В края на 2004 г. мнозина смятаха, че е започнало възраждането на Добричка област. Смисъла виждаха особено в резултатите от правителствената програма "От социални помощи към осигуряване на заетост".  От една страна хората бяха доволни, че част от парите, събрани им под каква ли не форма на данъци, не отиват просто за социални помощи, а се заработват и с това селищата стават по-чисти, спретнати...

А и кметствата не се гърчат за задвижването на едни или други дейности и за решаването на конкретни за местното население проблеми.

2005-а година обаче започна трагично поне за 14 500 души в страната, които с обратна дата научиха, че ще изпитат "щастието" отново да останат на улицата със социална помощ и далеч от възможността да се вградят в обществото. Вчера правителствените сайтове ни заливаха с какви ли не обяснения, които трябваше да приемем с удовлетворение. Включително и с обвинения към кметовете на общини, зад някои от тях прозираше и оценка, че избраните пряко от населението управници са некадърни. Имаше и намеци за политизиране на проблема.

Всъщност, проблемът би трябвало да се политизира, защото ръководството на държавата е политическо и е на власт, защото е спечелило избори с една или друга политическа сила, в случая НДСВ и ДПС. Аз обаче не искам в момента да обсъждам политическия елемент в съкращаването на 14 500 души. Аз съм отново обиден като добруджанец, че на Добричка област се гледа като на един изоставащ и безперспективен пограничен регион, който е неспособен да създаде социално или политическо напрежение, което да е достатъчно силно, за да застраши или катурне централната изпълнителна и законодателна власт.

Фактите са простички. Когато се изчисли средният процент на съкратените по програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост", се вижда, че за страната той е 15.43 %.  В Добричка област обаче той е отчайващ и унизителен за всички, които живеят и работят тук, в този цветущ допреди 15 години край на България.  Миналата година по програмата тук са били заети 2953 души. Сега одобрената бройка по програмата е 1185. Разликата между двете цифри е 1768 и тя представлява 59.87 процента. Унизително!

Защо се чувствам унизен, а това чувство изпитват и още хиляди хора в Добричка област? Защото всички управлявали правителства през годините на т.нар. демокрация систематично са унизявали, ликвирали, ограбвали и пренебрегвали родния ми край. Защото по време на изборите през 2001 г. мнозина добруджанци повярваха, че независимо от политическите си пристрастия единствено царят, сега вече премиер, Симеон Сакскобургготски може да спре конфронтацията в държавата, да спре ликвидирането, унизяването и унищожаването на добруджанци и Добруджа. Поне защото баща му цар Борис III има съществен принос за възвръщането на Южна Добруджа към майка България. Добрич е и единственият областен град, който има кмет, избран с вота на НДСВ и с изключителната подкрепа на политическите сили в центъра и вдясно от него. В другия областен център - Кюстендил, обществена тайна е, че кметът не люби особено много НДСВ. С подкрепата на НДСВ общински кметове станаха още трима души в областта. Всъщност, това не бе просто покрепа на НДСВ, а подкрепа на реални избиратели. Когато се решаваше този наистина сложен политически проблем за НДСВ, избирателите си правеха сметката, че избраните от тях личности и екипи ще имат покрепата на върховната изпълнителна  и законодателна власт. Хората си правеха обикновената сметка, че би трябвало да живеят по-добре, щом като са с управляващите. Дори бяха започнали да забравят онова изключително унижение, нанесено им с подмяната на избирателния вот през 2001 година, а след това в някои селища и през 2003 г. на последните кметски избори. Тази вина още тежи на плещите на Иван Костов и на управляващия тогава Съюз на демократичните сили.

Аз мисля, че в един момент хората бяха повярвали, че е сложен край на пропадането в пропастта на бедността и безизходицата. Дори и неподкупените от управляващите социологически изследвания показваха, че се връща доверието към НДСВ. Аз мисля, че в момента ситуацията вече е съвсем друга и ще бъде трудно на управляващите да овладеят едно започващо да се свлича доверие към тях. И то точно преди парламентарните избори. Поне в Добричка област. Три пъти по-високият процент за Добруджа на съкращаване на работещите по програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" не ще бъде само унижение и пренебрежение, обричане на отчаяние на стотици семейства, той ще се върне като бумеранг на изборите, ако проблемът не бъде овладян скоро.