През 2004 г. всички се маймунихме. Горилите друсаха държавната палма, гълтаха на поразия банани и пиха кокосово мляко. Тук-там макак обу натовски гащи, но повечето още си дръгнат таратунките от бълхите. На някои шимпанзета им лъснаха задниците и паднаха от клоните. Малките маймунчета цяла година прeпикаваха трънките и си мечтаеха за зелена карта в Америка.
През 2005 година ще кукурига петелът.Преди обаче да разберем кое пернато ще има бели бъбреци, кое най-обикновена трътка, ще продължават парламентарните дебати кокошката ли е първа, или яйцето. И на никого не ще му идва и на ум, че ако кукуригащият не скочи на кудкудякащите, няма да има държава, защото каквато и клочка да насадим на ялови яйца, от тях ще излязат само запартъци през юни.
Тази година на мода ще бъдат 59-годишните дървени и 35-годишните земни петли. 12-годишните водни петленца само ще подскачат в кокошето ято и ще се надяват на червейче от татковците и дядовците си. Истинските кокошки знаят от кой петел какво да очакват и ще ги обградят със смирение и нежно кудкудякане. По-хитрите дори ще им кълват кокошинките, ще им легнат, а после ще измътят герести петленца и писани ярчици.
Белите петли не ги чакат добри дни. Повечото от тях ще бъдат кастрирани, а на оставените за разплод в края на годината ще им чатнат главичките, след което белите им бъбреци ще останат за деликатес на управляващите и за посрещане на високопоставени делегации. Най-много бели бъбречета обичат позастарелите президенти, министри и шефове на синдикати, които се надяват да се усетят отново като мъже.
Тази година дървеният петел няма да кълве зърно от меки китки. Той ще заложи твърдо и на селското бунище, и на градския грил. Защото девизът му е: По-добре да те изяде лисица, отколкото да пукнеш от разтройство, ял фалшифи смески! И още: Ако ще те хващат за тенджерата, то поне да си върху гърба на ярката!
Герестите петли и тази година ще имат боен дух, но ще налитат най-вече на дворното куче. Когато е далеч от тях. Дървеният герест петел знае, че в чужд двор дебне коварен пор, а зад граница се излиза само в състояние на дълбоко замразени бутчета и крилца, някои имат щастието да се пльоснат и като пилешка пържола - било на цар или принц, на крал и кралица, на императрица дори, даже и на български политически водач, докато шмекерува из чужбината. Червеният петел знае, че утрото идва откъм изток, но за да го забележат с добро око, кукурига и на запад, и на юг, че дори и на север. Тъй кукуригат и жълтите, и биещите на зелено горски петлета, и сивите петли, които се оглеждат в уличните локви и се накокошинват един друг: Син съм, синя кръв тече у мен!... Но и едните, и другите не се и досещат, че на петлешкото копънче винаги поръсват черен и червен пиперец, напръскват го с краве масалце, а после кокалчето изхвърлят на прегладнялото махленско куче. Което върти опашка от вярност за подаянието.
Тази година дървените петли ще се дървят кой да води ятото към Европейския съюз и кой ще кълве най-много по присъединителните фондове от нашенското ни зрънце, изнесено и внесено без мито по пътя към светлото бъдеще. Принципът ще бъде: Око за перо, кокошка за брошка "Стара планина". Селекционерите отвън ще си правят експеримент с нас и ще кръстосват червен петел на жълта кокошка и бяла юрдечка, жълт петел на сива кокошка под крякането на пъстър фазан и дива патица... Глухарите пак ще си мълчат в любовен екстаз кой ще ги цапне в горската шума - избягалата селска мисирка или бялата патка на кметския наместник. Ня тях им е все едно кое кукуригане ще слушат, след като се гордеят, че ще украсят софрата - било на законния авджия или бракониера. С мечтата, че могат и да бъдат препарирани за националната изложба на природозащитните организации.
Всъщност, само един Господ знае, надървеният петел ли ще управлява, или смирената кокошка ще изплете интрига чия перушина ще хвърчи, кои кълки ще врат в казана, коя пуйка ще мъти кокоши яйца и дали някой поевропейчен щраус няма да се разпорежда на кое кравешко кой петел ще кълве и на коя купчина с просо коя кокошка ще рине с крака и ще кълве зрънце по зрънце с любовното Ко-ко-ко-кооо!
Едно се знае. На 29 януари 2006 г. на власт идва огненото куче. Нашенска каракачанка ли ще е, кавказка овчарка ли ще е, дог, булдог или улично превъзходно псе, ще хвърчи перушина. Защото в края на краищата някой трябва да нахрани кучето. Гладното куче е зло. А нахраниш ли го с кокошка - става и добро, и вярно. И пази стопанина си. А гладните кучета най-обичат тлъст петел, печен на дървени въглища.
Но това е една стара приказка. Която знам от майка си Стефка, а на нея я е разказвала баба ми Домна, а тя пък забравила от кого я е научила, защото той пък й бил казал, че не е толкова важно кой го е казал, стига да е вярно, да е мъдро и да може да се разправя и на малки деца, и на големи, които вече сами си варят ракията и пушкат, като се наквасят, с гръмогласното: Стани, стани, Юнак балкански...

И когато ми разказваше майка ми Стефка тази история, сърбахме пилешка чорбица и ядяхме картофена яхния от петел. И аз още не знаех защо се казвам Димитър Дяков Дуков и защо трябва да помня името си и да науча стихотворението "Аз съм българче и расна..." И т.н., и т.н., и т.н....
Наздраве за Коледа и за Нова година!