На този ден Православната църква отбелязва паметта на преп. Антоний Велики
Според народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед. Тези питки се наричат благи, пресни или чумини. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко. Според вярванията Антоновден (Андоновден) е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Празнуват именниците Антон, Антония, Дончо, Донка. В народните представи двамата светци са братя близнаци - ковачи. Оттук и връзката с предпазването от болести: ковачът е сакрално лице, медиатор; той може да лекува, да правии да разваля магии. Така под християнския култ към мъченика Антоний (поставил ръката си в огъня) се наблюдават старинни схващания за небесните богове на огъня (Перун, Хермес, Хефест).