Умира Петър Дънов Учителя - основател на дъновизма

НА 28 ДЕКЕМВРИ В БЪЛГАРИЯ:

1798
Габрово е нападнат и ограбен от турски войници.


1872
Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение.
Васил Левски е арестуван на 27 декември в Къкринското ханче.


1877
Армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново.
Фьодор Радецки е руски военен деец, генерал. През 1845 г. завършва военно инженерно училище, през 1849 г. - Генералщабна академия в Санкт Петербург. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е началник на Южния отряд, който отбранява проходите на Стара планина. Войските му обкръжават турските войски в сражението при Шипка - Шейново. Оказва решителна помощ на опълченците при отбраната на Шипченския проход.


1877
Сръбски отряд освобождава Пирот. Сръбските части затварят блокадата на Ниш и започват боя за Пирот на 27 декември.


1890
С княжески указ артилерийските части са подчинени на пехотните бригади.


28 - 30 декември 1899
Земеделски конгрес в Плевен - около 700 делегати приемат резолюция до 10-то Обикновено Народно събрание против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска защита". Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.


1906
Създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр.Шумен.


28 - 29 декември 1947
Проведен е 27-ми конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков. Трайков е политически и държавен деец. Той е сред създателите на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС). По време на самостоятелното управление на БЗНС (1920–1923 г.) организира Областна земеделска дружба във Варна. Заради участието си в Юнското въстание 1923 г. е изпратен в затвора. След като е освободен, е избран за секретар на БЗМС. За политическата си дейност многократно е арестуван и интерниран. След 9 септември 1944 г. е председател на Управителния съвет на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. Участва активно в държавното управление – от 23 ноември 1946 г. до 20 януари 1950 г. е министър на земеделието, през 1949–1964 г. е първи зам.-председател на МС, през 1964–1971 г. е председател на Президиума на Народното събрание. От 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ, а по-късно почетен председател.


1959
Постановление на ЦК на БКП, Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи за увеличаване заплатите на работниците, инженерно-техническите кадри и служителите.


27 - 28 декември 1967
Пленум на ЦК на БКП приема тезисите за работата с младежта и комсомола като ръководство за действие. Подробно се разискват и проблемите на демографското развитие на страната. Отчетено е, че от 1951 раждаемостта непрекъснато спада и от 21 е намаляла на 14,9 % през 1966 и е една от най-ниските в Европа. Предлагат се мерки за "насърчаване на раждаемостта и увеличаване прираста на населението" - повишени семейни надбавки за деца, забрана на абортите, откриване на нови детски градини и ясли и др.


1967
Подписана е спогодба с Турция за предотвратяване и решаване на гранични инциденти и поддържане на държавните гранични знаци.


1991
Правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство.
На 8 ноември 1991 г. председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС. На 28 октомври 1992 г. министър-председателят Филип Димитров иска от парламента вот на доверие и получава подкрепата на 111 депутати, но срещу него гласуват 120. При това положение министър-председателят е принуден за подаде оставка. Новите кандидатури за премиер на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са приети.


1994
Консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.
Правителството на Виденов е гласувано от 37-то Народно Събрание на 26 януари 1995 г.
На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен.
На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.
На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от 37-то Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание 37-то Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.


1996
На извънредно заседание 37. НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов.


НА 28 ДЕКЕМВРИ В СВЕТА:

1895
Братята Луи и Антоан Люмиер откриват своята кинематография в мазето на Гран кафе в Париж; едва 33 души заплащат таксата, за да посетят първото в света кино.
Луи Люмиер открива и способ за трицветно фотографиране. Във Франция е учредена ежегодна премия "Л. Люмиер" за документален филм.


1908
При земетресение в Италия, последвано от цунами и силни урагани, загиват над 200 000 души.


1908
Над 82 000 загиват при земен трус в сицилианския град Месина с мощност 7-а степен по скалата на Рихтер.


1936
Италианският диктатор Бенито Мусолини изразява откритата си подкрепа за армията на Франсиско Франко и изпраща в Испания италиански части в негова подкрепа.
Бенито Мусолини е италиански държавник. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър – председател в периода 1922 г.-1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд на разстрел.


1949
В Унгария влиза в сила указът за национализация.


1989
Парламентът в Чехословакия избира за свой председател Александър Дубчек, с което той се връща във властта след краха на реформисткото движение през 1968 г. Дубчек е първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия от януари 1968 г. до април 1969 г. Оглавява борбата за "социализъм с човешко лице". След инвазията на войските на Варшавския договор (20-21 август 1968 г.) Дубчек е арестуван и изпратен в Съветския съюз. Изключен е от Чехословашката комунистическа партия през 1970 г. Работи като инженер-лесовъд. Председател е на парламента на Чешката и словашка федеративна република от декември 1989 г.

НА 28 ДЕКЕМВРИ СА РОДЕНИ:

1856
Томас Удроу Уилсън - американски общественик, политик и държавник. Той е 28-ият президент на САЩ (1913-1921 г.), член е на Демократическата партия. Завършва Принстънския университет през 1879 г., а през 1886 г. става доктор по философия. В периода 1890-1902 г. е професор по право, а от 1902 г. до 1910 г. - ректор на Принстънския университет. Губернатор е на щата Ню Джърси (1910-1912 г.). На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони. В политиката е последователен либерал. На 6 април 1917 г. неговото правителство обявява война на Германия и САЩ се намесват в Първата световна война. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политическа дейност. Носител е на Нобелова награда за мир за 1919 г.


1864
Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, член на Българското книжовно дружество (БКД) от 1906 г. Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва филология и история във Висшето училище в София . Работи като учител в Търново и София. От 1923 г. до 1931 г. е секретар на Историко-филологическия клон на БАН, а няколко години по-късно става и негов председател. Почетен доктор на Софийския университет от 1939 г. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва българските юнашки исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от втората половина на ХVIII в., отделя внимание на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през втората половина на ХIХ и началото на ХХ в. Най-добрите си качества на изследовател проявява в областта на българската средновековна история и литература: владее старобългарски, гръцки, латински език, познава отлично български и чужди литературни извори, стреми се към задълбочен анализ на всички известни факти. Негови съчинения са: “Психологическа христоматия” (1897 г., съвместно с Н. Станев), “Царуването на Бориса-Михаила” (1907 г.), “Иван Вазов. Живот, произведения и възгледи” (1920 г.), “Васил Друмев - Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност и характер” (1926 г.), “Цар Борис-Михаил” (1921 г.), “История на града Плевен до Освободителната война” (1938 г.).


1866
Даниил Кирилович Заболотин - украински микробиолог и епидемиолог, един от основоположниците на научната епидемиология в СССР, академик (1922 г.) и президент (1928-1929 г.) на Украинската академия на науките, академик на академията на науките на СССР (1929 г.). Завършва Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1891 г.). През 1894 г. завършва Медицинския факултет на Киевския университет. През 1893 г. заедно с И. Г. Савченко доказва, че вкарването на холерна ваксина през устата предпазва от холерно заболяване. Участва в експедиции за изучаване на чумата в Индия, Арабия, Монголия и други. Той е един от организаторите на първите противочумни лаборатории. През 1922 г. създава учението за природните огнища на чумата . През 1898 г. организира в Петербургския женски медицински институт първата в Русия катедра по бактериология, а през 1920 г. в Одеса - първата в света катедра по епидемиология. Основател и пръв ректор (от 1921 г.) на Одеския медицински институт. През 1928 г. организира в Киев Украинския институт по епидемиология и микробиология при академията на науките на Украйна, която днес носи неговото име. Един от основателите на Международното дружество на микробиолозите. Депутат в Петроградския и Киевския съвети, член на ЦИК на СССР и Всеукраинския ЦИК. Автор на много научни трудове за чумата, холерата, маларията, сифилиса, дифтерията, петнистия тиф и други заболявания.


1866
Симон Аскенази - полски историк и политик. Професор в Лвовския университет и автор на съчинения върху историята на Полша през ХVIII в. и началото на ХIХ век.

1868
Радул Владиславов Канели - български драматичен артист и режисьор. Един от първите основоположници на българския професионален театър. През 1893 г. завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург .На 17 ноември 1893 г. дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски В периода 1894 – 1899 г. е директор режисьор в театър “Сълза и смях” От 1901 до 1905 г. е преподавател по пластика във Военното училище в София , а от 1905 до 1908 г секретар на Българското търговско агентство в Скопие. През 1909 г. става режисьор в театъра в Пловдив , като година по-късно е назначен за директор режисьор . Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. Има заслуги за укрепването на българския театър. Бори се за построяване на постоянна театрална сграда. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. През 1897 г. успява да издейства чрез руското дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от руските държавни театри. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.).


1872
Пио Бароха-и-Неси - испански писател, представител на т. нар. "поколение на 1898". Създава около 100 романа, групирани в цикли. В трилогиите, написани до Първата световна война ("Земята на баските", 1900-1909 г.; "Фантастичен живот", 1901-1906 г.; "Борба за съществуване", 1904 г., и други). За романите му от късния период (циклите "Градове", 1920 г.; "Агонията на нашето време", 1926 г.; "Спомени за човека на действието", 1913-1935 г., и други) е характерен социален песимизъм. От 1936 г. до 1939 г. е в емиграция. През 1944-1949 г. пише "Последният кръг на живота", т. 1-7.


1888
Мурнау - псевдоним на Фридрих Вилхелм Плумпе - германски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския театър на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо” (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер - “Гърбавият и танцьорката” (1920 г.), с операторите Карл Фройнд - “Сатана” (1919 г.), “Главата на Янус” (1920 г.), и Фриц Вагнер - “Замъкът Фогельод” (1921 г.), “Носферату - симфония на ужаса” (1922 г.). За връх в творчеството му се смята филмът “Последният човек” (1924 г.). През 1926 г. е в Холивуд, а една година по-късно снима “Изгрев” (1.Прави снимките на “Табу” (1931 г.) на остров Таити. Загива в автомобилна катастрофа в САЩ преди премиерата на филма. Снима още: “Пътуване в нощта” (1920 г.), “Горещото поле” (1922 г.), “Фантом” (1922 г.), “Финансите на великия херцог” (1923 г.), “Тартюф” (1925 г.), “Фауст” (1926 г.), “Четирите дявола” (1928 г.), “Хляб наш насъщен” (1929 г.), “Градско момиче” (1930 г.).


1929
Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за българска история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат той разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и други. Завършва икономика в София, работи по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при Министерски съвет (1974-1975 г.). По-важни негови съчинения са: “Ботевите четници разказват” (1977 г.), “Родови хроники” (1977 г.), “Писахме да се знае” (1984 г., в съавторство с В. Начев), “Родолюбци” (1985 г.) и други.


1942
Емилия Маркова - българска естрадна певица, свързана с развитието на българската естрада от 60-те и началото на 70-те години. Учи в Студията за естрадни изпълнители при БНР (1964 г.). В средата на 60-те години е солистка на група “Студио 5” и Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио. От 1965 г. до 1971 г. е солистка на Естрадата на БНА. Записва филмова и театрална музика (заедно с К. Дончев).


1944
Кери Банкс Мълис - американски биохимик.През 1966 г. завършва Технологическия институт в Атланта . Работи в Медицинския факултет на Канзаския университет (1973 г.), в Калифорнийския университет (1977 г.), в “Сетъс Корпорейшън”, Емървил (1979 г.). Създава метода “полимеразна верижна реакция” (получаване на неограничен брой копия на даден фрагмент от ДНК само за няколко часа с помощта на фермента ДНК-полимераза), който позволява да се анализират крайно малки количества ДНК-материал. От 1988 г. е директор на “Зайтроникс Инкорпорейшън”. Носител на нобелова награда за химия заедно с М. Смит за 1993 г.


1949
Тодор Филков - български композитор, аранжор и звукорежисьор. През 1974 г. завършва Теоретичния факултет на БДК. В периода 1974- 1986 г. работи като звукорежисьор в Българското Радио . От 1987 г. е музикален художествен ръководител на ТСК “Българско видео”. Със свои песни участва на фестивали и конкурси, където печели награди.


1963
Паул Хендемит - германски композитор, музикален теоретик, диригент, цигулар и алтист. От 13-годишна възраст свири в оркестри. Едновременно с това учи във Франкфуртската консерватория (в класовете по композиция и цигулка). Концерт-майстор на Франкфуртския оперен театър (1915-1923 г.), алтист в струнния квартет Л. Амар - П. Хиндемит (1921-1929 г.), професор в берлинската Висша музикална школа (1927-1937 г.). Автор на опери, балети и симфонии, съчинения от много камерни жанрове, произведения от най-сложните форми и прости инструктивни пиеси за любители-музиканти.


НА 28 ДЕКЕМВРИ УМИРАТ:


1923
Александър Гюстав Айфел - френски строителен инженер. За първи път използва в строителната практика метални конструкции, строи много мостове, виадукти и други съоръжения. Създава виадукта в Гарабит (1882-1884 г.), конструкцията на статуята на Свободата в Ню Йорк (1886 г.), Айфеловата кула в Париж и много други съоръжения.


1925
Петко Стоянов - български офицер, подполковник. През 1874 г. завършва свищовското класно училище и Военното пехотно училище в Одеса, Русия . Офицер в руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) с 53 пехотен полк. След Освобождението служи в източнорумелийската милиция, участва в подготовката и осъществяването на Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на общия авангард при настъплението към Драгоман и Цариброд, след това командва лявата колона, атакуваща Пирот. Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия. Завръща се в България през 1897 г. и се отдава на обществена дейност.


1925
Сергей Александрович Есенин - руски поет. Първият му стихотворен сборник е "Задушница" (1916 г.). В периода 1919-1923 г. е под влияние на имажинизма. Автор е на стихосбирките: "Преображение" (1918 г.), "Стихове" (1924 г.), "Персийски мотиви", "За Русия и Революцията" (1925 г.) и други; на поемите: "Микола", "Русия" (1915 г.), "Другар" (1917 г.), "Октоих", "Пришествие", "Преображение", "Йорданската гълъбица" (1918 г.), "Небесният барабанчик", "Пантократор" (1919 г.), "Песен за великия поход", "Съветска Русия", "Безприютна Русия" (1924 г.), "Поема за 36-те", "Ана Снегина" (1925 г.), "Черният човек" (публикувана посмъртно, 1926 г.); на драматическите поеми: "Пугачов", "Страната на негодниците" (1924-1926 г.); на повестта "Яр" (1916 г.); очеркът "Железният Миргород" (1923 г.); на разкази, литературно-критически статии. Завършва живота си със самоубийство.


1938
Панчо Василев Дорев - български историк османист. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (около 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. В периода 1909-1911 г. е мирски съветник в Българската екзархия. Издава вестник "Светлина" (1912 г., Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Заема длъжността Генерален консул в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). От 1932 до 1934 г. пълномощен министър в Прага (). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 тома (1940-1942 г., издадени посмъртно). Автор на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и други.


1944
Петър Константинов Дънов (наричан Учителя) - български богослов, основател на дъновизма. Син на свещеник. Завършва гимназия във Варна. Следва богословие и медицина в Америка (от 1888 г.). След като се завръща в България, се занимава с френологични изследвания. Към 1918 г. основава Бялото братство. Представя се за един от мировите учители, които се появяват на всеки 2 000 години, за да обновят света чрез учението си. Автор на "Науката и възпитанието. Началата на човешкия живот", ч. 1. (1896 г.; второ издания – 1949 г.).


1945
Теодор Драйзър - американски писател и публицист. Автор на романите: "Сестра Кери" (1900 г.), "Джени Гебхард" (1911 г.), "Трилогия на желанията", "Финансистът" (1912 г.), "Титан" (1914 г.), "Стоик" (1947 г., незавършен), "Гений" (1915 г.), "Американска трагедия" (1925 г.) и други. Издава сборник с разкази, публицистика и пиеси. Член на КП на САЩ от 1945 г.


1959
Анте Павелич - хърватски общественик, политик, публицист. По професия е адвокат. От 1929 г. е ръководител на хърватското националистическа организация Усташи . Защитава като адвокат много революционери от ВМРО пред сръбската съдилища (1922-1939 г.). Държавен глава на Хърватско от 1941 г. до 1945 г., която е съюзник на Германия и държавите от Оста. Организира масови убийства. През 1945 г. емигрира от Югославия. Живее в Австрия, Италия, Аржентина, Испания. Осъден задочно на смърт от югославския народен съд.


1979
Кирил Петров - български художник. Завършва живопис в Художествената академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. От 1926 до 1931 г. е член на Дружеството на независимите художници .Работи като учител по рисуване в Кула (1926-1933 г.), Видин (1935-1942 г.), Белоградчик (1942 г.). Създава битови фигурални композиции и пейзажи с оригинално живописно интерпретиране на действителността: "На полето" (1930 г.), "На работа в село" (1935 г.), "Селяни пълнят чували" (1945 г.). Част от картините му носят събирателното название "Семейство". Негови творби са "Бащи" (1970 г.), "Прадеди" (1970 г.), "Закрилник" (1973 г.) и други. Рисува натюрморти и монументални творби.


1991
Куйо Марков Куев - български литературовед с интереси в сравнителното изучаване на славянските литератури, полската литература, старобългаристиката. Завършва славянски филологии в Софийския университет (1937 г.). От 1937 г. до 1939 г. е лектор по български език в Ягелонския университет в Краков. Там през 1939 г. защитава докторска дисертация на тема “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” . Работи като учител. В периода 1941-1942 г. специализира във Виена .Редовен професор при Катедрата за славянски литератури от 1961 г., доктор на филологическите науки от 1973 г. През 1948-1950 г. е културно аташе във Варшава. Зам.-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) на Факултета по славянски филологии в Софийския университет. Има над 150 научни публикации. Негови съчинения са: “Чувството за природата у Иван Вазов” (1943 г.), “Черноризец Храбър” (1967 г.), “Азбучната молитва” в славянските литератури” (1974 г.), “Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете” (1979 г.), “Иван-Александровият сборник от 1348 г.” (1981 г.), “Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст” (1986 г., съвместно с Г. Петков) и други.


2002
В София е разстрелян бившият главен военен прокурор Николай Колев.
Николай Георгиев Колев е роден на 19 декември 1949 г. в Сливен. След като завършва Юридическия факултет в Софийски университет, той започва работа в Сливенската военноокръжна прокуратура. През 1991 г. е назначен в Прокуратурата на Въоръжените сили. По-късно е издигнат до зам. главен прокурор и шеф на Военна прокуратура. От декември 1994 г. до ноември 1996 г. изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.
http://www.focus-news.net/