Д-р Росен Стойчев е роден в град Добрич. Завършил е медицина във варненския Медицински институт, работи в Хирургично отделение на добричката болница от 1979 г. През 1982 година печели конкурс за асистент в Института за лечение на сърдечно-съдови заболявания, сегашната Национална кардиологична болница в София, където работи и в момента.

- Поводът за идванията ми в Добрич са договор, който бе сключен преди около месец между ръководството на болницата в лицето на д-р Калинкова и Националната кардиологична болница. На базата на този договор ще извършвам консултации на пациенти и оперативно лечение. Сега бе първото ми посещение. При него прегледах 10-ина пациенти и извърших две операции за разширени вени на долните крайници. Минаха успешно. Надявам се да разширим нашата работа - в смисъл обема на оперативните интервенции. Имам желание да се правят по-сложни артериални операции при пациенти със запушвания на кръвоносните съдове. Те са най-често на базата на атеросклеротични процеси. При тях всъщност подменяме артериите, поставяме изкуствени или техни собствени вени вместо артерии. Това подобрява качеството на живот на пациентите, те започват да се движат, изчезват раните и т.н.

- Вие от доста години не работите в добричката болница. И все пак - каква оценка бихте дали за дейността й?

- В Добрич съм работил до 1981 г., включително. Тогава новият корпус го нямаше, бяхме разположени в старата сграда. Сега новият корпус е много внушителен, с много големи възможности - на операционните зали, на новата реанимация, която ще бъде открита и която е прекрасна. Надявам се да направим добър тандем с д-р Попов, който е съдов хирург, специализирал в Швейцария. Има реанимация, има възможност за отглеждане на тези пациенти. Така че мисля, че работите ще вървят добре.

- Преди дни кардиолози изнесоха данни от 25-годишно изследване, според което 40 процента от българите страдат от високо кръвно налягане. Според същото изследване се снижава и възрастовата граница. Какво сочат Вашите наблюдения?

- Аз мисля, че за България това е много актуален проблем, защото преди години не са правени такива мащабни проучвания. Прави впечатление, че може би с подобряването на живота, не казвам икономическо подобряване, но може би храненето, прекаленото пушене, прекомерното употребяване на алкохол, сол водят до артериалната хипертония. Тя пък води до много проблеми по отношение на сърдечно-съдовата система и, разбира се, и другите органи. България е на първо място по мозъчен инсулт и по инфаркт на миокарда. Възрастта се подмладява, т.е. засягат се все по-млади хора и те се инвалидизират. Аз съм на мнение, че трябва да се прави ранна профилактика, още от детска възраст.

- Предполагам, че имате поглед върху това, което се прави във Вашата област - сърдечно-съдовата хирургия, в западните, развити държави. Както е нивото в България, в болницата, в която работите Вие? Може ли да получи българинът адекватна медицинска помощ?

- Аз мисля, че вече може да получи такава помощ. Повечето от операциите в сърдечната и в съдовата хирургия вече станаха рутинни. Много от колегите специализираха на Запад, пък и на Изток преди, и вече добиха много голям опит. Много е важно обаче пациентът първо да отиде при лекар, да си направи профилактичния преглед и ако се установи, че има някакво заболяване, то да се лекува навреме. А не да чакаме усложненията - инсулт или инфаркт, и тогава да предприемаме нещо сериозно. Така че, аз мисля, българинът може да получи адекватна помощ. Напливът на пациенти към специализираните болници в София е много голям. Налага се да се изчаква доста дълго време - понякога по 4-5 месеца. Но част от пациентите със съдови проблеми могат да се оперират и в прекрасните условия, които предлага добричката болница. Тук има всичко - има апаратура, има подготвени специалисти. Не виждам място за притеснение. Така че много от пациентите, вместо да чакат с месеци, при мое идване тук, съвместно с д-р Попов, можем да правим операции на място.

- Какво бихте споделили за нивото на детската кардиохирургия в България?

- Нивото е много високо. Сред балканските държави България е на първо място. В нашата детска кардиохирургия идват деца от чужбина - от Македония, Сърбия, Албания, Турция. Колегите - д-р Стоян Лазаров, д-р Пламен Митев, д-р Георги Христов и др., са много добре подготвени.

- Поема ли здравната каса всички сърдечно-съдови операции? И как стои въпросът със здравно неосигурените лица?

- Въпросът със здравно неосигурените лица е много сложен.Те имат две алтернативи - или да си оправят осигуровките, или да се оперират по частен път. Естествено, ако е спешен случай, никой няма да им гледа осигуровките, защото там се касае за животоспасяваща операция. Докато за осигурените касата поема лечението на пациенти по три клинични пътеки. Има една група пациенти - с венозни и лимфни заболявания, които не са включени в клиничните пътеки. Надяваме се тази година, със сключването на Националния рамков договор, те да бъдат включени, за да не плащат пациентите.

- В предварителния разговор споделихте, че участвате в екип, който извършва бъбречни трансплантации. Бихте ли разказали?

- Бях поканен от проф. Зозиков в "Пирогов" за трансплантация на бъбреци от трупни донори. Вече сме извършили над 15 успешни бъбречни трансплантации в Клиниката по урология. Бяхме подкрепени от доц. Спасков - директор на "Пирогов", който адмирира тази дейност.

- Вярна ли е информацията ни, че се срещали с Баба Ванга?

- Да. Беше изключително впечатляваща среща. Невероятен човек и пророчица. Имах удоволствието дори да и направя преглед. Мисля, че съдбата ми на лекар е продължение на тази среща.

- Много добруджанци се изселиха и живеят в София, а там нямаме добричко лоби.

- Всъщност мнозина от нас се срещат по един или друг повод. Мисля, че е узрял моментът да се възстановят традиционните срещи на добруджанци в София и така да се създаде добруджанско лоби. Убеден съм, че има с какво да помагаме за възраждането на Добричка област и на Добруджа. Това е повече от необходимо в навечерието на влизането на България в Европейския съюз. Лично аз бих се включил най-активно в едно такова дружество или организация. Струва ми се обаче, че инициативата трябва да дойде от кметовете в добричка област или областния управител.