Според народната традиция се вярва, че св. Анна зимна е покровителка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците
Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Легендите разказват, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го. Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците се държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят. Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година. Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). На 17 декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.