисквания. За да може утре, в момента, в който България, е неразделна част от Европейския съюз, да разбереш какво се очаква от теб. Ако не искаш да го разбереш и да се промениш, и цялата държавна машина не може да ти помогне. Тя си има своите задължения, но бизнесът си има своите ангажименти в една среда, която дава големи възможности, но предявява и големи претенции. Който смята, че няма сили, по-добре да се откаже.

- Какво е мнението Ви относно подписката, инициирана от местната структура на СДС в подкрепа на промяна в избирателния закон и справедливо разпределение на гласовете от чужбина?

- Аз мисля, че това е много логично. В края на краищата, гласовете от чужбина стават все повече. Ние не трябва да забравяме, че, освен голямата компактна група български граждани, които живеят в Турция, вече вероятно над 1 милион българи почти непрекъснато са някъде в чужбина. Особено, ако се въведат по-съвременни методи на гласуване, това ще позволи на българите в цял свят да гласуват. Който има български паспорт, има право на глас. Да се прелеят всички тези гласове в Добрич е обида и несправедливо спрямо хората от Добричкия избирателен район. В края на краищата, те трябва да могат да избират своите народни представители и после да могат да искат от тях да изпълняват това, което са обещали пред тях. Не може един избирателен район да бъде онеправдан с гласове, които нямат никакво отношение към местните проблеми.

- И последен въпрос - смятате ли, че е възможно обединение на десните партии?

- Аз мисля, че лидерите на десните партии е време да погледнат надолу, тоест не да се гледат един друг, а да погледнат към избирателите. Десните избиратели са обединени. Хората, които имат дясно мислене, мислят по един и същ начин, очакват едни и същи неща, нямат никакъв проблем да гласуват за една дясна позиция. Въпрос на разбиране и на адекватност от страна на лидерите в дясното пространство е да осъзнаят това, че раздробяването горе по върха, пречи всъщност на обединения десен избирател да се насочи към конкретната бюлетина. И ако има много бюлетини, много по-вероятно е той изобщо да не отиде да гласува, отколкото, ако има по-малко бюлетини, но с ясни послания и ясно очертани лидери.

Интервюто взе Велина ВЛАЙКОВА

Снимка Любен ЖЕЛЯЗКОВ