изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 04:50 EET
ГРАДЪТ НИ ИЗГУБИ МНОГО ОТ ЗАКРИВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ    
Здраве

Д-р Парешка Попова е педиатър, работи в Детско отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич.



 Завършила е през 1973 г., през февруари 1974 г. започва работа като участъков педиатър в поликлиниката. През 1978 г. в Добрич е разкрит филиалът на Медицинския институт във Варна, оттогава до закриването му през 1993 г. д-р Попова е асистент в Катедрата по педиатрия. След това започва работа в Детско отделение.

- Д-р Попова, по повод Деня на българския лекар - 19 октомври, Вие бяхте избрана от Районната лекарска колегия в Добрич за лекар на областта. Бихте ли разказали за връчването на отличието Ви в София?

- Връчването на отличията беше много тържествено, то бе в Националната опера. Присъства министърът на здравеопазването, депутати, журналисти. Наградата ми бе връчена от д-р Кехайов - председател на Българския лекарски съюз. Тържеството беше много емоционално, видях, че колегите много се вълнуват, но въпреки всичко не бе притеснително. Наградата е грамота, която е признание за някакво постижение или принос в медицината или в дейността на БЛС и плакет на БЛС, който е много красив.

- Вие как приемате тази награда?

- Аз много се изненадах. Разговарях с двама колеги от софийската колегия - проф. Гайдарски и проф. Караханян, които казаха, че не са успели да разберат за какво са наградени. Аз мога да кажа същото. Но просто съм много благодарна за специалното отношение на колегите. Предполагам, че за дългогодишна дейност, коректно отношение към пациентите. Специален принос в медицината нямам, но мога да кажа, че съм се трудила много отговорно, много съзнателно, по всяко време на денонощието. Каквото съм могла, съм дала от себе си, доколкото ми е било възможно.

- Защо преди години сте избрали да лекувате деца?

- Аз не съм го избирала, желаех да работя вътрешна медицина или хирургия. Но разпределението ми бе детски болести.

- Сега съжалявате ли, че сте станали детски лекар?

- Не, не съжалявам. Дори смятам, че работата с деца е много по-приятна, отколкото с възрастни. Всяка си има своите предимства, но аз свикнах да работя с деца и сега не съжалявам.

- Не е ли тежко за един лекар постоянно да вижда болни деца?

- Трудно е. Който си мисли, че ние сме без емоции, без притеснения за децата, много греши. Даже мога да кажа, че в определени случаи се притесняваме много повече от отговорните родители, защото всъщност ние знаем какви са рисковете, а не всички родители ги предугаждат. Разбира се, има и такива случаи, когато родителите просто имат някакво интуитивно чувство, че нещата няма да тръгнат добре и по такъв начин ни помагат, когато ние не можем да се ориентираме. По принцип много, много негативни емоции събираме по време на обслужването на децата. Даже и при леко болните деца, когато човек знае какви рискове крие едно заболяване, винаги търси нещо, което би могло да препъне нещата.

- А кои са приятните моменти?

- Приятните моменти са винаги, когато нещата завършат благоприятно. Когато родителите са доволни. И особено много, когато признават това, с едно "Благодаря". И когато едно дете каже: "Мамо, аз искам да стана д-р Попова, или д-р еди коя си..." Това са много приятни моменти. Всички се радваме, когато тръгнат нещата, за момент пада някаква тежест от теб и се чувстваш вече спокоен. До следващото обаждане по телефона или до следващото прието дете в отделението, когато нещата започват отначало.

- Колко студенти сте обучили във филиала на Медицинския институт?

- О, не съм изчислявала. Но през тези години, лекарите, които работят тук, поне 90 процента от тях, са наши възпитаници. В интерес на истината, много от тях са много добри. Много амбициозни хора, които обичат да четат, обичат си професията. Почти няма такива, които между другото да са завършили и да работят.

- Кое е най-важното, което трябва да притежава един човек, за да работи като детски лекар?

- Това, което е необходимо на всеки лекар. Първо, да е медицински много добре образован, да чете непрекъснато, да се интересува от новите неща. Понеже ние работим в провинцията и не можем с всичко да се справяме, просто трябва да си сверяваме часовниците непрекъснато, да се учим от нашите учители, на които аз лично съм много благодарна. Тогава, когато разберем, че ние не можем да се справим сами, такива случаи има много, навреме да се обръщаме към колегите, които знаят повече от нас, които са специалисти в дадена област.

- Как ще коментирате закриването на Медицинския факултет в Добрич? Правилна ли стъпка беше? Изгуби ли болницата и Добрич от това?

- Не мога да кажа дали беше правилна, или неправилна. Имаше колеги, които много се вълнуваха. Точно когато ни закриваха, аз чак толкова не съм се вълнувала. Но разбрах с годините, че нашият град много загуби. Първо, отношението към науката, към теорията, се загуби у повечето от лекарите. Ние, които бяхме преподаватели, ни се налагаше всеки ден да четем, да се подготвяме за упражнения, независимо, че някои от нас имаха доста стаж. Много загубиха и лекарите, и градът. Мисля, че по-друг облик имаше и нашата болница, и целият ни град, когато тук имаше студенти.

- Д-р Попова, какво е впечатлението Ви през годините - боледуват ли повече децата? Лечението в нашата област на нужното ниво ли е?

- Дали сега децата боледуват повече - не мога да кажа. Навремето заболяванията протичаха много по-тежко, много по-късно се явяваха на прегледи и много повече деца умираха. Когато аз започнах работа, реанимацията на деца включваше подкожно вкарване на течност. Което значи, че много по-трудно се оводняват и в това време може пациентът да почине. С годините реанимационните проблеми, поведението при някои от заболяванията - диабет, диабетни кетоацетози са много, много напред. Разбира се, страхът от дежурство винаги съществува. Отивам на дежурство и не знам какво ще ми се случи. Защото нещата не зависят само от мен, зависят от пациента, от самото заболяване, от колаборацията с другите колеги.

- Смятате ли, че заплащането на лекарите-специалисти е достатъчно?

- В никакъв случай. По принцип, нито в доболничната, нито в болничната помощ получават достатъчно. Не може един лекар с 32 години стаж да получава 312 лева. Допълнителните средства, които получаваме, са за сметка на дежурства, на извънреден труд. И това е свързано с много негативни емоции, с много страхове, с много притеснения.

- Как ще коментирате влезлите от 1 октомври в сила промени, според които здравно неосигурените лица не могат да ползват безплатна медицинска помощ? Правилно ли е това?

- Не, по принцип това не е правилно. Смятам, че не трябва така, на парче да се оправят нещата - още три месеца, още шест месеца. Просто трябва да има някакво решение. Аз мога да кажа определено, не само за себе си, а и за всички колеги, че когато дойде пациент, няма значение от коя прослойка е, няма значение от кой етнос е. А има значение тежестта на заболяването и че детето е болно. Малко по друг начин говоря с една интелигентна жена и с една жена, която е неграмотна, но отношението към двете деца е абсолютно еднакво. Мен ме интересува детето да оздравее

- В заключение какво бихте казали на по-младите си колеги?

- На по-младите колеги бих казала - много да четат. И тогава, когато не могат да се справят с нещо, никога да не изчакват. Просто да се обърнат към колегите си, които повече знаят. Никога не е срамно това. Смятам, че всички трябва да излезем с достойнство от лечебния процес на пациента.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

 


Сходни връзки

ГРАДЪТ НИ ИЗГУБИ МНОГО ОТ ЗАКРИВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди