изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 08:11 EET
Ахмед Доган: ДПС е съществена част от историята на българския преход от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика    
Политика Слово на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган, народен представител от Добричка област, на юбилейното честване на 15-годишнината от учредяването на ДПС - 18 януари 2005 г.


Уважаеми г-н Президент!
Уважаеми г-н Премиер!
Ваши Превъзходителства!
Уважаеми гости на честването на 15-годишнината на ДПС!

Петнадесетгодишната история на ДПС е съществена част от историята на българския преход от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.
15-годишната история на Движението е колективен продукт на всички, които са в тази зала, както и на много съмишленици и противници, които по различни причини не са тази вечер сред нас.
На 15 години една либерална политическа сила би трябвало да бъде в апогея на тийнейджърската си възраст. А тази вечер мисловните реминисценции и политико-аналитичните ескизи за ДПС вероятно ще подчертават нейната преждевременна зрялост и национална отговорност. Защото времето на всеки преход е наситено, сгъстено и неопределено и затова качествено се различава от темпоритъма на нормалното историческо време.
В личностен план 15 години са твърде голям дял от екзистенциалното време на всеки един от нас. Особено когато нямаш мерна единица на колко се равняват те в друго социално измерение. В случая всяка оценка от участниците в живия живот ще бъде преждевременна, защото не е налице оптималната историческа дистанция, за да имаш право да съдиш времето и хората, които са я представлявали.
От друга страна, ако оставим тази възможност на следващите поколения е налице не по-малка опасност. Защото живата тъкан на историята се превръща в оголен архивен факт. Плюс това винаги трябва да имаме предвид и изкушението от ретроспективно изместване на нашите наследници да ни тълкуват съобразно собствените си желания, интереси и цели. Така е било винаги в отразяването на различните метаморфози в историята. Така ще бъде и с нас.
Въпреки тези най-общи историко-методологически съображения, или по-точно - благодарение на тях, ние все пак можем да формулираме сравнително обща, инвариантна тема, която да е значима за начинателите и интересна за следовниците.
Според мен пример за такава тема са “правата и свободите на човека и проблемите на националната сигурност”.
В по-широк план в категориалното поле на правата и свободите на човека иманентно се включват и колективните права на етнорелигиозните, културните, езиковите и националните малцинства.
А фамилните понятия на термина “национална сигурност” са национална идея (идеал), национална държава, национална идентичност, национални интереси, национална доктрина за сигурност, национализъм, национална стратегия за развитие и други подобни.
В така оформеното семантично поле на двата вида понятия и категории могат да се формулират десетки конкретни теми като например темата за “свободата и сигурността”, която ще бъде предмет на обсъждане на следващия 53-ти конгрес на Либералния интернационал, който ще се проведе тук, в София.
Разбира се, включването на правата на човека в подобна тематизация е необходима не само за това, че от втората половина на 20 век правата и свободите на човека са политически шлагер на цивилизования свят. Основанията за високия рейтинг на човешките права са далеч по- фундаментални, защото правата на човека са основната причина за трансформацията на двуполюсния политически модел на света в еднополюсен. Новият световен ред след падането на Берлинската стена е манифестация не само на технологичното превъзходство на евроатлантизма. Новият световен ред е продуциран политически продукт преди всичко на евроатлантическата ценностна система, чийто основополагащи предпоставки са правата и свободите на човека.
Индивидуалните права и свободи на човека са безспорен морален императив на Запада.
Колективните права са доминиращ прерогатив на Изтока. Но превръщането на индивидуалните и колективните права и свободи в политически инструмент за преструктуриране и препозициониране на геополитическите реалности е стратегическо политическо откритие на Запада.
Що се касае за включването на проблемите за сигурността в една такава инвариантна тема с универсални исторически проекции, като че ли няма нужда от допълнителна обосновка. Тя се възприема априорно за важна, защото неразбориите и социалните катастрофи ще продължат естествения си ритъм. В актуален план светът се намира в състояние на война с тероризма, която - както изглежда - ще има цикличен, но постоянен характер.
Въпреки явния интерес към темата за взаимовръзката на правата на човека с проблемите на националната сигурност, всеки един от тук присъстващите може съвсем правомерно да ме апострофира с въпроси от типа на: Защо пък точно ДПС ще ни занимава с интимните механизми на националната сигурност? Нали първите десетина години на прехода явно или неявно ДПС се идентифицираше като антитеза на националната сигурност?! Ако включим и евентуалните въпроси с етнорелигиозен нюанс, може да стигнем до парадоксални въпроси и отговори от типа на ”турците идат” до “турците ни пазят”.
Прави впечатление, че връзката на правата на човека с националната сигурност по време на прехода винаги е била актуална, независимо от това дали е присъствала имплицитно или експлицитно в политическия дискурс. Освен това тази връзка винаги има две форми на езиково изражение или вулгарно, или с приомите - евфемизъм в политическия език.
Поставям директно този въпрос, защото от него започна генезисът на българския модел за разрешаване на етническите проблеми, наследени от политиката на т.нар. “Възродителен процес” на тоталитарния режим. За ръководството на ДПС беше ясно, че в началото на 90-те години на 20 век в следствие на натрупаната негативна енергия и деструктивно отношение към държавата породи репресивния режим между 1985-1990 г., България беше най-лесна за дестабилизация. Но нашето дълбоко убеждение беше, че съобразно доминиращите нагласи на обществено политическата среда трябва да има баланс между сигурността и стабилността на държавата и политико-правната технология за възстановяването на основните права и свободи на човека.
Утвърждаването на баланса на правата на човека и националната сигурност като ръководен принцип при възстановяването на базовите права и свободи на човека ни даде две предимства:
Първото е свързано с култивирането на държавнически подход на целия ни актив. Това не беше толкова лесно, защото инерциалния момент на държавните институции от времето на т.н. “Възродителен процес” беше в сила. В случая правото на силния и справедливостта за слабия бяха в динамична взаимовръзка.
Второто предимство е визията ни от държавническата ни политическа оптика за разрешаване на собствените ни проблеми пред обществото: това ни зададе правилата за интеграцията ни в гражданското общество. Подчертавам, и това не беше лесно, защото първите 5-6 години от прехода под интеграция на малцинствата в структурите на гражданското общество се разбираше като демократична матрица за тяхното асимилиране.
Точно поради това ДПС сравнително рано осъзна, че е необходима цялостна демократизация на страната ни по европейски образец. Нещо повече, в политическата, икономическата и съдебна реформа Движението осъзна и дефинира своята роля не като страничен наблюдател, а като съсубект на процесите на голямата трансформация. Формулата беше проста, но ефективна: а именно - за да решиш проблемите на частите трябва, да решиш проблемите на цялото.
В този контекст правата на човека и националната сигурност започна да дефектира най-вече като следствие от неадекватната за социалната среда политическа субективност в лицето на Движението.
В случая нямаше за кога да чакаме да ни дойде времето. Трябваше да се намери оптимален изход и изходът от тази ситуация беше не в стесняването, а напротив - в разширяването на периметъра на политическата значимост, както на правата на човека, така и на националната сигурност.
Трябваше да минем на следващото ниво на спиралата на развитието и да преформулираме първоначалната ни стратегия като взаимовръзка на категориите идентичност и интеграция. Това преобразуване ни създаде съвсем нови хоризонти на политически възможности вътре в страната и извън нея.
Вече ни беше ясно, че стратегията за оцеляване с нейната консервативна етноценностна решетка, която стабилизира етностатуквото, но едновременно с това го води и до капсулиране, не дава възможности за развитие на етноса във времето.
Следователно, трябваше стратегията за оцеляване да прерасне в стратегия за развитие. А това предполагаше да имаме сравнително ясен модел на взаимоотношението и взаимодействието на политическите реалии етноидентичност и социална интеграция.
Новата релация в лицето на етноидентичността от една страна, и възможността за интеграция на малцинствата в гражданското общество, от друга страна, предполага друг тип взаимодействие - като взаимно проникване и взаимна легитимация. “Ние” (нашето) и “Те” (тяхното) по необходимост се превръщат в “значимите други” и за двете страни. Несвободата на “другия” се превръща в граница на свободата на “ние”.
Преобразуването на базовите ценности на либерализма като права и свободи, отговорност и толерантност в генератори на нови вътрешни ценности на етноси е едно от най-големите постижения на Отвореното общество. Защото в условията на повишена взаимнозависимост тези базови ценности се мултиплицират и в сгъстен вид се връщат обратно в гражданското общество.
От потенциален деструктивен елемент, който традиционно е свързан с недоверие и мнителност, етносът започва да се утвърждава като конструктивен социален субект, създавайки чувството за сигурност и стабилност в “представата на другия” за себе си, което в последствие реципрочно получава под формата на одобрение (легитимация) от “значимите други”.
Накратко казано, това, което ДПС постигна по отношение на балансирането на етноидентичността и интеграцията и в гражданското общество в национален мащаб, е политически аналог за интеграцията на България в Европейския съюз.
В процесуален план сигурността и стабилността на цялото е нещо повече от простото сумиране на сигурността на неговите части.
Но в стратегически план целта е постигането на политическа холограма в рамките на Европейския съюз: когато зрелостта на частите ще ги превърнат в огледален образ на цялото. И точно в това отношение евроинтеграционната стратегия ни задава качествено нова политическа иновация: от “разделяй и владей” в “обединявай и управлявай”.
Тъкмо поради това, включването на правата и свободите на човека и на малцинствата в орбитата на взаимодействието на идентичността и интеграцията, по необходимост предполага преосмисляне на понятието за национална сигурност и на неговите производни.
На първо място е необходимо актуализирана и изчистена от различни конфронтационни наслоения, национална идея (идеал).
Второ, предстои преосмисляне на схващането за нация от настройка и качествено състояние на етноса, в политическа субстанция на гражданското общество.
Трето, преформулиране на разбирането на националната държава от етнонационална държава в мултиетническа държава с мултиетническа демокрация.
Четвърто, мотивационната структура на патриотизма се премества от митологията и историята в настоящите и бъдещите проекции на модела за развитие на страната. С други думи патриотизмът от функция на миналото се превръща в стратегическа програма за развитие на страната от гледна точка на адекватното изразяване на националния интерес в контекста на евроинтеграционните процеси.
Националната сигурност, в широкия смисъл на думата, е устойчивост на интегритета на обществото и държавата от гледна точка запазване на суверенитета и готовността за преодоляване на различни сътресения в системата.
В случая няма да се спирам на трансфера на суверенитет в рамките на НАТО и ЕС, което води до релативизиране на класическото съдържание на понятието за суверенитет.
По-интересен е въпросът за преодоляване на кризи чрез тяхното управление. Разбира се най-доброто управление на кризи, доколкото това е възможно, е те да не се допускат. Но кризите са нормално явление в динамиката на обществото и в този смисъл е безпредметно да говорим за тяхното предотвратяване или преодоляване. По-разумно е да говорим за недопускане на насилие чрез толерантност и преобразуване на конфликтната ситуация във взаимноприемлив дискурс на страните. И това е същността на политическата методология на ДПС в изграждането на българския етнически модел, което се опитах да демонстрирам в досегашното си изложение като преобразуване на понятия и категории в съответствие с трансформацията на техните обективни реалии.
Благодарение на този подход България плати сравнително ниска цена за прехода от гледна точка на стабилността и сигурността на страната.
В случая голямото предизвикателство пред либерализма е как да се реконструира и преосмисли самото понятие за толерантност, особено в перспективата на обединена Европа. Защото с традиционното си съдържание, като търпимост - поносимост на различието, толерантността задава ограничена опция на интегративните процеси в Европейския съюз. С конвенционалното разбиране на толерантността като търпимост - поносимост на различието винаги се очертава една граница “от - до”, съобразно интересите и сигурността на страните.
Новото в случая се състои в това, че при прогресивното нарастване на степента на взаимната зависимост на страните от ЕС и на техните граждани като части на цялото, нетърпимостта и поносимостта на различието, а нещо много повече, а именно - необходимостта от различието и от другостта, ще бъде фундаменталното условие за легитимирането, утвърждаването и развитието, както на частите, така и на цялото. Точно това онтологично условие е генератор на заедността, като друго качествено равнище на толерантността с планетарни проекции и с неконвенционално битие.
Необходимостта от различното и другостта като новото либерално съдържание на толерантността, значително променя и представите ни за стабилност, сигурност и развитие на Отвореното общество в рамките на европейската общност. Но тук вече навлизаме в друга тема.
Това, което има значение за българския политически елит на този етап във връзка с Евроинтеграцията, е ясното очертаване на границите на стратегията на догонването в перспективите на ЕС. За нас, политиците евроинтеграцията и националната стратегия за развитие са тъждествени по съдържание на стратегията за догонването.
Дълго време нямахме ясна визия за развитие на страната, освен приобщаването ни към НАТО и ЕС, което имплицира само сигурност и догонване. Еволюцията на националната визия започна от образи на отделни страни като модели и се придвижи до обобщения образ на Европа като модел за развитие. За съжаление днешната ни визия за страната се изчерпва със стратегията за догонване на основните параметри на ЕС. При тази ситуация, като че ли не ни остава нищо друго освен ускорението на скоростта на догонването, което можем да придадем на страната с атрактивни публични и частни инвестиционни проекти. Разбира се, ускореният растеж на брутния национален продукт на глава от населението ще си остане приоритет и за следващия мандат. Но това не е достатъчно. Тревожно е, че сред политици и бизнесмени има явен дефицит на идеи за мястото и ролята на страната в европейското пазарно и ценностно пространство. Все още сме в режим на търсене на специфичната българска пазарна ниша, което негативно се отразява на инвестиционното мислене и проектирането на по- съдържателна визия на страната. Все още не е намерена формулата за мярата на ускорения растеж и устойчивото развитие. Предприемчивостта тръгна, но все още не се е отприщила. Наблягам на това, защото инвестиционната политика е мощен генератор на националната сигурност и евроинтеграция.
Управляващата либерална коалиция на НДСВ-ДПС изведе националната сигурност в орбитата на колективната сигурност на НАТО. Правителството на НДСВ-ДПС придвижи страната ни до вратите на ЕС. Това обстоятелство ни ситуира по нов начин в системата на геополитическите реалности и ни дава друга матрица за правене на политика: от защита на интереси към защита на ценности.
Успешният мандат на НДСВ-ДПС рамкира опцията на въпроси какво трябва да правят политическите сили, които имат претенции към управлението на страната.
Защото отговорът на този въпрос е ясно дефиниран в евроинтеграционната програма на страните. Така че, на предстоящите парламентарни избори, политиците ни имат по- малко възможности да се ангажират с неизпълними неща.
Големият политически въпрос, който тепърва трябва да получи ясен технологичен отговор е как да се постигне мултиплициращ ефект за издигане на жизнения стандарт на хората.
От отговора на този въпрос ще зависи и политическия профил на следващото парламентарно мнозинство. И това е естествено, защото следващото правителство ще разполага с инвестиционен ресурс в пъти повече от сумарния ресурс на всички правителства през последните 15 години.
И накрая, за мен дълбокият смисъл в правенето на политика е в конструирането и продуцирането на реалности, които увеличават свободата и отговорността на човека. В продуцирането и управлението на човешкото битие като събитие.
И благодаря на Всевишния, че ми даде шанс да бъда политик в едно преходно време, на утвърждаване и разгръщане на отвореното общество. Имах възможност отчасти да опозная, както тъмните глъбини на разделното време, така и да получа вътрешно удовлетворение от проектирането на общото ни консолидиращо време.
Използвам случая да благодаря на всички, които ме подкрепиха, както на учредителите на Движението за права и свободи, така и на целия партиен актив в национален мащаб.
Апелирам към всички в залата, да инвестираме в младите, защото, в крайна сметка, те ще ни тестват за това - доколко сме били в час в нашето време, дори и когато “мнозинството” е измервало друго “правилно” време.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

Ахмед Доган: ДПС е съществена част от историята на българския преход от тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди