СЪБИТИЯТА ПО СВЕТА НА 27 НОЕМВРИ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 03:39 EEST

СЪБИТИЯТА ПО СВЕТА НА 27 НОЕМВРИ

2004-11-27 @ 01:00 EET

1919 Подписан е Ньойският мирен договор. От България се отнема и Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния

НА 27 НОЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1877
Турските сили се изтеглят от Орхание (Ботевград).

1916
Първа софийска дивизия овладява гр. Гюргево.

1919
Подписан е Ньойският мирен договор. България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини.
Ньойския договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914-1918 г. Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919-1920 г.. Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 зл. франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г.. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 зл. фр.

27 - 29 ноември 1920
Успоредни конгреси на Либералната, Народнолибералната (генадиевисти) и Обединената народнолиберална партия одобряват протокола за сливане от 31 октомври и учредяват Националлиберална партия с орган в. "Независимост".

27 - 28 ноември 1925
Учредителен конгрес на Народнолибералната стамболова партия в София. Влива се обратно в Националлибералната партия през септември 1928 г..
Народнолибералната партия е основана през 1886 г. след разцепление на Либералната партия. Изразява стремеж към бързо икономическо развитие и за укрепване на държавната самостоятелност. Основател и лидер е Стефан Стамболов, който възглавява правителство през 1887-94 г.. Народнолибералната партия образува самостоятелно правителството през 1903-08 г.. Участва и в коалиционни правителства. Външнополитическата й програма е национално обединение на българския народ. През 1920 г. влиза в Националлибералната партия. Печатни органи: вестник "Свобода" (1886-99) и вестник "Нов век" (1899-1912).

1933
На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок.
Политика на правителството на Народния блок.
В изборите на 21 юни 1931 г. коалицията на Народния блок регистрира победа - получените над 590 хиляди гласа й осигуряват 150 мандата В НС. В съответствие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС "Александър Стамболийски"). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към Закона за защита на държавата. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външна помощ завършват с частичен успех - на проведената през 1932 г. конференция в Лозана България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През тригодишното управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. Разпада се Демократическият сговор. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Националното социално движение на бившия министър-председател проф. Александър Цанков, което за кратко време спечелва голям брой гласоподаватели. Привърженици на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг "Звено", както и някои младежки организации - Съюзът на българските национални легиони, Българска родна защита... С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, във външната си политика Народният блок дава приоритет на връзките си с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношенията между двете страни отново охладняват поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция, Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени й от Ньойския договор. В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанство мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. Н. Мушанов подава оставката на кабинета.

1944
Излиза наредба-закон за отменяне на ограниченията за лицата от небългарски произход.

25 - 28 ноември 1947
В България пребивава правителствена делегация на Югославия, водена от Йосип Б. Тито. На 27 ноември в Евксиноград е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.

1950
Национална женска конференция в София решава да се преустанови съществуването на Българския народен женски съюз като отделна организация и да се слее с ОФ.

1962
Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, първи зам.-председатели на Министерския съвет - Живко Живков и Георги Трайков, и зам.-председатели на Министерския съвет – Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.

1968
Подписана е дългосрочна спогодба за допълнителна размяна на стоки с Обединената арабска република.

24 - 27 ноември 1981
Посещение в България на президента на Република Кипър Спирос Киприану.

1994
Учредена е организацията Българска социалистическа младеж.

2001
Ген. Атанас Атанасов подава оставка като ръководител на Националната служба за сигурност.

2001
За председател на новия Съвет за електронни медии (СЕМ), утвърден от 39. НС, е избрана доц. Маргарита Пешева.

26 - 27 ноември 2001
Председателят на БСП Георги Първанов и председателят на Българската евролевица Александър Томов участват в заседание на Съвета на Социалистическия интернационал в Доминиканската република.

27 ноември 2002
Словашкият президент Рудолф Шустер е на еднодневно работно посещение в България. Той разговаря с българския президент Георги Първанов за общите проблеми по присъединяването към НАТО.

НА 27 НОЕМВРИ В СВЕТА:

43 пр. Хр.
Октавиан, Антоний и Лепид създават в Рим Втория триумвират.

1095
На Клермонския събор в Оверн папа Урбан ІІ благославя първия кръстоносен поход. Въпросът за Свещената земя е повдигнат на десетото съвещание на Събора, когато на големия Клермонски площад се появява Петър Пустинник. Отшелник от Пикардия, избрал за свое убежище един от най-суровите манастири, по време на посещението си на Голгота и Светия гроб, видял страданията на палестинските християни, което е предизвикало негодуванието му. Патриарх Симон му е дал писма, с които моли за съдействие папата и европейските владетели. Връщайки се от Палестина, Петър се среща с папата и получава неговата благословия за изнасянето на проповед за освобождението на Палестина. Той обикаля Франция и по-голяма част от Европа.

1842
Премиерата на операта “Руслан и Людмила” от Михаил Глинка.

1895
Алфред Нобел подписва своето завещание в банка в Стокхолм, според което са учредени международните премии, носещи неговото име. Година след неговата смърт се оказва, че изобретателят на динамита е вложил средства за учредяване на премии в областта на физиката, химията, медицината, физиологията, литература и миротворческа дейност.

1896
Във Франфурт се провежда премиера на симфоничното произведение на Рихард Щраус “Тъй рече Заратустра”.

1967
В САЩ излиза албумът Magical Mystery Tour на Бийтълс.

1970
Александър Солженицин се отказва от пътуване до Швеция, за да получи присъдената му Нобелова награда за литература, считайки, че съветските власти няма да му разрешат да се върне в родината.

1971
Съветската космическа станция “Марс-2” достига повърхността на едноименната планета и въпреки неуспешното приземяване тя става първият предмет от Земята, достигнал Марс.

Сходни връзки
Още от История

СЪБИТИЯТА ПО СВЕТА НА 27 НОЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats