ЗА РАДИОТО И ЗА ОЩЕ НЕЩО - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 13:06 EEST

ЗА РАДИОТО И ЗА ОЩЕ НЕЩО

2005-01-25 @ 20:58 EET

Старостта може да бъде седемдесетгодишна. С болежките, със самотата, с броените дни до последното дихание. Но може и да не бъде. Както е с Радиото, например. В понеделник вечер Българското национално радио чества своята 70-годишнина.

Насладихме се на тоя празник, предаван директно по Канал I на Българската национална телевизия. Това беше празник на младостта, на зрелостта, на красотата на българщината, на нашата история. Просълзи ни съкровената изповед на актрисата Татяна Лолова, която съизмери собственото си израстване с прощъпулника и стремителния бяг на този феномен - Българското радио. Старостта почти винаги е завиждала на младите - на пламъка в очите им, на безметежния им полет. Но в тази вечер, когато ни подариха кадри от "Златния фонд" на БНР, стана обратното. Младите трябва да ни завидят, че със своето изкуство са ни пленявали тогава колоси на театралното изкуство като Апостол Карамитев, Славка Славова, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова. Те - младите, ги познават само от екрана. За нас те бяха живи хора, усещахме диханието им от театралната сцена, смеехме се и плачехме заедно с тях. Та да си дойдем на думата. В 70-годишнината на БНР има частица от Добруджанското радио. Чувам и сега гласовете на някои от неговите творци - на Борис Колев, Павел Пенев, Веселина Батанова, Драгни Драгнев... Пазим ли ги? Съхраняваме ли част от творческите превъплъщения на големите майстори на добруджанската театрална сцена като Калчо Георгиев, Галина Ненова, Николай Новаков, Любен Попов, на доскоро живия Добри Атанасов? Или за младите те ще бъдат само имена, споменавани от празник на празник, или просто премълчавани. Има ли "Златен фонд" нашето добруджанско радио? Или поне "Сребърен", дори "Бронзов"? И понеже стана дума за Добруджанския драматичен театър "Йордан Йовков", се сещам нещо. Колчем мина покрай неговата прекрасна сграда, умен все повече съзрява едно предложение. Защо не поканим световноизвестния българин Кристо Явашев да вземе да я опакова тази сграда. Като не се използва, поне да не се руши. Та да я съхраним за бъдещите поколения като паметник на нашата съвременна култура! 25.01.2005 г. Мария СТАТЕВА

Сходни връзки
Още от Общество

ЗА РАДИОТО И ЗА ОЩЕ НЕЩО | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats