Димитър ДУКОВ

  Все ми е тая! Така биха отговорили мнозинството българи, ако някой ги попита зад кой кандидат за президент на САЩ биха гласували днес.

Мнозина може и да потърсят аргументи. Кери биха свързали с 8-годишното управление на Клинтън. И, разбира се, войната срещу Югославия. Както и отцепването на Косово, а след това и безусловната американска защита на правата на албанците и в Македония. България доста дръпна назад с тази война, макар и отделни политици да се облагодетелстваха изключително много откъм долари. Хората по западната ни граница си спомнят и страха да не би войната да се прехвърли в България, особено след като любимият ни президент П. Стоянов поиска неограничен брой албански бежанци да се настанят в България. И когато започнаха да падат заблудени ракети в България. И когато вода и почва бе отровена за много години с уран. И когато секна бизнесът. И когато спря корабоплаването. И когато се заговори, че ако не подкрепим САЩ и албанците в Косово, в България може да влезе турска армия и да установи демокрация по американски. Подобно на операцията в Кипър.

Други биха потърсили аргументи пък срещу Буш. Войната в Ирак очевидно се виетнамизира и предстои още наши момчета да отидат курбан. Очевидно е, че ще стоим като кон на празна ясла да ни бъдат върнати в най-скоро време дълговете от Ирак Поне защото пратеници на Буш ни съветват да опростим голямата част от тези дългове.... За да изплати Ирак дълговете си на бедната съседна държава Кувейт. Ще си припомни българинът и за порасналата като магарешки благодетел цена на петрола - пустите коли не вървят дори с лековитата вода от изворчето край село Безмер /Добричко/. Ще си припомнят българите как изведнъж Либия си подобри отношенията със САЩ и Англия, а от Кадафи ще дойде справедлива присъда /макар и смъртна/ за българските медицински сестри, ако са още живи и здрави. А и за скапващия се оръжеен бизнес в България.

Затова много, ама много от българите казват: Дреме ми на к... кой ще спечели президентските избори в Америка!

Всъщност, днес е един наистина водоразделен ден в историята на САЩ, а според могъществото на тази държава - и за човечеството. Отношенията на Белия дом с Европейския съюз, сегашната пряко изразена подкрепа на Москва за Буш, конфликтът Израел-Палестина, войните в Ирак и установяването на демокрация в Афгатистан, растящото напрежение на САЩ със КНДР, Сирия и Иран са в пряка зависимост от личността, която ще подкрепи мнозинството от американския народ. Можете да бъдете сигурни в едно, че в този момент американците мислят изключително за себе си и най-малко за нас - българите. Нашият ред ще дойде по-късно. Затова и днес, вместо да стискаме по път и над път палци и нещо в джобовете си, по-честно ще бъде да гледаме на голямото събитие като на едно шоу, в каквото то всъщност се превръща и за братята-американци. Поне да си извлечем един извод - животът и изборите като част от него са едно шоу и поне днес, български политици, не ни разваляйте празника с тъпите си пристрастия. Защото, който и да спечели изборите в САЩ, утре пак ще си извиете дупенцата и ще се наредите на неговата ясла да папкате подкрепа, кредити, мангизи и власт.

Да живеят САЩ и новият им президент! България вече е в аплодисменти. Утре ще научим и името на новия американски държавен глава. Във всички случаи той ще е или Буш, или Кери. Остава да впишем името във вече написаните от сърце и душа поздравителни телеграми на политически лидери и висши държавници.