За ръста в рейтинга на правителството бихме могли да кажем същото, което икономистите обикновено казват за ръста на БВП - расте, но не достатъчно. С по три на сто се увеличават положителните оценки за работата на министър-председателя и правителството в сравнение с декември, с 4% - одобрението за НДСВ като цяло. Управляващите вече по-устойчиво започват да разширяват подкрепата си сред средните социални слоеве. Допреди няколко месеца ръстът в рейтинга се дължеше главно на позитивните оценки за управлението от страна на групите с по-висок социален статус - висшисти, заемащи средни и по-високи позиции в стабилни компании от големите градски центрове, хора разполагащи с по-високи доходи. В началото на 2005 г. “жълтите” вече печелят позиции и сред избирателите със среден социален статус и доходи, част от които доскоро влизаха в по-широката електорална периферия на БСП.

Именно оттеглянето на тези хора води до три минуса за БСП в януарските обществени нагласи - спад в общото одобрение за партията (с 4%), спад в електоралната й подкрепа (с 3%) и до най-значимия спад - в одобрението за лидера й Сергей Станишев (с 9 на сто).

На “десния” фронт няма никакви съществени промени. СДС запазва най-ниските си позиции от парламентарните избори през 2001 г. досега (6.6%). ССД и ДСБ се ползват с подкрепата на около 2% от избирателите. Останалите опозиционни десни партии събират около и под 1% от гласовете на избирателите. Твърдите привърженици на доста дискутираната напоследък “широка дясна коалиция” са 9%, още 28% твърдят, че “при определени условия биха гласували за такава коалиция”. Изследването за пореден път потвърждава, че изявленията на лидерите не винаги имат много общо с желанията на симпатизантите. Така например най-твърди в намеренията си да гласуват за широка дясна коалиция са симпатизантите на СДС и ДСБ (над 50 на сто от тях), независимо от противоположните изказвания на лидери на тези политически сили. Другият интересен факт е, че възможностите на такава коалиция да разширява позициите си сред нерешилите и негласуващите са твърде малки (между 3 и 10 на сто от тях евентуално биха я подкрепили). В реални условия най-вероятно ще става въпрос за вътрешно преразпределение на гласове между НДСВ, големите и малки опозиционни десни партии. Има голям шанс изборните резултати на дясноцентристките партии да се окажат “скачени съдове”.

Двата паралелни процеса - спад в одобрението за БСП и ръст в това за НДСВ, при липса на мобилизация “в дясно”, създават за първи път от началото на този мандат изключително интересна конфигурация. Положителните и отрицателните оценки за БСП и НДСВ почти се изравняват (виж таблицата). Това означава, че хипотетично погледнато, потенциалните им гласоподаватели биха могли да се доближат, въпреки че реалната електорална подкрепа запазва все още съществена дистанция (22%:13%). Всичко това предвещава една твърде динамична и оспорвана предизборна надпревара, в която най-трудната задача ще бъде превръщането на одобрението по принцип в действителни електорални проценти. Най-вероятно тук отново бихме могли да се позовем на икономистите - “необходим е двуцифрен ръст в одобрението (както и в БВП), за да се усети реално отражение върху намеренията за гласуване. http://www.dnevnik.bg/