- Д-р Дянкова, защо избрахте точно тази специалност - акушер-гинеколог?
- Не зная, просто това ми харесваше. И нищо друго. В началото започнах като интернист - няколко месеца. Не мога да Ви опиша с какво нежелание ходех тогава на работа. Просто исках да съм само акушер-гинеколог. Повече ме привличаше, а и сега ме привлича, акушерството, защото се работи с млади хора, с млади майки, раждаш дете, раждаш живот. И още, и още - когато се роди малко по-трудно бебе, настръхвам. Или ако си успял да помогнеш малко по-бързичко да стане. Или като чуеш майката да каже: "Благодаря Ви!" Защото напоследък жените не питат какъв е полът, той се знае предварително. Първите думи са думи на благодарност. И както са изморени - и целувки, и прегръдки има от непознати жени. Особено сега, когато и мъжете са по-съпричастни, се получава така, че ти участваш в радостта на едно семейство. В същото време работата вече започва да ме изморява, защото това са вече 21 години, много нощни дежурства, работа в събота, неделя, почивен ден, може да се каже, че няма. Определено повече предпочитам акушерството, защото другото е свързано с някаква заболеваемост, било то оперативна или консервативна, но има някакво страдание.
- Водили ли сте си някаква статистика колко бебета сте изродили?
- Не, но почти всяка бременна се връща при мен със снимка. Дори съм решила да ги подредя в албум.
- Какви са чувствата, които вълнуват един акушер-гинеколог, когато в ръцете му се ражда нов живот?
- Има дори и сълзи. Почти на всяко второ раждане е така. Ти не можеш да си представиш какво значи това бебе да излезе. Ти виждаш живот, виждаш вълнението на майката, на близките й. Но първият плач на бебето е най-вълнуващ. Това значи, че ти си свършил работата добре, тогава те побиват тръпки. Можете да си представите как една жена ражда 10-12 часа. Тя вече е изтощена, но въпреки всичко, когато се роди детето, намира сили да се усмихне, да каже "Благодаря!". Имам чувството, че сега съпричастността ми се задълбочава. Или по-скоро това чувство става по-осъзнато - че имат нужда от тебе и в края на краищата когато се роди живо и здраво бебе - изтръпваш.
- Има ли в кариерата Ви случай на благодарност, на жест, който най-много Ви е развълнувал, който никога няма да забравите?
- Не мога да посоча точно един такъв случай, много са. Имала съм пациентка, която кръсти бебето си на мен.
- Какви са чувствата, които Ви вълнуват в Деня на родилната помощ?
- Това за мен беше и си остава най-истинският празник. Свързано е с много неща и най-вече - с цветя. С много цветя. Отиваш си отрупан, не можеш да ги обхванеш...
- Какви качества трябва да притежава един лекар, за да работи като акушер-гинеколог?
- Трябва да имаш голямо сърце. Трябва да имаш стабилна нервна система, за да доведеш нещата докрай. Разбира се, без знания и без опит не става. Но има и чисто човешки качества - да отидеш и да подадеш марличка с водичка на жената, въпреки, че не е твоя работа. Да я изправиш права да се разходи. Това също е от значение. Дребните неща понякога успокояват жените и ги правят по-спокойни в целия процес на раждането. Има по-ниско интелигентни жени, които една по-силна болка ги прави почти невменяеми. Окажеш ли му внимание на такъв пациент, той се повлиява и всичко върви напред.
- Какви са впечатленията Ви - станаха ли по-отговорни бъдещите майки?
- Определено станаха по-отговорни, в смисъл, че всяка една държи точно да знае състоянието си. Започват рано да се регистрират като бременни, много се интересуват от изследванията си. И в известна степен по-голяма част от тях правят това, което им каже лекарят. А преди настояваха повече на това, което са чули от майки, от близки. И определено сега се раждат по-тежки бебета. По-тежки, но по-къси, което значи, че са добре гледани. Храненето на бъдещите майки е вече един осъзнат режим и това се отразява и на бебетата. Раждат се изключително здрави деца и, което ми прави впечатление в последно време, с много малко аномалии.
- Какво ще пожелаете на колегите си и на бъдещите майки по повод Деня на родилната помощ?
- На колегите си пожелавам да са живи и здрави и да имат сили да работят този тежък занаят.. Защото то си е и занаят. Искам да кажа и още нещо - между нашите колеги има много голяма толерантност. На бъдещите майки пожелавам да раждат живи и здрави деца. Това е най-важното. И да раждат повече.