Добричкият театър бе неговата дълголетна работа, радостта, възторга и страданието му. Историята на театъра е и история на неговия живот. Чет нямат превъплъщенията му на сцената в роли и пиеси. Той обичаше музиката и й служеше с нежност и страст. Той четеше поезия, прекланяше се пред Йордан Йовков и знаеше наизуст неговите драми и разкази, изпълняваше ги всеотдайно... Завладяваше ни духът му, любовта му към Добруджа, неговата радост от живота, обич и жажда за живот... Беше открит и светъл човек, с богата, красива и добра душа. Сладкодумец като него рядко се среща измежду нас. Добри вече го няма, но чувам гласа му: "Мъчно ми е за онова велико тайнство, за полумрака и тишината зад кулисите, преди да излезеш на сцената. Тайнство, което само актьорът и никой друг няма възможност да почувства..."

Драгни ДРАГНЕВ