ЕС ИСКА ДОБРИ И АМБИЦИОЗНИ МЛАДИ ХОРА

НДТ разговаря с Кольо Чалъков - млад мъж, родом от Кърджали, завършил Международен колеж-Албена, в специалноста "Хотелски и ресторантьорски мениджмънт". От две години той е управител на ресторант в град Щанберг, Германия. След няколко месеца ще ръководи хотел и ресторант в Градчето на милионерите - Тутцинг /Бавария/.

- Разкажете ни повече за ресторанта, който ръководите?

- Това е ресторант с всякаква клиентела - от обикновения немец до елитния мениджър. Идват и много туристи. Намиращото се наблизо езеро е причината районът да е изключително атрактивен и посещаван.

- Каква е рецептата един българин, при това млад, да стане управител на ресторант в Германия?

- Упоритост, труд, постоянство.

- Според Вас, в контекста на това, че България се стреми за членство в ЕС, какви млади хора иска Евросъюзът?

- На първо място - добри, професионално обучени и амбициозни, които знаят как и за какво да се трудят.

- Във Вашите очи, какви са младите хора в България?

- В момента нямам много наблюдения, защото от доста години не съм в страната. Но имам впечатления, че на голяма част от младите хора им е избягала амбицията. Донякъде са виновни системата и възпитанието, но младите са се примирили с този начин на живот. Вярно е, че обстановката го изисква - както се казва, с вързани крака и ръце си да направиш нещо. Но трябва да си много упорит и наистина да решиш с главата си през стената да минеш. Разбира се, има риск дали ще успееш.

- Вие защо предпочетохте Германия, а не да останете в България?

- Германия е страна с много добро социално положение. Избрах нея, защото искам да се развивам, да имам добро семейство и да мога да му предложа добър начин на живот, добро обучение за децата си и възможност те да живеят в културна социална среда. В България в момента няма изобщо предпоставки за това. Смятам, че самите хора тук трябва повече да се усмихват, да бъдат по-добри един към друг. Това наистина ще помогне. Защото, ако не си добър към другия, той също ще ти отговори с безчувственост. А това не води до никъде.

- Какви бяха Вашите студентски години?

- Опитвал съм се да съчетая нещата така, че да уча и по-малко да се веселя. Веселието си е неизбежна част от студентския живот, но повече съм наблягал на учението, защото знам, че аз съм дошъл за учене, а не за забавления. Човек трябва да учи, за да може да работи с удоволствие и професионализъм.

- Като управител на ресторант в Германия - с какви трудности се сблъсквате?

- Първо, като всеки чужденец - ти не познаваш системата, не могат да те приемат като техен. Винаги си оставаш чужденец. Второ, колкото и да се обучаваш, все пак стандартът на една вече развита страна е много по-висок от нашия. Но това се учи, свиква се с течение на времето. Спънка е и това, че Германия е страна, която не е с много добро мнение към балканските народи. В общи линии, като отидеш там, си без нищо, започваш от нулата да градиш. Доколко ще успееш, зависи само от двете ти ръце.

- В момента сте управител на ресторант. Мислите ли един ден да имате собствен бизнес?

- Все още не съм мислил за това. Засега съм удовлетворен да бъда управител и знам, че, ако някой ден имам ресторант, това значи, че трябва да работя 24 часа в денонощието. Но тогава няма да имам време за моето семейство.