Припомняме, че на 14 януари Христо заседнал в кръчмата в селото, където пийнал 200 гр уиски и 50 гр водка. След това продължил да фирка и в дома на свой съселянин. Около 23 часа се прибрал и вдигнал поредния скандал на баща си. Започнал да го налага с ритници, с юмруци и с единствения стол в къщата. Сутринта отишъл при фелдшерката на селото Милка Томова и казал, че баща му е починал. Поискал да го погребе още същия ден и веднага да му бъде издаден смъртен акт. Тя отказала и уведомила личния лекар д-р Вълов да установи смъртта.

Дядото имал контузия на мозъка. В различни части на главата и тялото са му били нанесе 10-15 удара с юмруци и ритници. Бил с 14 счупени ребра, вследствие на притискане от коляно. Единственият стол в къщата бил натрошен. Христо бил с 3 промила алкохол в кръвта, което е тежка степен на алкохолно напиване. От прокуратурата съобщиха, че страда от алкохолна болест. Христо и баща му живеели заедно в къща в село Кочмар. Обитавали една стая и спели на едно легло, тъй като останалата част от къщата била необитаема. Христо продал вещите, за да набави средства за алкохол. Живеели без ток и без вода. Той не работел и двамата се издържали с пенсията на 69-годишния Иван Стоянов, който бил вдовец. Синът системно употребявал алкохол и в нетрезво състояние вдигал скандали в селото. Често налитал на бой и на баща си. Майката на Христо е била намерена удавена в кладенеца преди години. Говори се, че синът й Христо се опитал да я изнасили. Тя не е преживяла срама и се удавила. От 15 януари 2004 год. е задържан под стража в затвора във Варна. По-голямата част от свидетелите по делото вчера дадоха показания. Пръв на съдебната скамейка застана Христо Иванов. “Не съм съгласен с обвинителния акт. До обяд на 14 януари бях с Михаил Георгиев /собственикът на сладкарницата в Кочмар/ в Тервел. Помагах му. Около 15 часа се прибрахме. Легнах си да чета книга. Към 16 часа излязох и отидох в сладкарницата, където изпих 2 кафета и 200 грама уиски. Мишо ми даде 2 литра вино и отидохме в дома на Ангел Димитров да пием. Той не ме покани, но аз отидох в тях с виното и кюфтетата, които купих. В първия момент Ангел не се зарадва, че му отивам на гости. Той си помисли, че отивам да ме черпи, но аз отидох с пиенето и мезето. Разреждах виното с лимонада. Изпихме половината бутилка” - разказа Христо. В този момент той бе прекъснат от съдия Калина Димитрова, която каза, че пред следователя обвиняемият е казал, че е била изпита цялата бутилка, а преди това е пил и ракия. “Това не е вярно, госпожо съдия. Съгласих се с всичко от уважение към съдията” - отвърна подсъдимият. Маргарита /съпругата на Антон/ да потвърди, продължи той. “А пък де да знам, може Антон да я е заплашил да не каже истината и тя да каже, че сме изпили бутилката. Пихме до 22.30 часа. Съпругата му решаваше кръстословица и аз взех химикала. Нарязах химикалката й и изкарах моята. Дадох й я. След това се прибрах вкъщи, където външната врата бе отворена. Не я заключвахме. Често пъти баща ми разбиваше вратите. Психически не бе добре. Имаше проблеми със сърцето и с черния дроб. Със запалка се опитах да светна. Не успях и започнах да търся кибрит. Отидох до масата и в първия момент някой ме хвана за левия крак” - каза Христо. Калина Димитрова го попита: “Е ли възможно да си се опрял накъде и да ти се е сторило, че някой те е хванал?”. “Вие сте много права, госпожо съдия. Наистина може да съм се опрял някъде. Усетих допир. Инстинктивно ритнах” - допълни обвиняемият. “Ти винаги ли риташ, когато се опреш до нещо?” - отвърна съдията. “Останах изненадан” - добави той и продължи: “Ритнах два пъти. Усетих меко. Заедно с втория ритник чух стон. Разбрах, че е баща ми. Клекнах и го вдигнах. Сложих го на леглото. Питах го какво прави, той мълчеше. Намерих кибрит и запалих свещите. Огледах го, имаше кръв по дясната ноздра на носа. Изтрих кръвта с пижама. Излязох навън, Върнах се след 5 минути, след като изпуших една цигара и тогава реших да отида у Мишо, за да му кажа, че съм наранил баща ми”. По време на показанията се разбра, че има разминавания от първоначалните думи на Христо. В залата вчера той дори измисли, че отначало имало уговорка между него и следователя да потвърди написаното, а после подсъдимият допълни, че потвърждавал всичко, защото не искал допълнително да усложнява живота на прокурора и на другия съдия по делото Атанас Каменски. “В предварителните показания си казал, че някой те хванал за гърлото, че си му ударир лакът, а сега твърдиш, че си му нанесъл само два удара. Кое е вярно?” - попитаха го матистратите. “Не са верни предните показания. За съжаление, тогава съм излъгал съдия Каменски. Днес е самата истина. Отидох у Мишови, но никой не ми отвори. След това отскочих и до Димитър Великов, за да се обадя по телефона на Бърза помощ, но телефонът не работел. Отбих се и до Иван Дойчев, от когото взех 4-5 цигари. Прибрах се и си легнах. На сутринта направих масаж и изкуствено дишане на баща ми, защото челото му бе изпотено, не дишаше, а краката му студени” - допълни Христо. След това обвиняемият, който вчера каза, че нанесъл само два удара на баща си, е отишъл при фелдшерката Милка Томова и настоявал веднага да бъде издаден смъртен акт, за да може до 14 часа да го погребе. Тя отишла до кметството, откъдето позвънила на личния лекар на пострадалия Иван Стоянов - д-р Вълев. При кмета Георги Иванов бил и подсъдимият, който чул разговора, взел слушалката и започнал да се кара с лекарите. Същия ден отишъл при Коста Георгиев и Никола Станчев. Помолил ги да окъпят баща му, а след това ги накарал и да изкопаят гроба. Дори ги и заплашил, че ако не изкопаят гроба, ще ги набие. През това време Христо се отбил до кръчмата, където набързо ударил още една ракия и играл на канадска борба, разказа Коста Георгиев. “В селото хората ги е страх от него”, каза Коста и това си лечеше от показанията на всички от селото, които бяха извикани като свидетели по случая. Разминавания в показанията прокурорът констатира и при Михаил Георгиев. “Защо пред Христо говорите едно, а зад гърба му друго. Пред следователя сте разказали всичко, а сега мълчите” - каза прокурорът. Съседите на Христо вчера не смееха да говорят. Техните думи започваха с: “Хората говорят, че...”. Някои свидетели си признаха, че се страхуват, а само кметът Георги Иванов не премълча. “Комшиите идваха и казваха, че Христо е биел баща си, ходих да се намесвам. Заплашвал е и други хора в селото” - каза кметът. Точно в този момент подсъдимият подскочи от скамейката и се нахвърли с думите: “П-у-у, не те е срам. Лъжец”. Наложи се намеса на полицаите в залата, които го укротиха, като му сложиха белезниците. Разбра се още, че два дни преди инцидента Христо отново е взел пенсията на баща си, с която се препитавали, а пък няколко дни преди това е възникнала свада между него и Величка. Стигнало се до размяна на шамари. Заради него тя напуснала селото. Отишъл в къщата им, където искал да е** Величка. Тя отказала и Христо я пребил пред съпруга й, който бил болен и неподвижен. Заплашил, че и него ще е**. Бил пиян, легнал на леглото, а под него имало брадва. Съпругът на Величка бил навън. Наложило се да се намесят съседите. След това показания даде и братът на Христо - Стоян Иванов, който потвърди, че когато брат му злоупотреби с алкохола, ставна буен. Вещите лица по делото д-р Николова и д-р Турнова заявиха, че обвиняемият няма психически отклонения, но има алкохолна личностна промяна, която се дължи на дългогодишната употреба на алкохол. Това изцяло влияело на неговото поведение. В резултат на това Христо не си спомнял моменти, измислял си и дори бил в състояние да се вживее в своите измислици и да започне да им вярва. Типично за хора като него е да обвиняват другите и никога те да не са виновни. Следващото дело е насрочено за 7 април, когато в залата ще бъдат призовани д-р Вълов, хора от селото и от община Тервел да се изиска акт за раждане на Христо, с който да се удостовери роднинската връзка с убития. “Ей, всички лъжат” - каза след като излезе от залата подсъдимият.

За това си деяние обвиняемият може да получи присъда от 15 до 20 години затвор, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. НДТ