На 7 ноември в България:

1204 Кардинал Лъв – пратеник на папа Инокентий III, при най-тържествено богослужение и в присъствието на цар калоян, помазва и посвещава тогавашния предстоятел на Българската православна църква, архиепископ Василий, в сан примас на Българската църква. Унията с Рим продължава до 1235 г.

1866 Открита е първата българска ж.п. линия Русе-Варна.

1869 Излиза първи брой на вестник "Свобода", издаван от Любен Каравелов.

1876 В Ловеч е роден Христо Хаджиев - един от основателите на книгоиздателство "Хемус". Негов директор е от 1924 г. до 1947 г., когато дейността на издателството е прекратена.

1877 Император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София.

1879 В Хасково е роден Александър Паскалев – български книгоиздател.

През 1908 г. създава книгоиздателство, където излизат над 800 произведения на нашата и световната литература. Умира на 31 октомври 1946 г.

1885 В боя при Гургулят през Сръбско-българската война Моравската дивизия е разгромена.

1906 След операция в София умира Иванка Ботева - дъщеря на Христо Ботев, учителка и общественичка. Завършила социални науки в Женевския университет.

1912 В хода на Първата Балканска война (1912-1913 г.) се провежда битката при Балкан Тореси. Частите от действащият в Родопите корпус на Явер паша, състоящ се от три табора, две чети башибозуци и една батарея след оттеглянето си от Мастанлъ (Момчилград) организират за отбрана превала Балкан Тореси. Срещу тях се насочва командвания от ген. Никола Генев Кърджалийски отряд, който се състои от два сборни полка, Трета бригада от Македоно-одринското опълчение, една гранична дружина и 16 оръдия. На 7 ноември Кърджалийският отряд разгромява турските части. На следващия ден започват обходни действия и турските части застрашени от обкръжаване се оттеглят. Кърджалийският отряд се спуска към Беломорието.

1922 С постановление № 6068 на правителството се забранява издаване на вестници по стария правопис.

7 - 8 ноември 1925 Партийна конференция в София на последователите на Стефан Стамболов взема решение за обединение с партията Народно единство.

1942 Умира Григор Василев - български политик, адвокат и журналист. Член на Демократическата партия, министър на земеделието (май 1930 г. - юни 1931 г.). Многократно избиран за народен представител, министър на земеделието в кабинета на Ляпчев. Главен редактор на сп. "Българска земя" и сп. "Нация и земя". Роден през 1883 г.

1944 В София умира Кирил Христов (Кирил Христов Генчев) - български поет и белетрист, майстор на любовната и пейзажна лирика. Написал е много драми, романи, спомени, някои от които отпечатани за първи път след 10 ноември 1989 г. Започва литературната си дейност със социална поезия. Утвърждава се с любовна и пейзажна лирика.л Автор на "Песни и въздишки", "Трепети" и др. Много от стихотворенията му са посветени на родината, главно на родната природа, на радостта от живота. За баладите си черпи материал от народното творчество. Автор на романи, пътеписи, мемоари - "Затрупана София", дневник "Време и съвременници", пиеси. Един от най-добрите български преводачи на английска и руска поезия. Роден е на 25.06.1875 г. в Стара Загора.

1944 По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Единадесети конен дивизион на Седма пехотна дивизия освобождава Валандово и Удово.

1946 Открива се Шестото ВНС За негов председател е избран Васил Коларов. Дейността на събранието, след двукратно удължаване на мандата му с по една година продължава до 21 октомври 1949 г.

1951 Турция затваря границата си с България. Като официален аргумент се посочва нелегалното прехвърляне на цигани с фалшиви входни визи. До този момент от страната след 1949 г. са се изселили между 154 и 156 000 души.

1951 В София е роден Стефан Софиянски – български икономист, политически и държавен деец. Завършва статистика във Висшия икономически институт в София. Работи като икономист в Министерството на съобщенията и информацията, както и в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. Един от лидерите на Обединения християндемократически център (ОХДЦ) и на Съюза на демократичните сили. Заема и отговорни административни и държавни постове: председател на Комитета по пощите и далекосъобщенията (1991-1993 г.), кмет на столицата от 1995 г. (преизбран през 1999 г. с втори мандат и през 2003 г. с трети мандат), министър-председател на служебен кабинет (1997 г.). Основава на 9 декември 2001 г. политическата формация Съюз свободни демократи.

1954 Умира Йордан Венедиков – български военен деец, генерал-майор. От 1892 г. до 1919 г. служи в редовете на българската армия. Участва в освободителните борби на българите в Македония в края на XIX в. През 1914-1916 г. е заместник-председател на Военноисторическата комисия при Министерството на войната, а през 1917-1918 г. е главен редактор на военните издания. След края на Първата световна война (1914-1918 г.) се занимава с журналистическа и публицистична дейност. Негови трудове са: "История на Сръбско-българската война (1885 г.)", "История на доброволците в Сръбско-българската война 1885 г." и други. Роден е в село Баня, Разложко. Завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино (Италия). По-късно следва и право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 1956 Осъществено е първото пряко външно телевизионно предаване на манифестацията от площад "9 септември" (днешния "Александър Батенберг") по повод годишнината от Октомврийската революция в Русия.

1958 Публикува се Законът за горите.

1972 В Русе се открива телевизионно студио, а до края на годината влиза в действие и районният телевизионен център в града.

7 и 8 ноември 1992 Провежда се възстановителен конгрес на Български Земеделски Народен Съюз. В него се вливат: БЗНС-единен (на Ценко Барев), БЗНС "Никола Петков" (на Анастасия Мозер) и БЗНС (на Димитър Батолов). Той е регистриран през 1993 г. За главен секретар на съюза е избрана Анастасия Мозер. Печатен орган е вестник "Земеделско знаме". От 1995 г. съюзът е член на Европейския християндемократически съюз. На 30-ия конгрес (21-22 декември 1996 г.) за главен секретар на съюза е избран Петко Илиев. От 15 май 1999 г.негов главен секретар е Георги Пинчев.

1996 Провежда се закрито заседание на правителството, на което се обсъждат условията за въвеждане на валутен борд в България.

2001 В Брюксел се провежда шестото заседание на Смесения консултативен комитет ЕС - България. На него се обсъждат социалните проблеми на България. Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев оценява програмата за управление като разкъсвана между амбициите и реалностите, а лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов изразява тревогата си за големия брой млади и образовани българи, които напускат страната.

2001 Завършва визитата на външният министър Соломон Паси в Австрия. Посещението е по покана на Бенита Фереро-Валднер. Той се среща и с президента Томас Клестил.

На 7 ноември в света:

1783 В Севиля се изпълва последната смъртна присъда чрез изгаряне на клада, издадена от Инквизицията.

1917 (25 октомври стар стил) Избухва Октомврийската революция, организирана и извършена от болшевишката партия под ръководството на В. И. Ленин. Установена е диктатура на пролетариата, създадена е власт на Съветите. В Петроград е публикувано възвание към гражданите на Русия. С щурм е превзет Зимният дворец и е арестувано Временното правителство. На Втория конгрес на Съветите са приети Декрет за мира и Декрет за земята. Създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин.

1922 Бенито Мусолини се самообявява за водач на фашистката партия в Италия. Бенито Мусолини - фашистки диктатор (дуче) през 1922-1943 г. е роден през 1883 г. Създател (1919 г.) и идеолог на фашизма. Инициатор за създаването на корпорации по професионален и обществен принцип в Италия, бивш член на Социалистическата партия. От 1914 г. пропагандира политика на национализъм и милитаризъм. Води агресивна външна политика. Завладява Етиопия (1936 г.), създава оста "Берлин-Рим" (1936 г.), участва в Антикоминтернския пакт. Смятан за виновник за началото на Втората световна война. От 1940 г. Италия воюва в съюз с нацистка Германия (виж Тристранен пакт). Арестуван по заповед на краля, освободен от германците, Мусолини управлява основаната от него в Северна Италия Италианска социална република (1943-1945 г.). Разпознат и заловен при опит да избяга в Швейцария, екзекутиран от италиански партизани през 1945 г.

1944 Франклин Рузвелт е избран за четвърти пореден път за президент на САЩ. Франклин Делано Рузвелт е 32-рият президент на САЩ (1933-1945 г.), от Демократическата партия (избиран е 4 пъти). Племенник на Теодор Рузвелт. Провежда система от реформи ("Нов курс"). Установява дипломатически отношения със СССР. През Втората световна война участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция. Роден е през 1882 г. Умира през 1945 г.

1989 В Канбера, Австралия, на консултативния форум се създава Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Идеята за АТИС датира от 1982 г. и принадлежи на министър-председателя на Япония Дзенко Судзуки. Страни-учредителки са Австралия, Бруней, Индонезия, Канада, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Филипините и Япония.

1989 Правителството на ГДР подава оставка под натиска на продемократичните протести.

 1996 Изстреляна е сондата "Марс глоубъл сървейър", която достига Червената планета през септември 1997 г. и започва да прави карта на повърхността й. От данните, предадени от сондата, става ясно, че на повърхността на Марс има следи от огромни пропасти и мощни прашни бури.

На 7 ноември са родени:

 1598 Франсиско де Сурбаран - испански бароков художник. Автор на композиции, изпълнени в строг лаконичен стил, изобразяващи живота на светци, на портрети и натюрморти с материално-пластична осезаемост, контрастни светлосенки и цветове. Едни от най-популярните му творби е цикълът картини от живота на свети Бонавентура.

1867 Мария Склодовска-Кюри - френска физичка, професор, чуждестранен член на много академии на науките, полякиня по произход. Изучава свойствата на радиоактивното лъчение, открива полония и радия през 1898 г. със съпруга си Пиер Кюри. Доказва независимостта на радиоактивния разпад от концентрацията и от други фактори, а през 1911 г. изготвя първия радиев еталон. През 1903 г. заедно с Антоан Бекерел и Пиер Кюри получава Нобелова награда за физика. През 1911 г. става Нобелов Лауреат в областта на химията.

1897 Херман Манкевич - американски сценарист, известен със съвместната си работа с Орсън Уелс във филма "Гражданинът Кейн" през 1941 г., спечелил наградата "Оскар".

1903 Конрад Захариас Лоренц - австрийски зоолог, един от създателите на етологията. Разработва учението за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата. Носител на нобелова награда за физиология и медицина през 1973 г., заедно с К. фон Фриш и Н. Тинберген.

1913 Албер Камю - френски писател и философ. Един от най-значителните представители на екзистенциализма във философията и литературата. Автор на романите - "Чужденецът", "Чумата", на есета - "Митът за Сизиф", на драми - "Калигула", на разкази. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература .

 На 7 ноември умират:

1944 В Япония е изпълнена смъртната присъда срещу Рихард Зорге - германски журналист, който през 30-те и 40-те г. като журналист в Германия, Китай и Япония съобщава ценна секретна информация на съветското разузнаване. През 1941 г. е арестуван в Япония. След като СССР отказва предложението на Япония за размяна срещу техни агенти, заловени в Москва, е убит.

1965 Михаил Ласкарис - гръцки историк славист. Сред многобройните му публикации има и няколко, посветени на средновековната българска история: "Ватопедската грамота на цар Иван Асеня II" (1930 г.), "Датата на покръстването на българите" (1933 г., на френски език), "Две бележки за царуването на Симеон Български" (1952 г., на гръцки език). Има заслуги и за откриването на някои извори за история на България - моливдовулът на Гаврил Радомир, Ватопедската грамота на цар Иван Асен II и др.

 1992 Александър Дубчек - първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) от януари 1968 г. - април 1969 г. След инвазията на войските на Варшавския договор през 1968 г. Дубчек е арестуван и изпратен в Съветския съюз. През 1970 г. е изключен от ЧКП. Работи като инженер-лесовъд. Председател на парламента на Чешката и словашка федеративна република от декември 1989 г.

1999 Примо Небиоло - италиански спортен функционер, президент от 1981 до 1999 г. на Международната федерация по лека атлетика.

http://www.focus-news.net/