На 31 януари в България:

1206
Български поход в Тракия, при който рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса) и са завладени множество крепости в близост до Константинопол.

1878
Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което Румъния ще получи Северна Добруджа.
Граф Николай Павлович Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.), ген.-майор (1858 г.), Военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където представлява Русия дълги години.Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и Русия £ обявява война за освобождението на България. След войната взема участие в преговорите за мир и подписва Санстефанския договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес.


1878
Руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”). Според предварителните договорки бъдещата българска държава ще обхваща територии “не по-малки” от територията на двете автономни български области, определени на Цариградската конференция (декември1876 г.-януари1877 г.). До всички подразделения е изпратена заповед за прекратяване на бойните действия.

1878
Сръбски части влизат във Враня.
Враня е град в Югославия (Сърбия), на р. Българска морава. Попада под турска власт през 1455 г., но през целия период на османско владичество градът запазва българския си характер. Присъединен заедно с околностите си към Сърбия чрез Берлинския договор от 1878 г.. През I световна война е завзет от български войски на 4 октомври 1915 г. Върнат на Сърбия след Солунското примирие (1918 г.).

1885
Приет е Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата.


1903
Под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани.


1915
Атентат в Градското казино в София, извършен от професионални терористи на Младотурския комитет, с цел да се откъсне България от Антантата Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов.


31 януари - 24 февруари 1916
Дипломатическа криза между България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. На 29 март под немски натиск се споразумяват България да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник.

1923
Приет е Закон за съдене на министрите, променен на 9 юли 1924 г.


1947
На първо и второ четене 6. ВНС обсъжда законопроекта за БАН. В мотивите към него се твърди, че академията не може да остане "самостоятелно и независимо учреждение", а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е приет на 31 януари 1974 г. и е обнародван на 19 февруари 1947 г.. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на "здрави научни основи". Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.


1952
Министерският съвет издава постановление "За състоянието и задачите на кинематографията". Отчетено е, че "нашият национален български игрален филм се развива под благотворното влияние на съветския игрален филм", че броят на кината в страната е нараснал от 213 (на 9 септември 1944 г.) на 1045 през 1951 г. и че в България вече се прожектират само "високо идейни" филми от СССР, Китай и ГДР и са отпаднали "буржоазно-реакционните, упадъчни, развращаващи, авантюристични, войнствено-шовинистични, порнографски и други такива филми". Създава се Комитет за кинематография при Министерския съвет с председател Трайчо Доброславски.


1955
На пленум на ЦК на БКП по проблемите на селското стопанство е прието постановление за борба за високи добиви.



1963
Постановление за развитие на животновъдството в личните стопанства и използване на нестопанските земи край населените места за вилни зони.


1972
Установени са дипломатически отношения с Бангладеш.

1977
Завършва официалното посещение в България на министър-председателя на Финландия Марти Миетунен.


31 януари - 1 февруари 1979 г.
На официално посещение в България е полска партийно-държавна делегация начело с първия секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия Едвард Герек. Подписана е спогодба за културно и научно сътрудничество с Полша.


1984
Издадено е Постановление за усъвършенстване на икономическия механизъм за 1984 г.

1994
Министерството на финансите обявява, че българските загуби от ембаргото срещу Ирак и Югославия са 8 150 000 000 долара.

2000
Българското правителство постига споразумение с МВФ минималната заплата в България да бъде 75 лв.
Международния валутен фонд е специализирано учреждение при ООН. Създаден през 1944 г. в Бретън Удс, САЩ. Седалище му е във Вашингтон. Регулира валутните отношения между страните членки и подпомага развитието на международната търговия. Предлага специални кредитни улеснения за подпомагане на икономически слабите и задлъжнелите страни. Използва като кредитни пари специални права на тираж. В капитала най-големи са вноските на САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Япония, които имат ръководно положение. Членуват 183 държави (2000 г.); България - от 1990 г..


На 31 януари в света:


1839
Бившият генерал-губернатор на Канада граф Дюрхем публикува в Англия доклад за необходимостта да се обединят Долна и Горна Канада в една обща територия.
Канада е държава в Северна Америка, на североизток от САЩ. Първите заселници идват в Канада 1497 г.Колонизацията на страната е съпроводено с изтребление на местното индианско население. През 1605 г. французите и в 1623 г. англичаните основават на територията на Канада своите първи селища. В резултат на 7 год. война (1756-1763 г.) Канада става колония на Великобритания. През 1791 г. е приет конституционен акт за оформяне границите на страната. Оформени са 2 провинции: Горна Канада - с английско население и Долна Канада - с френско население. През 1840 г. Великобритания обединява двете провинции,съставено е правителство. По време на I световна война Канада участва на страната на Антантата. През 1913 г. получава самостоятелност във вътрешната и външната си политика по Уестминстърския статут. През II световна война е на страната на антифашистка коалиция. През 1982 г. е приета нова конституция и Харта за правата и свободите. От 1993 г. мин.-председател Ж. Кретиен, който през 1997 г. е преизбран.От 1995 г. ген.-губернатор на К. е Р. Льоблан. От 1949 г. Канада е член на Общността, от 1949 г. на НАТО , а от 1945 г. е на ООН .

1865
Приета е 13-ата поправка в Конституцията на САЩ, с която е отменено робството.

1865
Дмитрий Иванович Менделеев защитава докторска дисертация на тема “Съединението на спирта с водата”и получава званието професор на Петербургския университет. Впоследствие изчисленията му са в основата на рецептата на класическата руска водка.
Менделеев е руски химик, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1876 г,), професор. Извършва фундаментални изследвания по химия, химична технология, физика, метрология, икономика. През 1869 г. открива периодичен закон при химичните елементи; създава периодичната система на химичните елементи. През 1887 г. развива хидратната теория за разтворите, извежда общо уравнение за състоянието на газовете. Предлага промишлен метод за преработване на нефт и въглища и др. Класически труд: "Основи на химията" (1869 г., 13 издания).

1878
В хода на Руско-турската война (1877-78 г.) след няколко победи на генералите Гурко и Скобелев е подписано Адрианополското примирие между Русия и Турция.

1906
В Еквадор е регистрирано най-мощното земетресение (8,6 бала по скалата на Рихтер).

1912
Във в-к “Ню Йорк Ивнинг Джърнъл” е публикувана първата страница с комикси.

1915
Немската армия за първи път използва отровен газ при военни действия.


1924
В Шамони (Франция) завършват първите Зимни Олимпийски игри.

1946
Приета е конституцията на Югославия.

1955
В САЩ е демонстриран първият музикален синтезатор.

1958
САЩ пускат своя първи изкуствен спътник на Земята “Explorer One”.

1958
Джеймс Гладстон става първият индианец – член на канадския сенат.

1961
За първи път американците пускат в космоса живо същество – шимпанзето Хами.

1971
Между Западен и Източен Берлин е възстановена телефонната връзка, прекъсната преди 19 години.

1977
В Париж е открит Националният център за изкуства и култура “Жорж Помпиду”. Той обединява националния музей на модерното изкуство, център за дизайн, библиотека, център за кинематографична дейност и др. Сградата (архитект Р. Роджърс и архитект Р. Пиано) е в духа на хайтек с елементи на структурализъм.

1989
Започват редовните полети на най-големия авиолайнер “Боинг-747-400”.

1996
Американският баскетболист Меджик Джонсън се връща към баскетбола след петгодишно отсъствие.

1998
Завършват снимките на последния филм на Стенли Кубрик “Широко затворени очи”, чието излизане на екран режисьорът не доживява.
Кубрик е американски кинорежисьор. Има принос за развитието на съвременното киноизкуство в областта на монтажа, движението на камерата, използването на музиката, изобразителното организиране на пространството. Филми - "Спартак", "2001: Космическа одисея", "Портокал с часовников механизъм", "Широко затворени очи" (завършен от Т. Круз и Н. Кидман) и др.

1999
Американският телевизионен канал “Фокс” поставя абсолютен световен рекорд, като отчита печалба от 150 млн. долара от телевизионна реклама за 1 ден.



2001
За първи път клонирането на човешки гени е разрешено във Великобритания със Закон за клонирането, в сила от 31 януари 2001 г.. Клонирането е процес на получаване на организъм или клетка чрез безполово размножаване.

На 31 януари са родени:

1715
Роден е Клод Адриан Хелвеций- френски философ материалист, идеолог на революционна френска буржоазия от ХVIII в. Получава образование в йезуитски колеж. Сближава се с Монтескьо и Волтер, отдава се на научни занимания. Трудът му “За ума” (1758 г.) е забранен и изгорен. Според Хелвеций- светът е материален, безкраен във времето и пространството и се намира в постоянно движение. Мисленето и усещанията са свойства на материята, възникнали като нейни най-сложни форми. Един от първите френски материалисти от ХVIII в., които преодоляват непоследователността в теорията на познанието на Джон Лок, придавайки на неговия сенсуализъм открито материалистичен характер.Той е противник на агностицизма. Критикува идеята за съществуване на Бога, сътворението на света и безсмъртието на душата, без да излиза от рамките на метафизичното мислене, като оставя нерешен проблема за самодвижението, абсолютизира значението на законите на механиката и свежда мисленето към неговата чувствена основа. Изследва обществените явления, като започва с изучаването на отделния индивид. Признава съзнанието и човешките страсти за основни движещи сили на общественото развитие. Подлага на критика учението за вроденото неравенство на интелектуалните способности при хората, обяснява различията от психологическо и морално естество с особеностите на средата, в която са възпитавани. Настоява за пълно премахване на феодалните отношения и феодалната собственост. Защитава “просветения абсолютизъм”.. Философските идеи на Хелвеций имат важна роля за подготовката на Великата френската буржоазна революция в края на ХVIII в., а учението му предшества утопичния социализъм от началото на ХIХ в.

1797
Роден е Франц Петер Шуберт- австрийски композитор. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г.. През 1818 г. и 1820 г. като учител по музика на дъщерите на граф И. Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. Шуберт е родоначалник и представител на романтизма. Музиката му е тясно свързана с австрийско народно изкуство. Усеща се и влиянието на фолклора на славянски народи, унгарците и циганите, живеещи в Австрийската империя. Особено важно място в творчеството му има песента за глас и пиано. Създава около 600 песни по текстове на повече от 100 поети. За всеки известен поет намира съответстващите на неговата поезия стилистични способи за музикално изразяване на темата и чувствата. В инструменталните произведения на Шуберт се използват напевни, добре изгладени лирични теми от песенен тип. Той получава признание от съвременниците си главно като автор на песни. Много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени десетилетия след смъртта му (“Голямата” симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригенството на Ф. Менделсон през 1839, “Недовършената” симфония - през 1865). Едва в началото на ХХ в. критиката определя като значима и инструменталната му музика.


1854
Роден е Стефан Николов Стамболов - български политик, редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г.. Участник в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител,а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Участва в Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В периода 1886-1887 г. е член на регентството. Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г.. През 1887-94 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи.

1870
Роден е Ангел Атанасов Букурещлиев - български композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик. Събира от различни краища на България около 2 000 народни песни с мелодиите, част от които разработва за мъжки и смесени хорове. Известен със своите "Китки от народни песни за хор". Букурещлиев е основател (1896), председател и диригент на Певческото дружество в Пловдив.

1884
Роден е Теодор Хейс- германски политик, президент на ФРГ (1949-1959 г.). Учи политическа икономия и история на изкуството в Мюнхенския и Берлинския университет. През 30-те години сътрудничи на различни вестници и списания. Депутат в райхстага от Германската демократическа партия (1924-1928 г., 1930-1933 г.). Един от основателите и председателите от 1948 г. до1949 г. на Свободната демократическа партия.


1907
Родена е Паулина Станчева (псевд. на Калиопа Костова Баласакева-Станчева) - българска поетеса. От 1942 г. живее в София. Редактор в сп. “Жената днес” (1945-1959 г.), в Радио София (1951-1956 г.) За първи път печата през 1926 г. в ученическото сп. “Копнежи”. Пише стихове и разкази, творби за деца и юноши. Авторка е на съчиненията “Дни и нощи” (1934 г.), “Затишие” (1937 г.), “Младост” (1949 г.), “Умница” (1962 г.), “Момчето с котвата” (1964 г.), “Денят е дълъг” (1965 г.), “Хора и ветрове” (1966 г.), “Още съм жива” (1971 г.), “Брегове” (1977 г.), “Да живее зеленият цвят” (1980 г.), “Море и суша” (1989 г.) и др.



1910
Роден е Иван Силвестриев Милчев – български поет. Завършва Педагогическото училище в Лом през 1928 г. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери и служи в Берковица през 1946 г.. Участва в Отечествената война. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания и издателства. Превежда от руски език Д. Кедрин и Б. Пастернак. Пише произведения за деца. Негови съчинения са “Поле” (1931 г.), “Пост на мира” (1950 г.), “Жътвен поход” (1951 г.), “Три поколения” (1955 г.), “Небето в капчица роса” (1957 г.), “Да се откриеш” (1968 г.), “Осъществяване” (1968 г.), “Насаме със себе си” (1970 г.), “Лирично ежедневие” (1974 г.), “Неуловимото” (1976 г.), “Оня далечен мой свят” (1978 г.), “Великата обич” (1979 г.), “Неспокойни стихове” (1979 г.), “Откровено” (1982 г.), “Равносметка” (1986 г.), “Метаморфози” (1989 г.) и др.


1911
Родена е Ванга (Вангелия Сурчева; Баба Ванга, Сляпата ясновидка, Петричкото чудо) - българска пророчица. На 12 години ослепява. Учи в Дома за слепи в Земун. През 1942 г. се омъжва за Димитър Гущеров (починал през 1962 г.). Добива голяма популярност с предсказанията си за бъдещето. Дарява средства за построяването на църква в местността Рупите, изписана от С. Русев.

1921
Роден е Марио Ланца(псевд. на Алфредо Арнолд Кокоца) - американски оперен певец (тенор), актьор. По произход е италианец. На сцената на американската опера е от 1942 г. (от 1946 концертира). Майстор на белкантото. Снима се в киното ("Великият Карузо", "Серенада" и др.).


1923
Роден е Норман Кингсли Мейлър- един от най-ярките представители на съвременната американска литература; белетрист, публицист. Представител на т. нар. “контракултура”. През 1948 г. излиза романът му “Голите и мъртвите” - един от шедьоврите-епопеи за II световна война. Автор е на романите “Брегът на варварите” (1951 г.), “Еленовият парк” (1955 г.), “Американската мечта” (1965 г.), “Защо сме във Виетнам” (1967 г.), “Древни нощи” (1983 г.); на политическо художествена публицистика - “Армиите на нощта” (1968 г.), “Маями и обсадата на Чикаго” (1968 г.), “Огън към луната” (1970 г.), “Бой” (1975 г.), “Песента на палача” (1975 г.) и др. Тридесетата му книга “Евангелието от сина” (1997 г.) е преведена на български език (2001 г.). Носител на наградата “Пулицър” и на Национална литературна награда.


1924
Роден е Тенгиз Евгениевич Абуладзе- грузински режисьор. Работи в сътрудничество с Р. Чхеидзе, с когото снима документални очерци "Държавен ансамбъл за грузински народни танци" (1954 г.) и "Наш дворец" (1954 г.) и игралния филм "Лурджа на Магдана" (1955 г.). Като майстор при изграждането на цялостни образи го представя филмът "Чужди деца" (1958 г.). Нов етап от развитието му като режисьор е трагикомедията "Аз, баба, Илико и Иларион" (1963 г.). На борбата между доброто и злото е посветена философската притча "Молба" (1968 г.). Следват лиричната комедия "Огърлица за моята любима" (1973 г.), "Дървото на желанията" (1977 г.) и авторският шедьовър, изобличение на сталинизма - "Покаяние" (1984-1987; Спец. н. на журито в Кан, 1987).


1929
Роден е Рудолф Лудвиг Мьосбауер- германски физик. Завършва Физическия факултет на Хайделбергския университет и през 1955 г. постъпва в института “Макс Планк” като аспирант. При изследване на резонансните явления при поглъщане на гама-кванти прави научно откритие, наречено “ефект на Мьосбауер” (1958 г.). През 1961 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Р. Хофстадър.

1935
Роден е Кендзабуро Ое- японски писател. Лауреат на Нобелова награда за литература (1994 г.). Завършва Токийския университет. Повлиян е от френския екзистенциализъм и руския формализъм.Името му се появява в културния живот на Япония през 50-те год. на ХХ в. Получава авторитетната награда "Акутагава" за новелата "Отглеждане на добитък" (1958 г.). Автор е на много разкази, повести, романи и очерци, преведени и на чужди езици. Негови книги са "Нашата епоха" (1959 г.), "Записки за Хирошима" (1963 г.), "Личен опит" (1964 г.), "Футбол през първата година на ерата Маннен" (1967 г.) и др. На български език излизат няколко разказа и романът "Закъснялата младеж" (1993 г.).


1936
Роден е Юлиан Вучков- български театровед, театрален критик и публицист. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност театрознание. Главен редактор на списание "Театър" (1969-1990). Автор на 12 книги и над 600 публикации. По-известни от тях са: "Българска драматургия 1878-1944”, "Българска драматургия 1944-1979”, "Живот с голяма и с малка буква", "Театрални светове", "Театърът реалност и магия" и др. Носител на награди от Съюза на писателите, Съюза на артистите, Комитета за култура и др.

1937
Роден е Крум Крумов- български оператор, работи в документалното (“Виетнам е близо”, 1968 г.) и в игралното кино. Негови филми са “Гола съвест” (1971 г.), “Таралежите се раждат без бодли” (1971 г.), “Татул” (1972 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Бъди благословена” (1977 г.), “Сами сред вълци” (1979 г.), “Среща на силите” (1981 г.) и др.

1940
Роден е Радко Василев Радков- български поет. Редактор на отдела за старогръцка и латинска литература в издателство "Народна култура" (1966-1969 г.). Преподавател по класически езици във ВТУ. Основател и организатор (заедно с реж. Ал. Попов) на Старинния театър в София.
Книгата му за Византия е единственият опит в българската поезия за пресъздаване на атмосферата на отминала културна епоха чрез вживяване в духовното £ съдържание. Автор е на драми в стихове с историческа тематика: "Балдуин Фландърски", "Хан Аспарух", "Патриарх Евтимий" и на съчиненията "Византийски запеви" (стих., 1978), "Сонети" (1978) и др.

1951
Роден е Фил Колинс - английски рокизпълнител, артист. От 1970 г. е в група “Дженезис” като барабанист. След напускането през 1975 г. на П. Гейбриъл е вокалист. Разностранен музикант (успоредно с “Дженезис” е барабанист на известната рок-джазформация “Брендикс”, солист, който се налага през 80-те год. с интерпретации от различни стилове - соул, фънк, реге и др.), активно се включва в различни обществени инициативи на рокмузикантите. Солови албуми: “Face Value” (1981), “Hello I Must Be Going” (1982), “No Jacket Required” (1985), “But Seriously” (1989), “Both Sides” (1993), “Dance Into The Light” (1996), “A Hot Night In Paris, Live” (1999), “Testify” (2002).

На 31 януари умират:

1896
Умира Михаил Осипович Микешин- руски скулптор. Негови скулптори са “Паметник на хилядагодишнината на Русия” (в Санкт Петербург), “Императрица Екатерина II” (в Санкт Петербург), “Педро II” (в Лисабон), “Княз Михаил Обренович” (в Белград) и др.


1904
Умира Киро Петрович Тушлеков- български патриот, книжовник, педагог. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев.През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след 2 год., и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”. През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница, взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.


1933
Умира Джон Голсуърти- английски писател и драматург. Литературната си дейност започва като неоромантик (сб. "Четирите вятъра", 1896 г.; романите "Джослин", 1898 г.; "Вила Рубейн", 1900 г.). С романа "Островът на фарисеите" започва серия социално-битови романи: "Чифликът" (1907г. ), "Братство", (1909 г.), "Патриций" (1911 г.). В романа "Тъмното цвете" (1913 г.). Създава пиеси с остри социални конфликти: "Сребърната кутия" (1906 г.), "Борба" (1909 г.), "Справедливост" (1910 г.) и др. По-късно създава серия романи за съдбата на едно буржоазно семейство - "Форсайтови". Проявява се като писател-реалист, изобразяващ точно състоянието на английското общество и взаимоотношенията между героите. През 1932 г. получава Нобелова награда за литература .

1942
Умира Никола Атанасов Мушмов- български нумизмат и музеен деятел, действителен член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, , допълнителен член на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество и други нумизматични дружества. Роден е в Струга. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Автор е на трудовете “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и др.


1965
Умира Константин Владов Муравиев- български политик. Завършва “Робърт колеж” (1912 г.) и Военното училище в София (1915 г.). Един от лидерите на БЗНС.Един от организаторите на “Врабча”1, участник в “Петорката”. Личен секретар на Ал. Стамболийски. Генерален консул в Ротердам през 1920 г. .През 1921 г. е ръководител на българска легация в Холандия , а в периода 1922-1923 г. е шарже д’афер в Истанбул. Заема поста министър в правителството на Ал. Стамболийски (1922-1293 г.), в правителството на Народния блок (1931-1934 г.). Министър-председател на последното правителство преди Деветосептемврийския преврат 1944 г.. Осъден на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Освободен е през 1955 г..По време на унгарските събития отново е задържан (1956 г.). Прекарва 5 год. в лагера “Белене”. Реабилитиран от Върховния съд през 1996 г.. Негови съчинения са “Събития и хора” (1992), “Договор за мир в Ньой” (1993).

1969
Умира Стоян Загорчинов- български белетрист и драматург. Следва история в Софийския университет (1908-1910 г.). От 1910 г. до 1912 г. е студент по история и филология в Женева. Преподава френски език във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.), до 1948 г. работи във Военното училище в София. Сътрудник на литературния печат преди 9 септември 1944 г., а след това редактор във в-к "Литературен фронт" и сп. "Септември". Работи главно в облостта на историческия роман. Автор на пиеси, очерци, портрети, статии и спомени. Негови съчинения са "Легенда за св. София" (1926 г.), "Ден последен - ден господен" (1931-1934 г.), "Първата сълза на Дон Жуан" (1938 г.), "Ръка Илиева" (1943 г.), "Байрактарят" (1950 г.), "Празник в Бояна" (1950 г.), "Бразди" (1956 г.), "Ивайло" (1962 г.), "Един живот в сянка" (1966 г.).



1970
Умира Мария Иванова Грубешлиева- българска писателка. Още с първата си книга "Хляб и вино" (1930 г.) е приета за член на СБП. Член -уредник на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.). Заминава за Испания през 1937 г., където участва заедно с Л. Стоянов и Кр. Белев в Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата. От този период е книгата £ "Какво видях в Испания" (1938 г.). Съпруга на Л. Стоянов, известно време интернирани в Пазарджик и в с. Сомовит. От 1956 г. работи като завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Пламък". Нейни съчинения са "Женени хора" (1935), "Стрели" (1936), "Мост" (1937), "Насрещен вятър" (1941), "През иглено ухо" (1948), "Врагове" (1964), "Всеки ден" (1965) и др.



1980
Умира Христо Димитров Бръзицов - български публицист и писател хуморист (известен под псевд. Язека, Войдан, Бурян, Бивш депутат и др.). След 9 септември 1944 г. е осъден от т. нар. Народен съд на 9 год. затвор по обвинение в шовинизъм. Негови съчинения са "Хумористична история на българите" (1928), "В плен на дявола" (1930), "Дневникът на един баща" (1936), "Как ми се мярна Европа" (1939), "Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори" (т. I-II, 1942-1943), "Мои познайници" (1943), "Някога в Цариград" (1965), "Во Прилепа града" (1969), "Някога в София" (1970), "Спомени на едно момче" (1971), "Екзарх Йосиф I” (1973), "Български книгоиздатели" (1976), "При големи хора по халат и чехли" (1976), "Далечни спомени за близки хора" (1979), "София разказва" (1979), "Три хиляди нощи в затвора" (1992, посмъртно) и др.

1990

Умира Арманд Сабат Барух- български писател. През 1937 г. издава книгата си с разкази "Карамфили и обуща". От 1941 г. до 1943 г. е въдворен в лагера "Кръсто поле" до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е ред. на в-к "Еврейски вести", зам.-гл. ред. на в-к "Лит. фронт". Автор на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Преводач ("Война и мир" на Толстой, 1965).

http://www.focus-news.net