На този ден църквата отбелязва паметта на свщмчк Игнатий Богоносец
Според българската народна традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването, идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни ястия за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разбърква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толкова пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!" Стопаните на дома му отговарят: "Амин, дай, Боже!" После всички тържествено сядат на трапезата. Вярва се още, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, "зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното..." Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки), затова спазват редица забрани. Обредността на Игнажден е свързана с предхождащите и следващите го празници през зимата. Главната представа, която я характеризира, е тази за период на хаос, за прелом и преход към нещо ново и различно. Тези езически в същността си вярвания се разпростират и върху християнската митология: започват болките и мъките на Богородица, която ще роди новия бог (млада бога). Част от обредността на прехода съставляват и гаданията за плодородие. Според това какъв е полазникът се очаква добра или лоша стопанска година. Според вярванията още, днес не бива да излизате без пара в джоба, за да ви върви през цялата Нова година и да не сте безимотни.