Интервю със Слави Сербезов - съдия-изпълнител в Добричкия Районен съд

Образуваните през 2002 г. дела са за сумата 828 млн. лв., а свършените дела през същата година са за сумата от 115 млн. лв. За 2003 г. данните са съответно 408 млн. лв и прекратени за сумата 126 млн. лв. Като се има предвид казаното по-горе, ясно е, че реално събраните суми са значително по-малко. Несвършените изпълнителни дела към 1 януари 2004 г. са 380 000 за сумата 1 милиард 774 милиона лева!

Комитет на министрите на Съвета на Европа в Препоръката по принудителното изпълнение от септември 2003 г. заявява, че "изпълнението на съдебните решения представлява неразделна част от фундаменталното човешко право на справедлив процес в разумен срок, в съответствие с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека".

В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, който се е произнесъл с не едно решение срещу държави, за забавено изпълнение на съдебното решение.

- Г-н Сърбезов, отговаря ли съдебното изпълнение в България на европейските стандарти?

- Съдия-изпълнителите у нас са с неясен статут - към районните съдилища са, но ги назначава и уволнява министърът на правосъдието. Пред тях няма професионална перспектива, не могат да растат в йерархията, както съдиите, и с това да им се увеличават доходите.

Материалната база е в окаяно състояние, а условията на труд са изключително лоши. Законовите процедури са толкова тромави, че въпреки усилията на съдия-изпълнителите, делата се точат с години. Длъжниците са арогантни, без респект от държавата и с ясното съзнание, че законово могат да бавят производството почти до безкрайност.

Всичко това се отразява демотивиращо на съдия-изпълнителите, на българските и чуждестранните инвеститори, на всички субекти на гражданския оборот, в това число на обикновените граждани, потърсили защита на своите съдебно признати права. Има ясно изразен отрицателен ефект за доверието в правосъдната система като цяло, както и изобщо за гражданските и икономическите отношения в страната.

Изложеното по-горе е констатирано многократно от различни европейски експерти, посетили България.

За ефективността на съдебното изпълнение най-добре говорят цифрите

Според официалната статистика на министерството на правосъдието през 2002 г. в съдебно-изпълнителните служби  в страната са образувани 60 000 изпълнителни дела, а през 2003 г. - 64 000, т.е. тенденцията е за нарастване на броя им. В същото време свършените дела за 2002 г. са 56 000 и 52 000 - за 2003 г. - тенденцията е към намаляване на броя на приключените дела. Следва да се има предвид, че в бройката на свършените дела са включени и такива, които са образувани в предходни години, че всяка година служебно се прекратяват множество дела - по които не са поискани действия от взискателите в продължение на две години, за стари вземания с изтекла давност, за издръжки при навършване на пълнолетие на децата, както и делата, прекратени поради други причини, различни от изпълнението им.

Предвид, че статистиката не отчита тези обстоятелства, реалната бройка на свършените дела поради събиране на дължимите суми е значително по-малка. Очевидна е и още една тенденция - за увеличаване висящността на делата.

Образуваните през 2002 г. дела са за сумата 828 млн. лв., а свършените дела през същата година са за сумата от 115 млн. лв.

За 2003 г. данните са съответно 408 млн. лв и прекратени за сумата 126 млн. лв. Като се има предвид казаното по-горе, ясно е, че реално събраните суми са значително по-малко.

Несвършените изпълнителни дела към 1 януари 2004 г. са 380 000 за сумата 1 милиард 774 милиона лева!

На фона на тези цифри да се твърди, че събираемостта в България е по-висока от тази в Англия е меко казано несериозно. Статистиката не отчита времето, необходимо за успешното приключване на делата, но всички, които са се сблъсквали с принудителното изпълнение, знаят, че то най-често се измерва в години. За сравнение, в Англия съдебните решения се изпълняват средно за около 6 месеца.

Докато след 1989 г. политическите и социално-икономическите условия в България коренно се измениха, съдебното изпълнение остана без съществена промяна - конструирано и работещо с инструментариум отпреди 50 години. В условията на пазарна икономика това е пагубно.

Очевидно, принудителното ни изпълнение не отговаря не само на европейските стандарти, но и на интересите на българското общество, бизнеса и обикновенния кредитор.

Демагогия е да се твърди, че сега има ефективна защита на кредиторите по дела с т. нар. социален елемент. Като действащи съдия-изпълнители много добре знаем как твърде често не можем да осигурим личните контакти на родител с неговото дете - обикновено те са в почивни дни, когато ние не работим, знаем колко трудно, а понякога невъзможно е предаването на дете, известни са ни и събираемостта по присъдените издръжки, както и отлежаването с години на делата по трудови правоотношения. Обикновено тези кредитори не могат да се справят с изискванията на процедурата, не могат да си позволят и адвокат и тъй като в изпълнителния процес няма служебно начало, те не получават нищо.

Демагогия е и да се говори за бъдещи високи такси, които ще ограничат достъпа до правосъдие. Принципът на частния модел е изпълнителят да получава възнаграждението си от осребреното имущество на длъжника. Така той е мотивиран да изпълни задълженията си, а този, който с противоправното си поведение е причина за принудителното изпълнение - длъжникът, понася цената. Това разрешение има много голям превантивен ефект като стимулира осъдените лица да изпълняват доброволно задълженията си, за да спестят разходи, в същото време облекчава именно бедните кредитори. В момента взискателите трябва предварително да внасят всички такси и разноски в пълен размер.

Демагогия е и да се твърди, че реформите ще доведат до “мутризация”. Сигурен показател за ефективността на действащата система е наличието на паралелно изпълнение. Публична тайна е съществуването на силово събиране на дългове срещу огромни проценти. Появиха се и фирми, които съдействат на кредиторите да си получат по-бързо дължимото. В пресата се споменаваха проценти от 10, 20 и нагоре. За сравнение в момента най-високата такса по изпълнително дело може да достигне за всички действия до 2 % от интереса.

- Защо някои кредитори се лишават от такава значителна част от вземанията си, вместо да се обърнат към съдия-изпълнител?

- Там, където има законен, бърз и ефективен изпълнителен процес, паралелно силово изпълнение не съществува.

Изводът е, че е необходима незабавна  и радикална реформа, както по отношение на статута на съдия-изпълнителя, така и по отношение на процедурата.

Колкото до модела на принудителното изпълнение, държавен или частен, той не е най-важният. Държавната реформа също може да е успешна.

Наред с бързината на процеса и реалните правомощия на изпълнителните органи, необходими са добре обучени и мотивирани кадри, с високо заплащане, адекватно на спецификата на професията, сгради с подходящи условия, кабинети, тръжни зали, складове за вещи, коли, телефони, и друга техника, компютри, софтуери, национална електронна мрежа и единен електронен регистър, електронен достъп до публичните регистри, специален, добре обучен персонал-секретари, деловодители, призовкари, пазачи, необходим е и пълен синхрон между съдия-изпълнителя и полицията, съда и другите държавни органи и т. н. - т.е. трябва значителен материален ресурс.

В Западна Европа предпочитат частния модел. Изключенията са Италия, Австрия и скандинавските страни. Германия - една от най-богатите държави в света, наскоро също се отказа от държавната реформа. И осемте страни от Източна Европа, приети в ЕС тази година - Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония, отдавна реформираха принудителното си изпълнение като частно. Румъния, която ще бъде приета през 2007 г., също. България не бива повече да бъде рай за длъжниците, а българските съдии-изпълнители е крайно време да заемат полагащото им се място, това на европейските им колеги.

- Готов ли е проекто законът за съдебните изпълнители?

- 99% е готов благодарение на работната група, в която има десетина съдии-изпълнители, сред които и аз. Преди месец бе сформирана тази работна група на принципа на апелативните съдилища. Всички съдии-изпълнители от страната внасяха в работата група предложения за проектозакона. Сега се завръщам от Сливен, където работната група заседаваше три дни и подготви проекто-проект за ГПК в частта съдебно изпълнение. Работихме по Глава №9 “Постановяване на решението”, №18 “Въззивно обжалване”, №35 “Започване, спиране и прекратяване на изпълнението”, №36 “Защита срещу изпълнението”, №38 “Присъединяване на взискатели и разпределение на събраните суми”, №39 “Изпълнение върху движими вещи”, №40 “Изпълнение върху недвижими вещи”, №41 “Изпълнение върху вземания на длъжник” и по Глава №44 “Принудително отнемане на вещи”.    

Разговаря Руслан ЙОРДАНОВ

Слави Сербезов е роден на 1 януари в село Житница, Добричко. Завършил е Икономическия университет във Варна със степен “магистър” и юридическия факултет на Техническия университет - Варна, със степен “магистър”. Работил е в системата на туризма - администратор, управител на хотел, управител на ресторант, комплексен управител, технолог по хранене. От 5 години работи в системата на правосъдието като съдия-изпълнител при Районен съд, Добрич. Владее чешки и немски език. Женен, с дъщеря. Съпругата му работи в системата на МВР.