Необходимо е изграждането на умения за планиране и управление на земеделските кооперации, съобразно бъдещето пазарно търсене на пазари и да се скъса с досегашната практика, търсенето на пазара за реализация да става след като продукцията е вече произведена. Безспорно това не е лека задача, при сегашните условия, но за успешната адаптация на земеделските производители на европейските пазари, това е от първостепенно значение. На този етап, земеделските кооперации обработват над 40% от обработваемата земя, зърненият и хлебен баланс на страната в доста голяма степен зависи от тях и те, съгласно нормативните документи, водят счетоводна отчетност, която може да служи за анализ, изводи и тенденции за разлика от арендните и частните земеделски стопанства.

            За анализиране на сегашното състояние на ЗК са използвани годишните финансови отчети на ЗК – счетоводни баланси и отчет за прихода и разхода, публикувани в медийни източници за отчетната 2002 год., т.е. анализа на състоянието на ЗК е на ниво “юридическо лице”.

            Независимо, че този двегодишен период е недостатъчен за анализиране, тенденцията на тяхното развитие, то информацията е достатъчна да подскаже състоянието им.

            От обработената информация приехме, че ЗК с актив до 1 000 хил.лв са малки и тези над 1000 хил.лв. активи големи.

Земеделски кооперации

2002 г.                      2003 г.

I.                    Активи хил.лв.                             972                             956

в т.ч.:

малки                                          576                              653

големи                                        1524                          1347

Големите кооперации са от 2 до 2,5 пъти по-големи спрямо малките и обезпечеността на ЗК с активи се запазва за двугодишен период.

Структура на капитала

2002 г.           2003 г.           ръст %

Собствен капитал хил.лв.   628                 676                 107,8

            в т.ч.   малки                         351                 436                 124,2

                        големи                       1028               990                 96,3

            Относителният дял на големите ЗК е 41% спрямо общият им брой, активите им са 65% и собственият капитал е 67%. Докато малките ЗК съставляват 59% от общия брой с активи 35% и 33% от собственият капитал (СК) на анализираните ЗК.

Равнище на собствения капитал

2002 г.           2003 г.           Разлика

1. Относително тегло на

     СК от общия размер                   64,6                70,9                +6,3

            за малки                                  61,0                66,6                +5,6

            за големи                                66,6                73,5                +6,9

2. Състояние на

     големи ЗК: малки ЗК                109,2              111,4              123,2

            Данните показват положителна промяна на собствения капитал спрямо общия, т.е. нарастване с 6,3 пункта. Относителното тегло на собствения капитал на големите ЗК спрямо малките е по-висок с 9,2% за 2002 г. и 11,4% през 2003 г. Равнището на собствения капитал се подобрява с 6,9 пункта за големите и с 5,6 пункта за малките ЗК.

            Изводът е, че през 2003 г. спрямо отчета за 2002 г., се подобрява количественото равнище на собствения капитал в общия размер на капитала и това e положителна тенденция.

Състояние на печеливши и губещи ЗК спрямо

общия размер на наблюдаваните /анализирани/ ЗК

2002 г.           2003 г.           Разлика

- Относителен дял на

печеливши ЗК - %                            52,0                62,0              +10 пункта

- Относителен дял на

     губещи ЗК - %                                   48,0                38,0              -10 пункта

Рентабилност на печелившите ЗК

(печалба на 100 лв. приходи)

2002 г.           2003 г.           ръст

Общо за ЗК - %                                 4,3                  6,7                155,8

малки                                       6,1                  7,8                127,9

големи                                    3,2                  5,9                189,4

Рентабилност на губещите ЗК

(загуба на 100 лв. приходи)

2002 г.           2003 г.           ръст

Общо за ЗК - %                               -5,8                 -9,6                 44,8

малки                                     -4,8                 -4,9                 102,0

големи                                  -6,4                 -0,5                 12,8

            Анализът на рентабилността през 2003 г. спрямо отчета за 2002 г. показва, че е подобрена с 55,8%, като за малките ЗК с 27,9%, а за големите ЗК с 90%.

            Положителни са промените при губещите ЗК, като от 5,8 лв. загуба на 100 лв. приходи тя намалява на 2,6 лв. Но при малките ЗК тази загуба се запазва на 4,9 лв./100 лв. приходи, докато при големите ЗК тази загуба намалява от 6,4 лв. на 0,5 лв.

            Въпреки тези положителни промени на намаление на загубите, те не променят извода за ниското равнище на рентабилност – 6,7 лв. печалба на 100 лв.приходи, която е недостатъчна дори и за просто възпроизводство.

            Интерес за специалистите от аграрикономическия и счетоводния бранш представлява финансовия резултат от печелившите и губещи ЗК от обичайната дейност, от финансовата дейност и извънредните приходи и разходи.

Всичко          Обичайна       Финансова     Извънредна

                                                                         дейност          дейност         дейност

Печеливши ЗК - %                 100                 +132               -35,0                 +3.0

Губещи ЗК - %                       100                  -9,6                 -40,7                -49,7

            Печалбата при печелившите кооперации намалява с 35% от разликата между финансовите приходи и разходи и това са високолихвените кредити на банките, неустойките от погасяване на кредити, задължения към НОИ и др.

            При губещите ЗК загубата от обичайната дейност е 10%, а от финансовата и извънредна дейност тя е 90%, и това е в резултат на декапитализацията на ЗК и по-голямата финансова зависимост от кредиторите.

            Икономическата ефективност е крайно неблагоприятна и ниска и не осигурява конкурентноспособност на земеделската продукция и е видна от следните данни:

Икономическа ефективност

2002 г.           2003 г.           разлика

                                                                                                                      (пункта)

Разходи на 100 лв. приходи                      95,7                93,9                -2,40

Приходи на 100 лв. разходи                      104,5              107,2              +2,70

Печалба на 100 лв. активи             4,9                  -6,9                 +2,0

            Независимо, че показателите за икономическа ефективност се променят положително с над 2 пункта, то нейното равнище се запазва на ниско равнище за двегодишния период и то не съответства на изискванията за европейска икономика, тъй като не е възможно да се прави износ в ЕС с това равнище на конкурентноспособност, т.е. равнището на изкупните цени на зърненото производство е на равнище себестойност – 160 лв./тон пшеница и  110-120 лв./тон ечемик.

Динамика на приходите

2002 г.           2003 г.           Ръст-%

Приходи хил.лв.                              1101               996                 90,5

            в т.ч.

            за малки ЗК                          711                 719                 101,1

            за големи ЗК                        1680               1355               80,6

            Обща тенденция е намаление на приходите и това за големите ЗК е с около 20%.

            Размерът на приходите пряко зависи от произведената продукция в т.ч. от размера на средните добиви и пазарната цена, а крайният финансов резултат зависи от разходите за декар в т.ч. от себестойността.

            Например:  При среден добив  400 кг/дка за пшеницата и технологични разходи 50 лв./дка и 10 лв. рента (наем) – общо 60 лв. и изкупна цена  160-170 лв./т, то резултатите биха били следните:

1.      Приходи от дка                   400 кг х 160 лв.       64 лв.

400 кг х 170 лв.       68 лв.

2.      Разходи от дка                                                        60 лв.

3.      Печалба                                при 160 лв./т 4 лв.

при 170 лв./т 8 лв.

4.      Себестойност на 1 тон – лв.                                 150 лв.

Посоченият пример показва, че равнището на пазарните цени и средният добив предопределят икономическата ефективност.

Пазарна цена под 200 лв./т и при добив на 400 кг/дка не осигурява норма на рентабилност за просто производство.

При 200 лв./т пазарна цена, приходите са 80 лв./дка, разходите – 60 лв./дка, печалба 20 лв./дка, рентабилност – 25%.

Подготовката ни за влизане в Европейския съюз налага преструктурирането на земеделското производство и на самите земеделски кооперации. Присъединяването ни към ЕС е доверие за нашата държава и независимо, че статутът на кооперативите в Евросъюза да са на “входа” и “изхода” на земеделското производство, то ако днешните земеделски производствени кооперации се запазят с този юридически и икономически статут, би следвало да усъвършенстват своята производствена и финансова дейност в няколко направления:

1.      Повишаване на енерговъоръжеността чрез обновяване с нова техника, тъй като при сегашните условия за много ЗК с остаряла техника се отчита, че тяхната производителност е 27% от равнището на страните от ЕС и продукцията е с висока себестойност и не може да конкурира европейските продукти. Тази понижена конкурентноспособност трябва да се изведе на средно ниво за Европа, в противен случай нашето земеделие трудно ще издържи на европазарите.

2.      Подобряване равнището на рентабилността, в т.ч. и чрез добивите като за Германия и Франция от пшеница той е  700 кг/дка. Тогава и при пазарна цена  170 лв./т ще имаме приход  120 лв./дка, разходи  90 лв./дка и печалба  30 лв./дка, рентабилност – 25%.

3.      Обновяването на техниката и новите технологии изискват допълнителни капитали и в днешно време земеделието няма достатъчна финансова осигуреност, високите лихвени проценти са пречка за това, но след влизането ни в ЕС през 2007 год., те ще бъдат в порядъка на  4,5% и ще стимулират нашето земеделие.

4.      Окрупняване на земеделските кооперации. Настоящият анализ още веднъж показа, че малките ЗК са носители на загуба. Не е оправдано в малките селища да има по няколко ЗК. Те биха се обединили по желание на собствениците – член кооператорите или по инициатива на Областните съюзи на ЗК. Но засега нито те, нито Националния съюз на ЗК в България работят по тези проблеми за оптимален размер на ЗК. Дори г-н Родригес – председател на Международния кооперативен съюз в едно свое изказване казва “че на България  3000 броя ЗК са много и следва да се намалят чрез обединяване”.

5.      Голяма част от управленческия персонал и самите органи на ЗК (Председател, УС, КС) не са адекватни на изискванията на стопанското управление от гледна точка на добър мениджмънт, професионализъм. В тази насока, по наша преценка, изграждането на ООД при фалиралите ЗК доказва, че се засилва ролята и отговорността на Управителя и се управлява по-добре отколкото ЗК. Във времето в което живеем и специфичните особености на земеделието, честите кризисни ситуации от природно-климатични условия, все още недостатъчната пазарна среда без професионално анализиране на ситуацията и вземането на управленско решение не може да функционира добра земеделска производствена структура.

6.      Повишаването на икономическата ефективност на ЗК е основание да се реализира социалната функция в дадено населено място, т.е. социалната функция е проекция на капитала на ЗК. Обратната постановка е погрешна, да се демонстрира, че само ЗК са социални структури, както е записано в уставите на НСЗКБ, ОСЗК и самите ЗК.

7.      Подобряване дейността на съюзите на ЗК в страната – НСЗКБ и ОСЗК. Засега съюзите разработваха примерни устави, издават сп.”Земеделска кооперация”, провеждат семинари по ГФО – годишно финансово приключване. А в приетият план за работа на НСЗКБ под наименование “Насоки за дейността на НСЗКБ за периода  2003-2007 год.” не съществува нито ред и дори идея за изграждане на обслужващи звена на “входа” и “изхода” на ЗК. Ако тези проблеми не се решат, поединичното оцеляване на ЗК ще бъде много трудно и тази верига от прекупвачи и доставчици ще продължи да източва печалбата им и тяхната икономическа съдба ще бъде предопределена.

8.      Би следвало да се усъвършенства организационната структура на НСЗКБ. Изграждането на отдел “Маркетинг и търговия” и отдел “Обучение на кадрите”, такъв какъвто е опита на ТПК и ЦКС, за да навлязат млади управленски кадри, не само в самите ЗК, но и в управленските структури на национално и областно ниво.

Подсказаните мерки и направления може би да са недостатъчни, но с настоящият анализ и препоръка искаме да предизвикаме дискусия за организационно и икономическо състояние и преструктуриране на земеделските кооперации и превръщането им в конкурентноспособни стопански субекти.

Изготвил: ...................

/ Кирил Боянов /