СЪБИТИЯТА НА 11 ЯНУАРИ ПО СВЕТА - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 10:13 EEST

СЪБИТИЯТА НА 11 ЯНУАРИ ПО СВЕТА

2005-01-11 @ 01:00 EET

Какво е станало на 11 януари по света?

НА 11 ЯНУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1861
Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя.
Княз Горчаков е руски държавен деец и дипломат, един от видните ръководители на руската външна политика през втората половина на ХIХ в. Горчаков е министър на външните работи от 1867 г. до 1882 г. и едновременно с това държавен канцлер. На Лондонската конференция 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика.

1878
Главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

1893
Обнародван е Закон за изменение на конституцията, приет от 6-то Обикновено Народно Събрание, с който се предвижда учредяване на Министерство на търговията и земеделието и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

1921
Цар Фердинанд I получава лична помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.
Фердинанд I е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд приема титлата цар.

1950
Излиза решение на Политбюро на ЦК на БКП "За създаване на вярна на партията и народната власт социалистическа интелигенция". То предвижда във висшите училища още от 1950 г. да се приемат 35-40 % младежи работници, като за онези от тях, които нямат средно образование, се организират подготвителни курсове (т. нар. рабфак). Завършилите успешно курсовете се приемат без състезателен изпит във висшите училища.

1954
Премиера на филма на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Христо Ганев "Песен за човека" за живота на поета Никола Й. Вапцаров. В главната роля е Динко Динев. От 1941 г. Вапцаров е в Централната военна комисия към Централния комитет на БРП. Помощник е на Ц. Радойнов. Арестуван е през 1942 г. Осъден е на смърт и е разстрелян.Автор е на сборника "Моторни песни" (1940 г.). Неговите стихотворения са преведени на повече от 30 езика.

1961
Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци.
Комбинатът е открит на 5 ноември 1963 г. Изграждането на Кремиковци започва през 1960 г. за експлоатация на едноименното находище на железни руди, съдържащи и барит, манган, олово и др. Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 година, когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено оттам. Проектът е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби. През 1963 година влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.
През 1999 г. Кремиковци е приватизиран. Извършва добив и обогатяване на полиметални руди, извличане на полезни компоненти, производство на кокс и химични продукти, чугун, стомана и изделия от черни метали.

11 - 12 януари 1982
В София се провеждат консултации между министерствата на външните работи на Франция и България по международните отношения и двустранните връзки.

1982
Тържествено събрание в София по повод 120-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.
Братя Миладинови са възрожденски просветни, културни и обществени дейци. Родени са в Струга (дн. в Република Македония). По-големият брат Димитър получава образование в Охрид (1829 г.) и Янина (1833-1836 г.), след което учителства в Охрид, Струга, Кукуш, Прилеп и др. градове и села на Македония. Бори се срещу денационализаторската и асимилаторска политика на гърците и въвежда българския език както в училищата, където преподавал, така и при богослужението. Изпраща дописки до "Цариградски вестник", в които отстоява своето дело и растящото национално съзнание на българите. Бори се за демократизация на образованието. Арестуван е от османските власти и е хвърлен в затвора в Одрин. След това е прехвърлен в Битоля, оттам в Солун и накрая в Цариград.
Константин отначало учи при своя брат в Охрид, а след това в Янина. От 1849 г. е студент в Атинския университет, където завършва гръцка филология. През 1856 г. заминава за Русия, където от 1857 г. до 1860 г. учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в основаването на книжовното дружество "Братски труд". В Москва той работи върху изготвянето на фолклорния сборник "Български народни песни", материалите за който събира заедно със своя по-голям брат. Сборникът е издаден през 1861 г. в Загреб със съдействието на Й. Щросмайер. Пристигнал в Цариград, за да се види с по-големия си брат, Константин също е арестуван. Братята умират в затвора.

1994
Финансовият министър Стоян Александров се споразумява с банките кредиторки за редукция на дълга от 9 300 000 000 дол. без лихвите.

1996
Министъра на земеделието Васил Чичибаба подава оставка заради зърнената криза, която се очертава с намалелия зърнен запас.
Васил Чичибаба е български животновъд, член-кореспондент на БАН (1989 г.), доктор на науките. Главен научен секретар (1982-1987 г.), председател е на Селскостопанската академия (1992 г.). Министър е на земеделието и хранителната промишленост от 1995 г. до 1996 г. Работи в областта на селекцията и производството на разплоден материал от птици.

2002
Президентът Петър Стоянов награждава с орден "Стара планина" родопската певица Валя Балканска, скулптора Крум Дерменджиев, художниците Любен Гайдаров и Христо Стефанов, музиканта Венцеслав Янков, медика проф. Александър Монов, основателката на хоспис "Милосърдие" Донка Паприкова, проф. д-р Миладин Апостолов, поетесата Блага Димитрова и актрисите Стоянка Мутафова и Таня Масалитинова.
Орден “Стара планина” е учреден с указ на 4 август 1966 г. и се дава на „държавни ръководители, ръководители на правителства, министри, дипломати, политически, обществени, културни и стопански дейци, граждани на други страни, които имат извънредно големи заслуги за установяването, укрепването и поддържането на близки и приятелски отношения" с нашата страна, „както и за укрепване на мира между народите."
След отменянето на наградната система на НРБ през март 1991 г., орденът продължава да съществува и да се раздава, от 15 юли 1994 г. с него вече се награждават и български граждани, „които имат извънредно големи заслуги към Република България".
Въз основа на указ на президента на Република България от 20 юли 1994 г. орденът е раздаден за първи път и на българи. Наградените са 27 души (18 с първа степен и 9 с втора) „футболисти и треньори от българския национален отбор по футбол за извънредно големи заслуги към Република България" и за постигнатото четвърто място на световното първенство по футбол в САЩ през същата година, като първо в списъка на наградените е посочено името на треньора на отбора Димитър Пенев.

НА 11 ЯНУАРИ В СВЕТА:

1569
В Англия е проведена първата в света държавна лотария.

1861
Алабама става четвъртият щат, отделил се от САЩ. През февруари същата година в град Монгомъри на среща на отделените щати е учредена Конфедерация на Американските щати. За неин пръв президент е избран Джеферсън Дейвис – плантатор от Мисисипи. Град Монгомъри е обявен за столица на Конфедерацията. Няколко месеца по – късно столица става град Ричмънд, Вирджиния. През 1861 г. започва гражданската война, продължила до 1865 г., когато Конфедерацията признава своето поражение. Алабама отново е приета в Съюза на американските щати през 1868 година.

1909
В САЩ започва първият женски автопробег.

1922
За първи път в света в Канада е използван инсулин за лечение на диабетно болни.

1923
Франция окупира германския индустриален район Рур, за да получи гаранции за изплащане на репарациите, които Германия и дължи в резултат от Първата световна война.

1940
В Ленинград е представена премиерата на балета “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев
Прокофиев е руски композитор, пианист и диригент. Ученик е на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Творчеството му е сред най-крупните постижения на европейската музика на 20 век. Автор е на 8 опери ("Любовта към трите портокала" по К. Гоци, "Семьон Котко" по В. П. Катаев, "Война и мир" по Л. Н. Толстой), 7 балета ("Ромео и Жулиета" по У. Шекспир, "Пепеляшка", "Каменното цвете"), на вокално-оркестрови творби (кантата "Александър Невски", "Наздравица"), симфонична приказка "Петя и вълкът", симфонии, концерти, клавирни сонати, музика към филми и др.

1942
Япония обявява война на Холандия.

1964
Главният хирург на САЩ Лутър Тери за първи път обявява публично, че тютюнопушенeто е опасно за човешкото здраве.

1981
Международна експедиция поставя рекорд при прекосяването на Антракдида- 67 дни.

Сходни връзки
Още от История

СЪБИТИЯТА НА 11 ЯНУАРИ ПО СВЕТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats