изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 12:07 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1598 г. - Евреите са прогонени от Генуа. 1813 г. - Наполеоновата войска напуска Русия. 1878 г. - В писмо до Александър II австроунгарският император Франц Йосиф се обявява срещу създаването на "Голяма България". 1878 г. - В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Лявата колона на Южния отряд, командвана от ген. Николай Святополк-Мирски, влиза в бой при с. Шейново. Освободен е Казанлък. Турските части отстъпват от Сопот и Карлово. 1996 г. - Стартира масовата приватизация.



НА 8 ЯНУАРИ В БЪЛГАРИЯ:


1846 г.
Вестник “Српске новине” пише: “Според Сиприан Роберт /френски славист/, българите заемат голямата част от Европейска Турция и наброяват 4,5 милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците.”

1873 г.
Провежда се шестият разпит на Васил Левски. Същия ден специалната комисия изпраща за одобрение от великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, които са участвали в обира при Арабаконак.

1878 г.
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) главната квартира на руската армия се премества от с. Бохот, Плевенско, в Ловеч.

1878 г.
В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Лявата колона на Южния отряд, командвана от ген. Николай Святополк-Мирски, влиза в бой при с. Шейново. Освободен е Казанлък. Турските части отстъпват от Сопот и Карлово.
На 31 юли 1877 г. руското командване сформира Южен отряд начело с генерал Фьодор Радецки. Задачата на отряда е да отбранява старопланинските проходи.
Фьодор Фьодорович Радецки е руски военен деец, генерал (от 1877 г.). Роден е през 1820 г. През 1845 г. завършва военно инженерно училище, през 1849 г. – Николаевската академия на Генералния щаб. Участва в Руско-турската освободителна война като командир на VIII-ми армейски корпус; сражава се при Шипка, Шейново и Одрин. След войната е командващ на войските на Киевския военен окръг и член на Държавния съвет (от 1889 г.). Умира през 1890 г.
Николай Иванович Святополк-Мирски е руски военачалник, генерал от кавалерията (1880 г.). Роден е през 1833 г. Започва военната си служба в Кавказ. Отличава се по време на Кримската война (1853-1956 г.). В Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е командир на 9-та пехотна дивизия и на отделни временно формирани отряди. През юли 1877 г. като командир на Габровския отряд овладява Шипченския проход и действа с дивизията си в Южна България. По време на шипченските боеве през август 1877 г. охранява Хаинбоаз. През януари 1878 г. е командир на лявата колона, която минава Стара планина през Хаинбоаз и атакува Шейново от изток; участва в обкръжаването и пленяването на армията на Вейсел паша. В това сражение руските войски за пръв път използват разгръщането в предбоен ред в колони и след това в стрелкова верига по време на атака от движение. През 1881 г. е назначен за атаман на Донските казашки войски. Член е на Държавния съвет (от 1898 г.). Умира през 1898 г.

1904 г.
В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.).

1949 г.
От 8 до 9 януари България участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва. Съобщението за образуването му е публикувано на 25 януари.
Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Доминиран е от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

1971 г.
Започва да излиза в. "Антени" - седмичник за политика и култура.

1993 г.
Главният прокурор Иван Татарчев иска снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов заради започналото следствие за предоставянето от страна на Българската комунистическа партия (БКП) на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят. На 19 януари същата година парламентът одобрява това искане.

1996 г.
Стартира масовата приватизация.

1997 г.
Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
Николай Кирилов Добрев е български политик, партиен и държавен деец. Роден е на 19 октомври 1947 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва специалност "Геофизика" във Висшия минно-геоложки институт (1970 г.). Заема различни ръководни постове в ДКМС, включително секретар на ЦК (1979-1986 г.). Член е на Висшия съвет (от 1991 г.) и Изпълнителното Бюро на БСП (от 1994 г.). Депутат е в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII Народно събрание. Министър е на вътрешните работи (1996-1997 г.). На 28 януари 1997 г. получава указ да състави ново правителство, но връща мандата си на 4 февруари 1997 г., намирайки национално отговорно решение за управлението на България в кризисен за гражданския мир момент. Умира на 17 април 1999 г. в София.
В периода януари – началото на февруари, 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достига до 3000 лв. от 500 лв. в началото на годината. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат.

НА 8 ЯНУАРИ В СВЕТА:


1598 г.
Евреите са прогонени от Генуа.
Евреите са народ, живеещ в различни страни по света – 14 милиона (към 1983 г.). Евреите са основното население на Палестина до първите векове след Христа, а по-късно се разселват. През 1937 г. наброяват около 17 милиона души. През II-рата световна война фашистите избиват около 6 милиона. През 1948 г. се образува еврейската държава Израел. Евреите използват предимно езика на народите, сред които живеят; част от тях говорят на идиш и иврит. Официален език в Израел е иврит.

1709 г.
В Русия е пуснат първият граждански календар.

1784 г.
Между Русия и Турция се сключва акт за присъединяването на Крим и Кубан към Русия. С това Османската империя признава своето поражение в борбата за тези територии.

1813 г.
Наполеоновата войска напуска Русия. Поражението на Наполеон във войната срещу Русия, започнала през 1812 г., слага началото на гибелта на неговата империя.

1815 г.
В Нови Орлеан се състои последното англо-американско сражение.
Решителното сражение се води призори, когато английският генерал Пакенам дава начало на фронтална атака. Става истинско клане, като генералът е убит заедно с най-важните си генерали. Над 2000 английски войници са убити, ранени или изчезнали. Американците имат 13 убити и 58 ранени войници. Англичаните се оттеглят, като отплават на 18 януари. Мирният договор е бил вече сключен, когато се води битката, но все още никой в Америка не знаел това.

1863 г.
Ейбрахам Линкълн пише отворено писмо в защита на отмяната на робството.
Ейбрахам Линкълн е американски политик, 16-и президент на САЩ (1860-1865 г.), републиканец. Роден е на 12 февруари 1809 г. в Ходжънвил, Кентъки. Началник на пощенско бюро в Ню Сейлъм (1833 г.). Избран е за депутат през 1834 г., ръководител на партията на вигите. Обявява се против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Печели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Един от основателите на Републиканската партия (1854 г.). По време на президентския му мандат Северът печели Гражданската война срещу Юга. Слага край на сепаратизма в Американския съюз. През 1864 г. е преизбран за президент. Няколко дни по-късно е убит от сектанта Дж. У. Буут, който стреля срещу него с вика: "Отмъстих за Юга!". Умира на 15 април 1865 г. във Вашингтон.

1867 г.
Гражданите от афро-американски произход във Вашингтон получават право да гласуват след като Конгресът отхвърля наложеното от президента Андрю Джонсън вето.

1889 г.
Американският изобретател Херман Холерит патентова електронната броячна машина. Херман Холерит създава система за кодиране на информацията чрез серии от перфорирани дупки. Тази система се оказва полезна за статистическата работа и важна за развитието на дигиталния компютър. Машината на Холерит е използвана през 1890 г. при преброяване на населението в САЩ.

1908 г.
Построена е първата линия от Нюйоркското метро, свързвала Манхатън с континента.

1912 г.
Основан е Африканският Национален Конгрес в Блумфонтейн, Южна Африка.
Конгресът е социално-демократична политическа партия. Тя е управляваща партия в правителството на Южна Африка от 1994 г. Основана е с цел да увеличи правата на чернокожото население в страната. Неин първи президент е Джон Дюб.

1918 г.
В края на Първата световна война американският президент Удроу Уилсън отправя своите четиринадесет предложения за мир. Тяхната цел е да се гарантира създаването на справедлив и дълъг мир след победата на съюзниците през Първата световна война. Четиринадесетте предложения са част от речта на президента на общото събрание на американския Конгрес на 8 януари 1918 г. Те намират реализация в Лигата на нациите, основана след Парижката мирна конференция (1919 г.).

1921 г.
Във Франция е обявено, че рентгенът може да се използва за установяване на възрастта на картините.

1931 г.
Римският папа Пий XI издава енциклика срещу разводите и каквито и да било форми на контрол върху раждаемостта.

1940 г.
В Англия се въвеждат купони за захар.

1959 г.
Генерал Шарл де Гол е обявен за първи президент на новата Пета република във Франция по време на кратка церемония в Париж. Според новата конституция президентът де Гол е държавен глава на Френската общност – която включва по-голямата част от бившите френски територии в Африка.
Шарл Мари де Гол (Gaulle) е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г., генерал. Роден е на 22 ноември 1890 г. Председател е на временното правителство (1944-1946 г.). Министър-председател е на Франция (юни – декември 1958 г.). Офицер е в I-вата световна война; бригаден генерал е в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите (1969 г.). Умира на 9 ноември 1970 г.

1966 г.
Американските войски започват най-голямото настъпление в Южен Виетнам.
Под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва от 1958 г. периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамска офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г.

1977 г.
Във вагон на московското метро избухва взрив. Пострадалите са 44 души, 7 от които загиват. След две години по това дело са осъдени на смърт С. Затикян, А Степанян и З. Багдасарян.

1979 г.
Стотици Червени кхмери напускат Камбоджа след поражението им от Виетнамските войски.
Виетнамските войски превземат столицата на Камбоджа Пном Пен и свалят от власт режима на Пол Пот и Червените кхмери на 7 януари 1979 г.
Червените кхмери, организирани от Пол Пот в джунглите на Камбоджа през 1960 г., подготвят радикална комунистическа революция, чрез която да премахнат западните влияния в Камбоджа и да установят аграрно комунистическо управление. През април 1975 г. кхмерите превземат столицата Пном Пен, свалят от власт проамериканския режим и провъзгласяват ново правителство начело с Пол Пот. Между 1975 г. и 1978 г. около 2 млн. камбоджанци умират от принудителен труд, глад и екзекуции. През 1978 г. Виетнамските войски навлизат в Камбоджа и в началото на 1979 г. завладяват столицата. Установява се ново умерено комунистическо правителство, а Червените кхмери заедно с техния водач се изтеглят обратно в джунглите.
През 1985 г. Пол Пот официално се оттегля, но остава лидер на кхмерите, които продължават своята партизанска война. През 1997 г. в резултат на вътрешни разногласия в организацията, той е отстранен от лидерската позиция. Осъден e на доживотен затвор от “народния трибунал”, Пол Пот казва по-късно в интервю: “Моята съвест е чиста”. Надеждите на международната общност Пол Пот да бъде изправен на съд, където да отговаря за престъпленията си срещу човечеството не се оправдават. Лидерът на Червените кхмери умира под домашен арест през 1998 г.

1989 г.
Във Великобритания Боинг 737, летящ от Лондон до Йоркшир, се разбива на магистрала М1 близо до близкото летище Източен Мидландс. Загиват 46 души.

1990 г.
Канада встъпва в Организацията на Американските Държави.
Организацията е създадена на 30 април 1948 г. на 9-та Интерамериканска конференция в Богота, Колумбия на базата на Панамериканския съюз, който съществува от 1889 г. В Организацията на Американските Държави членуват: Аржентина, Барбадос, Боливия, Бразилия, Венецуела, Хаити, Гватемала, Хондурас, Доминиканска Република, Колумбия, Коста-Рика, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Салвадор, САЩ, Тринидад и Тобаго, Уругвай, Чили, Еквадор, Ямайка. До 1962 г. Куба като член на ОАГ взима участие в работата й. На Генералната асамблея на ОАГ през април 1971 г. е учреден институт на постоянни наблюдатели, каквито стават редица страни от Западна Европа, Канада, Япония и Израел.

1993 г.
В САЩ са издадени пощенски марки с изображение на Елвис Пресли. Марките са пуснати в тираж 500 милиона екземпляра. Това е световен рекорд.
НА 8 ЯНУАРИ СА РОДЕНИ:


1891 г.
Валтер Боте (Bothe) - немски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1954 г. Ученик на М. Планк. Професор в Берлинския (1929 г.), Хесенския (1930 г.), Хайделбергския (1932-1934 г., 1946 г.) университет. От 1934 г. ръководи Физическия институт "Кайзер Вилхелм". Разработеният от него метод на съвпаденията получава широко приложение в атомната физика. През 1925 г. заедно с Гайгер доказва, че при разсейване на гама лъчите на електрони се спазва законът за съхранение на енергията. През 1929 г. (съвместно с В. Колхьорстер) прилага метода на съвпаденията към изследването на космическите лъчи. През 1930 г. заедно с Г. Бекер открива, че при облъчване на полоний, берил и някои други леки елементи с алфа частици възниква проникващо излъчване, което (както доказва Дж. Чедуик през 1932 г.) се състои от неутрони. През 1937 г. Б. и В. Гентнер първи наблюдават превръщането на тежки ядра под въздействие на гама излъчване. Умира на 8 февруари 1957 г. в Хайделберг.

1918 г.
Николае Чаушеску – румънски държавник, общественик, политик. Генерален секретар е на румънската комунистическа партия (РКП) (от 1969 г.), председател е на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния (от 1967 г.), върховен главнокомандващ е на въоръжените сили (от 1968 г.), президент е на Социалистическа република Румъния (март 1974 г. – декември 1989 г.). Като ръководител на румънските комунисти и държавник налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската комунистическа партия. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. щатски долара от държавата; двамата са разстреляни на 25 декември 1989 г. Погребани са в Генчя, Букурещ.

1924 г.
В един и същи ден се ражда и умира Стефан Савов, председател на Демократическата партия и председател на ХХХVІ Народно събрание.
Стефан Димитров Сафов е български юрист, преводач, политик. Роден е на 8 януари 1924 г. в София. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1948 г.). Сътрудничи на вестник “Мир” (1938-1942 г.), на в-к “Демокрация” (от 1989 г.). Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. Многократно е репресиран и изселван (до 1989 г.); политически затворник е в с. Босна. Превежда 30 книги от испански и латиноамерикански автори (1966-1990 г.): Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. Председател е на Асоциацията на испанистите в България; член е на Управителния съвет на Съюза на преводачите. Председател е на Демократическата партия (1990 г.). Член е на Ротъри клуб. Носител е на две награди от Съюза на българските преводачи за преводи на А. Карпентиер и П. Неруда. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Умира през 2000 година.

1935 г.
Елвис Пресли – американски певец и китарист, киноактьор, наречен "крал на рока". Музикалната си кариера започва съвсем случайно: изпълнява непретенциозни песни, съчетаващи ритъм-енд-блус, кънтри-енд-уестърн и госпъл. В първия си филм – "Обичай ме нежно", Пресли се снима още през 1956 г. До 1972 г. участва общо в 33 филма без особена художествена стойност. За международното му признание в началото на 70-те години допринася предаваният чрез спътник концерт от Хавайските острови (1973 г.), който е гледан от над 2 млрд. зрители в 40 страни. Въпреки огромната си известност Пресли няма изнесени концерти извън САЩ, като се изключат 3 участия в Канада през 1957 г. и 1 импровизирана изява в Париж през 1959 г. Умира на 16 август 1977 г. от сърдечен удар в луксозното си имение "Грейсланд", превърнато по-късно в музей.
Избрани албуми: "Elvis Presley" (1956 г.), "Elvis" (1956 г.), "Loving You" (1957 г.), "Elvis’s Golden Records: 50 000 000 Elvis Can’t Be Wrong, Vol. I, Vol. II" (1958 г., 1959 г.), "King Creole" (1958 г.), "For LP Fans Only" (1959 г.), "A Date with Elvis" (1959 г.), "Elvis is Back" (1960 г.), "His Hand in Mine" (1960 г.), "Something for Everybody" (1961 г.), "Blue Hawaii" (1961 г.), "Pot Luck" (1962 г.), "It Happened at the World’s Fair" (1963 г.), "Roustabout" (1964 г.), "Paradise, Hawaiian Style" (1966 г.), "How Great Thou Art" (1967 г.), "Glambake" (1967 г.), "Double Trouble" (1967 г.), "Speedway" (1968 г.), "Еlvis" (1968 г.), "From Elvis in Memphis" (1969 г.), "That’s the Way it is" (1970 г.), "I’m 10 000 Years Old, Elvis Country" (1971 г.), "Еlvis Live at Madison Square Garden" (1972 г.), "Aloha from Hawaii Via Satellite" (1973 г.), "Hits of the 70 s" (1974 г.), "The Sun Sessions" (1976 г.), "Еlvis, Scotty and Bill – the First Year" (1979 г.), "Еlvis Aaron Presley" (1980 г.), "This is Elvis" (1981 г.), "The Memphis Record" (1987 г.), "The Legend Begins" (1992 г.), "The king of Rock’n’Roll" (1993 г.), "The Complete 50’s Masters" (1993 г.), "From Nashville to Memphis" (1994 г.), "The Essential 60-s Masters, Vol.1” (1994 г.). Шлагери № 1 в класацията на САЩ: "Heart-break Hotel" (1956 г.), "I Want You, I Need You, I Love You" (1956 г.), "Don’t Be Cruel" (1956 г.), "Hound Dog" (1956 г.), "Love Me Tender" (1956 г.), "Too Much" (1957 г.), "All Shook Up" (1957 г.), "Let Me Be Your Teddy Bear" (1957 г.), "Jailhouse Rock" (1957 г.), "Don’t" (1958 г.), "Hard Headed Woman" (1958 г.), "A Big Hunk O’Love" (1959 г.), "Stuck on You" (1960 г.), "It’s Now or Never" (1960 г.), "Are You Lonesome Tonight" (1960 г.), "Surrender" (1960 г.), "Good Luck Charm" (1962 г.), "Suspicious Minds" (1969 г.), "Elvis № 1" (2002 г.).

1936 г.
Георги Христов Данаилов – български писател и филмов сценарист. Завършва химия. Председател е на Агенцията за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България, инициатор е и е създател на списание "Ек" (1992-1995 г.). Сценарист е на: "Деца играят вън" (ТВ, 1973 г.), "При никого" (1975 г.), "Хирурзи" (1977 г.), "Почти любовна история" (1980 г., съавтор), "Мъжка песен" (ТВ, 1981 г.), "Спирка по желание" (ТВ, 1983 г.), "В името на народа" (ТВ, 1984 г.), "Забравете този случай" (1985 г.), "За къде пътувате?" (1986 г.), "А сега накъде?" (1988 г.), "Време разделно" (1988 г., в съавторство), "Лагерът" (1990 г., съавтор), "Любовта е немирна птица" (1990 г., съавтор), "Карнавалът" (1990 г.), "Преспанските камбани" (1993 г.), на документалния филм "Жив документ" (1990 г.). Съчинения: "Деца играят вън. Повест за деца" (1970 г.); "Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието" (1982 г.; 1986 г.), "До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис" (1990 г.; 1992 г.), "Доколкото си спомням" (част 1-3, 2000-2002 г.) и др.

1937 г.
Шърли Беси – американска поп-изпълнителка. Израства в семейство на преселници от Антилските острови. Успехът идва през 1957 г. с песен на Хари Белафонте. Известността й спада към средата на 60-те години, когато се налага рокмузиката. Продължава да пее във вариететни и телевизионни шоупрограми. Има записани песни с Лондонския симфоничен оркестър и в дует с Ален Делон.

1942 г.
Ангел Иванов Марин – български генерал-майор (1991 г.), вицепрезидент на Република България (от 2001 г.). Завършва специалност “Земна артилерия” и “Радиоелектронна техника” във Висше военно-артилерийско училище – град Шумен (1965 г.) и специалност “Командно-щабна и оперативно-тактическа подготовка” във Военно артилерийската академия в Ленинград (1978 г.). Заема длъжностите началник на разчет, командир на стартов взвод и на стартова батарея в ракетни войски (1965-1974 г.). Командир е на ракетен дивизион (1978-1980 г.) и на артилерийски полк (1982-1984 г.) в Стара Загора. Началник е на ракетни войски и артилерия на II-ра дивизия в Стара Загора (1984-1987 г.). Командващ е ракетни войски и артилерия на III-та армия в Сливен (1987-1990 г.). Командващ е ракетни войски и артилерия на сухопътни войски в Българската армия (1990-1998 г.). Уволнен е поради несъгласие с начина на провеждане на реформата в армията (1998 г.).

1942 г.
Валя Младенова Балканска – българска народна певица. Солистка e в Държавен ансамбъл за народни песни и танци "Родопа", Смолян (от 1960 г.). Репертоарът й включва автентични родопски песни: "Излел е Делю хайдутин" (чийто запис е изпратен с междупланетна станция в Космоса), "Девойко, болно ли ти е”, "Шар планино", "Триста са пушки пукнали", "Хайдути не се молеха" и др. Носител е на орден "Стара планина" (2002 г.).

1947 г.
Дейвид Бауи, псевдоним на Дейвид Робърс Джонс – поп-певец, китарист, саксофонист, киноактьор. В началото на 70-те години се утвърждава в стила глитър-рок. Певец № 1 на Англия за 1981 г. Участва в: "Абсолютно начинаещи" (1986 г.) и др. спектакли на Бродуей. Изнася благотворителни спектакли: Live Aids (1985 г.). Творчеството му оказва влияние върху музиката на "Секс Пистълс", "Симпъл Майндс", "Дюран-Дюран", "Токинг Хедс", "Кълчър Клъб" и др.
Дискография: "The World of D. Bowie" (1967 г.), "Man of Words, Man of Music" (1969 г.), "The Man Who Sold the World" (1970 г.), "Hunki Dory" (1971 г.), "Alladin Sane" (1973 г.), "Pin-Ups" (1973 г.), "Images 1966/67" (1973 г.), "Station of Station" (1976 г.), "Low" (1977 г.), "Heroes" (1977 г.), "Stage" (1978 г.), "Christiane F” (1981 г.), "Cat People" (1982 г.), "Tonight" (1984 г.), "Never Let Me Down" (1987 г.), "Black Tie White Horse" (1993 г.), "Outside" (1995 г.), "Earthling" (1997 г.), "Hours" (1999 г.), "London Boy" (2001 г.), "Rarest Live" (2001 г.), "Heaten" (2002 г.), "The Rise & Fall Of Ziggy Stardust" (2002 г.).

НА 8 ЯНУАРИ УМИРАТ:


1642 г.
Галилео Галилей (Galilei) - италиански математик, физик и астроном. Ражда се на 15 февруари 1564 г. в Пиза. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва веднага това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба (Венеция, 1609 г.). Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилей обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Това откритие предизвиква омразата на схоластиците и на Римския двор, които го обявяват за еретик. Поканен да се откаже тържествено от теориите си, той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения. Инквизицията принуждава Галилей, вече 70-годишен, да се отрече на колене пред инквизиторския съд от всичките си учения (1633 г.). Избягнал по този начин опасността да бъде изгорен жив, Галилей е поставен след това под строг надзор, ослепява и умира. Оправдан от обвинението в ерес от Ватикана (31.10.1992 г.), с което де факто католическата църква признава, че Земята е кръгла.

1896 г.
Пол Верлен (Verlaine) - френски поет, един от най-видните представители на френския символизъм. Роден е на 30 март 1844 г. в Мец. Започва да пише под влиянието на литературния кръг "Парнас", романтиците и Ш. Бодлер. Верлен приближава лексиката и синтаксиса на поетичната реч към простата беседа. През 1871 г. служи в Бюрото по печата на Парижката комуна. По-късно живее в провинцията и два пъти посещава Белгия и Англия. Неговата книга "Романси без думи" (1874 г.) определя основните линии на естетиката на символизма. Издава сборник стихове - "Далечно и близко" (1874 г.), "Паралелно" (1889 г.), статии за Артур Рембо, Стефан Маларме и други ("Прокълнатите поети", 1884 г.). Верлен обогатява поезията с тънък лиризъм и изключителна музикална изразност.

1914 г.
Димитър Петров Моллов - български лекар, общественик и държавник, действащ член на БАН (1884 г.). Роден е на 26 декември 1845 г. в Елена. Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов; д-р по медицина от Московския университет (1876 г.). Участва в Сръбско-турската (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски лекар във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното НС в Търново (1879 г.). Един от организаторите на държавното здравеопазване след Освобождението, съставя първия здравен закон в България (1879 г.), председател е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), инициатор за създаване на Държавната химическа лаборатория и на Александровска болница. Главен лекар на София (1882 г.), министър на народното просвещение (1883-1887 г.). Участник в Сръбско-българската война (1885 г.). Последователен русофил, деен член на Народната партия след 1894 г. Кмет на София (1895-1896 г.). Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и др. Председател е на Природо-математическия клон на БАН (1911-1913 г.). Трудове: “Временни правила за устройство на медицинската част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.).

1937 г.
Борис Иванов Дякович - български археолог, библиотековед. Роден е на 28 февруари 1868 г. в Болград, Бесарабия. Дядо му - Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград; майка му Евдокия Дякович притежава артистичен и певчески талант, наградена е от руската императрица с голям бронзов медальон за изкуство. Баща му Иван Дякович е награден с "Георгиевски кръст" на руската армия заради героизъм по време на Руско-турската война и е включен в свитата на княз Дондуков-Корсаков. Борис Дяковоч получава начално образование в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия (1890 г.). Учи 5 семестъра в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1891-1893 г.); със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет (1894 г.); в Сорбоната в Париж следва класическа история и археология (1895-1898 г.); посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. Уредник на Етнографски отдел в Народния музей (1898 г.) и заместник-директор на НБ в София (1900 г.); директор на НБ в Пловдив (1901-1932 г.), към която създава и археологически музей (1910 г.). Сред учредителите е на ББИ (1918 г.); на Пловдивско археологическо дружество (1923 г.; негов първи почетен член, 1937 г.). В периода 1901-1906 г. реформира дейността на НБ в Пловдив (на балканската изложба в Лондон през 1907 г. получава златен медал). Участва в подготовката на "Закон за народното просвещение" (1909 г.); автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки); създава нов правилник за НБ в Пловдив (1919 г.). Сътрудничи на сп. "Книжовник" (1910 г.) и сп. "Читалище" (1911 г.), където публикува статии. Като първия български учен археолог прави важни разкопки и открития из страната. Съчинения: "Исторически преглед на НБ и музея в Пловдив до Съединението" (1907 г.), "Народни библиотеки и читалища в Пловдивски окръг" (1908 г.) и др.

1938 г.
Иван Петров Кепов - български журналист, историк, общественик. Роден е на 29 март 1870 г. в с. Бобошево, Кюстендилско. Завършва педагогическо училище в Кюстендил (1889 г.) и история във Висшето училище (дн. СУ) в София през 1892 г. Работи като учител в Берковица, Варна, Враца, Дупница, в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика до 1928 г. Редактира и издава (от 1901 г.) в-к “Изгрев”, редактира сп. “Младежка библиотека” (1904-1907 г.), редактор на “Учителски вестник” (1907-1915 г.). Участва в македонското освободително движение и в основаването на Радикалдемократическата партия заедно с Н. Цанов и Т. Г. Влайков (1903 г.), заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Включва се в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Участва и в учителското профсъюзно движение, от 1907 г. до 1915 г. редактира печатния орган на учителския съюз в. "Учителски вестник" (1903-1934 г.). Издава учебници по обща и българска история и книги с историческо съдържание - "Христоматия по българска история", "Въстанието в Перущица през 1876 г.", "Минало и сегашно на Бобошево" и др. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история. През последните години от живота си се занимава изключително с книжовна дейност.

1951 г.
Войдан Чернодрински. “Чернодрински” е псевдоним – истинското му име е Войдан Попгеоргиев Кузманов. Роден е през 1875 г. в Дебарско, днес в Р. Македония. Автор е на драми (“Македонска кървава сватба”, 1900 г; “Робът и агата”, 1901 г.; “Зло за зло”, 1904 г.; “Цар Пир”, 1921 г.; “Бурите край Вардар”,1925 г. и други, между които множество едноактни пиеси и сценки), ръководител на пътуващата трупа “Скръб и утеха” (основана през 1901 г., преименувана през 1902 г. на “Столичен македонски театър”), актьор (освен в ръководените от него театрални формации, играе за кратко време в трупите на театър “Сълза и смях” и Народния театър). Войдан Чернодрински остава до края на живота си в България. Автор е на много драми, както и на либретото на операта на Маестро Атанасов “Цвета”, написано по “Македонска кървава сватба”.

1953 г.
Иван Романов - католически епископ. На 29 октомври 1952 г. се провежда съдебно дело срещу него. Осъден е на 12 години строг тъмничен затвор за "шпионаж". Умира на 74-годишна възраст в затвора.

1996 г.
Франсоа Митеран – френски политик, 4-ти президент на Петата френска република (1981-1995 г.). Роден е на 26 октомври 1916 г. в семейство на дребен държавен чиновник. Участва във II-рата световна война. През 1944 г. е избран за генерален секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на ген. Дьо Гол. През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР); през 1946 г. е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода на Четвъртата република прави блестяща политическа кариера: 1947-1948 г. е министър по делата на ветераните, 1948-1949 г. е държавен секретар към председателя на Министерския съвет, 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1952 г. е държавен министър, през 1953 г. е министър по делата на Съвета на Европа, през 1956-1957 г. е министър на юстицията. Франсоа Митеран е един от основателите на Френската социалистическа партия, неин пръв генерален секретар (1971-1981 г.); заместник-председател на Социалистическия интернационал (1972-1981 г.); издига идеята за обединяване с други леви организации. Избран е за президент на изборите през 1981 г., срещу В. Жискар д’Естен. Разпуска Националното събрание, насрочва нови парламентарни избори, на които победител е Френската социалистическа партия. В края на президентския си мандат Франоа Митеран боледува от рак и напуска поста си преди да изтече пълният 7-годишен срок (1995 г.).
http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди