- Г-н Колев, какви са мотивите за оклеветяването на поп Кръстю?

- Мотивите за оклеветяването на поп Кръстьо са няколко. Най-важният, според мен, е политически. Църквата е била реален защитник на българщината през турско. С идването на революционерите се повежда битка помежду им, която е причина да бъде нападната църквата и попът се явява като изкупителна жертва. Другият мотив е от личен характер. Местните революционери в Ловеч, които са предали делото на Васил Левски, а са предали и поп Кръстьо, когато са били арестувани в София, след освобождението стават властници - депутати, народни представители, окръжни управители и т.н. Те имат интерес да очернят този достоен човек. и са намерили подкрепата в политическата власт тогава. Например, много е интересен случаят със Захари Стоянов. Той е притежавал цялата документация на Васил Левски, а в същото време пише, че той не ни е оставил нищо. И че попът го е предал. А в действителност той си е правил бележки по документите на Васил Левски. За мен неговата постъпка е двояка. Един път да защити своите представители в Ловеч и друго - той да държи с тези писма на Левски нещо като досиета за тях. Защото Левски в своите писма ги критикува жестоко. Те са изменили на делото, уплашили са се, хвърлили са документите в нужниците. Че те са взели парите, които действително са намерени в една от къщите в Ловеч при ремонт. Това са златни монети с последна емисия от 1868-69 г.

Доказателство, че попът не е виновен, е и самото действие на ловчанските поборници, които наклеветяват свещеника. Те създават фалшиви документи след освобождението, които показват, че въобще не ги е интересувал Васил Левски, а са се чудили как да наклеветят свещеника. Създават два документа, в които е отразено, че Левски е убил турчин, което не е вярно. Че е закаран направо в София от Къкрина, което не е вярно. Че е горил документи, което не е вярно. Документите са били сложени в самара на коня и благодарение на тях знаем точно как са стоели нещата. В същото време дават документ за поборническа пенсия на Анастас Попхинов от Плевен, който пред турския съд в очите на Левски издава всичко, което знае за него. Аз не виждам по явни доказателства от това, че попът е наклеветен. Да не говорим, че няма ни един документ, който да дава и най-малък намек, че свещеникът е виновен.

Самият Левски не е казвал ни една дума срещу него, напротив, има много добри слова за свещеника.

Поп Кръстьо е създал революционния комитет. Той е бил касиер, той е най-интелигентният за времето си в Ловеч, той знае езици, донесъл е портретите на Белински, на Хегел, на Хайне в Ловеч. След освобождението е сътрудничил на вестниците на Петко Рачев Славейков със страхотни статии срещу новозабогателите, появилите са богаташи. За мен е един голям възрожденец.

- Какво друго, освен издаването на тези три книги, е направено по отношение на поп Кръстю?

- В Ловеч беше открита паметна плоча на поп Кръстьо, беше направена и постоянна изложба. В нея е показано как през годините е вървяла битката за истината. Трябва да ви кажа, че битката е още от самото начало и зад нея за застанали най-верните хора на Левски, които той посочва в своите писма. Като Николчо и Мария Сиркови, чиято къща след освобождението е разрушена. Оставени са без пенсия в пълна мизерия от новите управници, които са клеветници на поп Кръстю. Също така се прави един филм по БНТ със сценарист Георги Мишев и режисьор Дочо Боджаков. Той ще бъде 55 минути и предполагам, че ще се види на българския екран до няколко месеца.

А представянето на тази книга предстои. То ще бъде в Софийската столична библиотека и ще я представи проф. Георги Бакалов, зам.-ректор на Софийския университет. Ще има и изложба, посветена на Васил Левски и поп Кръстю.

- Трябва ли да се пренапишат учебниците по история?

- Радостното е, че в тях вече не се пише за поп Кръстю като предател. Ще ви кажа един любопитен факт - Левски никъде не е написал в своите писма, че попът е предател, не го обвинява в нищо. А в същото време някои наши историци казват, че тези писма се отнасят за попа. И в личен разговор с тях те не могат да ми отговорят защо са го написали. В тази книга ще видите един материал от проф. Александър Бормов, който през 50-те години на миналия век в лично писмо до д-р Илия Еврев /изследовател на живота и делото на Левски и поп Кръстю/, признава, че попът не е предател. А в същото време той е един от авторите през онези години на учебниците, в които пише, че попът е предател. Сега е радостно, че, например, в учебника за 11 клас по литература вече има бележка, където е отбелязано, че няма доказателства попът да е предател.

- Разкажете ни повече за живота и делото на поп Кръстю?

- Поп Кръстьо е роден през 1838 г. в Ловеч. Занимавал се е с търговия. След това е отишъл и учил в Белградската семинария, където е помагал на Раковски в издаването на вестник "Дунавски лебед". Има един много интересен случай - цензурата спира материал във връзка с преселването на българи в Крим. Но попът е защитил Раковски, така че вината да не бъде хвърлена върху него, а върху печатарите. След идването си в България той донася съчиненията на Раковски. Две години е учител във Враца, където се оженва. А след като се освобождава свещеническо място в Ловеч, става свещеник в храма "Успение на Пресвета Богородица". Там служи почти през целия си живот като две години е наместник на Екзарх Йосиф в днешния Ботевград. Той му дава званието свещено-иконом. Това показва, че екзархът е бил напълно наясно дали свещеникът има някакво отношение по залавянето на Левски. За да му даде такова звание и да го назначи на такава отговорна длъжност. Поп Кръстю е водачът за българска независима църква и държи пламенни речи в храма не само срещу гръцките владици в българско, но и срещу гърчеещите се владици. Той е основател на читалището в Ловеч. Превеждал е Толстой. Умира съвсем беден три години след освобождението - от туберкулоза. Голямо е нещастието на семейството му, жена му остава бедна, ходила е по чужди къщи да слугува. Оставя двама сина, които са били подпомогнати в началото от екзарха. Големият син, според едно изследване на д-р Еврев, е бил известно време в Цариград в екзархията. След което дирите му се губят. Другият е бил военен в Свищов и умира много млад след женитбата си. Оставя едно момиче, което майката кръщава на него. И тук има един любопитен факт - последствие то се оказва първа братовчедка на племенника на Георги Димитров - Любчо.

В заключение искам да кажа, че поп Кръстю ни е нужен като морален коректив. Обществото има нужда от хора, които имат смелостта да говорят истината.