Събитията, станали на този ден по света

НА 5 ЯНУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1798
Отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов.
Осман Пазвантоглу е османски феодал, владетел на Видинската област. Роден е през 1758 г. във Видин. Възползва се от вътрешните размирици в Османската империя, избухнали в края на XVIII в., и през 1794 г. завладява Видин. Провъзгласява се за негов независим владетел, организира своя армия и сече монети. Установява дипломатически отношения с някои европейски държави, между които и Франция. Високата порта предприема незабавни действия за ликвидирането му, но и трите похода, организирани против него, завършват без резултат. През 1799 г. той е утвърден за управител на Видинския пашалък. От този момент против него се обявяват редица съседни феодали. Поради финансови затруднения е принуден да разпусне част от войската си, като оставя при себе си малобройна дружина. През 1805 г. тя е разбита от кладовските феодали и той окончателно се затваря във Видинската крепост, където скоро след това умира.

1872
Група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 12 януари 1872 г. в Патриаршията е организирано събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.

1873
Проведен е вторият разпит на Васил Левски.
Васил Левски е арестуван на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче. На следващия ден е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. На 29 декември той е изпратен от Търново за София. На 4 януари 1873 г. Васил Левски е доведен в София. Затворен е в местната казарма. Същия ден е проведен първият му разпит от комисията начело с Али Саиб паша.

1878
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Западният отряд започва да настъпва към Пловдив. Освободено е село Вакарел.
След преминаването на река Дунав през лятото на 1877 г. руските войски се разделят на три отряда-Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябва да настъпи по посока Търново - Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души.
След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балкана. На 27 декември 1877 г. части на Западния отряд преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. На 4 януари 1878 г. е освободена София.

1885
През декември 1884 г. в София е създадено дружество "Македонски глас" начело с Васил Диамандиев. От 5 януари 1885 г. то започва да издава в. "Македонски глас", редактиран от Димитър Ризов и Илия Георгов.

1904
Публикуван е "Тълкувателен" закон, според който министрите не са подсъдни за действия, одобрени от Народното събрание.

1913
Решение на Светия синод за създаване на две проповеднически мисии за новите земи: Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Гюмюрджинската мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (дн. Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений и е подпомогната от четата на Тане Николов, а в Неврокопската мисия действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (дн. Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково.

1916
Състои се среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II в Ниш. Царят е произведен в чин фелдмаршал от германската армия и от австрийската армия, на 7 януари за генерал-фелдмаршал на българската армия.
Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914–1918 г.). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1920
Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание.
Ньойският мирен договор е наложен на България след поражението и в Първата световна война 1914-1918 г. Подписан е на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Влиза в сила на 9 август 1920 г., когато е ратифициран от Антантата. На България са наложени репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Страната ни губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, както и град Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място и се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939-1945 г.). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 зл. фр.

1923
Между 4 и 5 декември 1922 г. чети на ВМРО начело с Панчо Михайлов-Чавдар, Иван Бърльо и Мите Опилски завземат Кюстендил, но армията не се намесва. Военният министър Коста Томов начело на въоръжен отряд след преговори с войводите възстановява контрола над града. На 6 декември в Кюстендилски окръг е въведено военно положение, отменено в Дупнишка и Радомирска околия на 5 януари 1923 г.

1932
Дадена е политическа амнистия за престъпения до 31 януари 1931 г. и за земеделската емиграция (без нейното ръководство и без комунистите емигранти). През юли, 1932 г.
министър-председателят Никола Мушанов и Димитър Гичев се срещат в Швейцария с ръководителите на земеделската емиграция Христо Стоянов, Александър Оббов, Коста Тодоров и Недялко Атанасов и се споразумяват за тяхната амнистия.

1940
Сключен е тригодишен договор за търговия и мореплаване със СССР.
Това е първият договор за търговия и мореплаване, сключен след установяване (1934 г.) на редовни дипломатически отношения между Царство България и СССР. Договарящите се страни се задължават да прилагат помежду си принципа на най-голямото облагоприятстване. Заедно с това в договора е включена и отделна клирингова спогодба, която се отнася до стокообмена и плащанията. С нея на българското народно стопанство се осигуряват най-необходимите суровини и полуфабрикати. Без да бъде формално анулиран, след присъединяването на България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.) той престава да съществува и търговските връзки между двете страни се преустановяват.

5 - 6 януари 1946
Провеждат се преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: за цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); за нови парламентарни избори и за отстраняване на "партийния елемент" от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.

1952
Със секретно постановление Министерският съвет установява размерите на големи суми - т.нар. "представителни пари", за министрите, помощник-министрите и други категории държавни служители. Те са премахнати през 1955 г., но сумите са включени в основните заплати.

1953
Премиера на филма на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев "Наша земя" по сценарий на Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер. Филмът представя живота в едно българско село на южната граница, в който се преплитат гранични инциденти, коопериране на земята, преследване на "народните врагове" и "вредители". В ролите: Апостол Карамитев, Милка Туйкова, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Георги Георгиев-Гец.

1983
Завършва проведеното в Прага съвещание на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор.
Варшавският договор е подписан на 14 май 1955 г. във Варшава от България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Албания ( през 1968 излиза от Варшавския договор). В съответствие с Устава на ООН участниците се задължават да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или нейната употреба. В случай на въоръжено нападение над някоя от държавите участнички, подписалите Варшавския договор са задължени да и окажат незабавна помощ с всички средства, включително въоръжена сила. Висш орган на Организацията на Варшавския договор е Политическият консултативен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което заедно с Военния съвет и щаб ръководи дейността на Обединените въоръжени сили. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.

5 - 6 януари 1984
Провежда се международна среща в София на главните редактори на централните партийни печатни органи от социалистическите страни за обмяна на опит по пропагандата на постиженията на реалния социализъм.

2001
Състои се прожекцията на филма на Татяна Ваксберг за възродителния процес "Технология на злото" в Дома на киното. Филмът по-късно е показан и по Българската национална телевизия и предизвиква остри спорове сред обществеността.



НА 5 ЯНУАРИ В СВЕТА:

1477
В битка при Нанси (в периода 13-18 в. е резиденция на лотарингските херцози) наемната швейцарска пехота и елзаско-лотарингската войска на лотарингския херцог разгромяват рицарската конница на бургундския херцог Карл Смели, а самия той умира. Това води до разпадането на Бургундското херцогство, Бургундия е присъединена към Франция.

1761
На руския престол се възкачва Петър III.
Петър III (Карл Петер-Улрих) е от династията Романови. Въвежда пруска система на управление. Убит е след преврат, организиран срещу него от съпругата му Екатерина II Велика.

1892
Прави се първата сполучлива снимка на Северното сияние.

1896
В австрийската преса е публикувано съобщението за откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, придобило по-късно широко разпространение в медицината.
Вилхелм Рьонтген е германски физик. През 1895 г. открива нов вид лъчи, наречени от него Х-лъчи, по-късно - рентгенови. Основни му трудове са върху магнетизма, пиезоелектрическите и пироелектрическите свойства на кристалите и др. През 1901 г. получава Нобелова награда за физика .

1918
В Русия е въведен нов правопис.

1927
В САЩ са публикувани първите в света подводни цветни фотографии.

1933
В Сан Франциско започва строежът на моста „Голдън Гейт", с дължина 1280 м, с шест платна за автомобили и два тротоара, висящ на две главни колони, високи по 227 м.

1948
Студио “Уорнър Брадърс” показва първия цветен документален филм.
Студио "Уорнър" е американско продуцентско филмово студио. Основано през 1925 г. в Бърбанк, Холивуд, от братята Уорнър (Хари, Албърт, Сам и Джак), емигрантско семейство на полски евреи. Произвеждат първия звуков филм в историята на киното - "Певецът на джаза" (1927 г.). През 30-те г. правят социално-реалистични, гангстерски филми и мюзикъли.

1964
За първи път в историята на папството римският папа Павел VI отива на посещение в Израел.

1971
Американският баскетболен отбор „Харлем Глоубтротърс" претърпява първото си поражение, с което е прекъсната серията му от 2495 игри без загуба - рекорд, ненадминат и до днес.

1973
За първи път в САЩ преди самолетните полети пътниците са сканирани с електронни металотърсачи.

http://www.focus-news.net