изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-11-27 @ 17:03 EET
СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 2 ФЕВРУАРИ    
ИсторияСъбитията у нас и по света, станали на 2 февруари

НА 2 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1846
Пожар унищожава най-богатите квартали на Пловдив.

1854
В Одеса е създадено Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелните българи Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) ОБН изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. ОБН развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички освободителни борби на българския народ.

1870
По инициатива на Мариола Доспевска в Пазарджик е основано женско дружество. Дружеството съществува и днес. То носи името Женско дружество”Мариола Доспевска”.

1873
В Свищов е създадено ученическо дружество "Плод".

1875
В Букурещ започва да излиза в. "Балканул", редактиран от Кириак Цанков. Вестникът има политически характер и първоначално се отпечатва само на румънски език, а по-късно и на български под името "Балкан". Редакторът на изданието е български революционер, общественик. Той е племенник на Драган Цанков, сподвижник на Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Стамболов. Кириак Цанков взема участие във всички революционни комитети, работили в Румъния за освобождението на България. През 1873 г. изработва “Мемоар”, който е поднесен на султан Абдулазис. След Освобождението (1878 г.) е депутат в Учредителното Народно Събрание, през 1883 г. е министър.Той заема и различни дипломатически постове. Публикува писмата на Васил Левски и документи във връзка са преминаването на Ботевата чета в България.

1882
Първото награждаване с медал "За наука и изкуство" . Медалът е с две степени - златна и сребърна. Последното награждаването е на 25 април 1950 г.

1883
Основано е взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София. Дружеството е първата професионална организация в България. Основната му задача е да подпомага материално членовете си и да им съдейства за повишаване на професионалната квалификация. В него членуват главно работници от Държавната печатница. В началото на 90-те годни на XIX в. Дружеството активизира дейността си и основава свои клонове в редица краища на страната. След разцеплението на Българската работническа социалдемократическа партия през 1903 г. минава на страната на широките социалисти. През 1907 г. се обединява с Работническото печатарско дружество, образувайки обща организация под наименованието Типографско работническо дружество, което през 1908 г. влиза в състава на Типографския работнически съюз, създаден през същата година.

1896
На Сретение Господне престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православното изповедание по настояване на руският император Николай II. Обредът е извършен в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I, кръстник е Николай II. След този акт Русия, а след нея и останалите Велики сили признават княз Фердинанд за законен български монарх.

1909
Основана е Лозарска кооперация "Гъмза" в с. Сухиндол, Търновско. Основател и директор на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация е Марко Вачков. Вачков е български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България, книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. Той завършва педагогика в Свищов (1884 г.) и земеделие в "Образцов чифлик", Русе (1896 г.). Основава първата пчеларска организация в България през 1899 г. Започва да издава списание "Пчела", на което е главен редактор (1902-1927 г.). Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904-1905 г.). Освен лозаро-винарска кооперация "Гъмза" основава и Български пчеларски съюз (1911 г.), кооперативна централа "Напредък" (1919 г.), Сухиндолската популярна банка (1919 г.), пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Член е на УС на Съюза на популярните банки в София (1919-1935 г.) и на УС на Върховния кооперативен съюз (1927-1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Негови книги са : "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., преведена на турски език), "Сухиндол и кооперацията му" (1915 г.). Превежда: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и "Кооперативна христоматия" от В. Ф. Тотомиянц и др.

1913
Завършват Българо-румънските преговори в София. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа. На 27 юни в хода на Междусъюзническата война се намесва и Румъния. Нейната добруджанска армия окупира българските земи до линията Тутракан - Балчик. 2 румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Кавалерийски отряди достигат до с. Враждебна. При Белоградчик румънските и сръбските войски се срещат. Изправена срещу всичките си съседи България е принудена да иска примирие. Правителството на д-р В. Радославов иска мир на 18 юли 1913 г. Мирният договор с Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция е подписан в Букурещ на 28 юли 1913 г. Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия - Вардарска Македония, Гърция - Южна и Беломорска Македония. България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. По силата на Цариградския договор от 16 септември 1913 г. България губи и Източна Тракия. След Междусъюзническата война настъпва първата национална катастрофа. От отнетите български територии прииждат хиляди бежанци.

1937
Приета е Наредба-закон за осигуряване на занаятчиите.

1941
Сключени са споразумение и протокол за навлизане на немските войски в България. Преговорите са водени от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесетта немска армия през януари в Синая, Румъния. Васил Бойдев е роден в Казанлък. Завършва Военното училище и постъпва в българската войска през 1912 г. Достига до чин генерал-лейтенант. Заема редица отговорни длъжности: началник-щаб на Осма Пехотна дивизия, началник–щаб на Втора Военна инспекционна област, началник на Въздушните войски (1935–1936 г.), командващ Пета армия (1941 г.). Уволнен е от войската през 1944 г. Не е известна дата на смъртта му.

1948
Започва Втори конгрес на Отечествения фронт. На конгреса е взето решение за трансформиране на ОФ от партийна коалиция в единна обществено-политическа организация с индивидуално членство. Приети са нова програма и устав. За председател на Националния съвет на ОФ е избран Георги Димитров, а за главен секретар - Вълко Червенков.

1951
Народното събрание приема Наказателния кодекс, копиращ съветското законодателство. Наказателният кодекс се превръща в основа на репресивното законодателство в България през първата половина на 50-те години.

1982
Националният академичен театър за опера и балет е на турне в Париж. Националният академичен театър “Иван Вазов” е най-големият и авторитетен български театър, създаден в София през 1904 г. от драматичната трупа "Сълза и смях". До 1906 г. носи името Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. името му е Народен театър, от 1952 г. до 1962 г. е преименуван на Народен театър "Кръстьо Сарафов", след което от 1962 г. до 1977 г. е преименуван на Народен театър "Иван Вазов", от 1977 г. е със сегашното си наименование- Национален академичен театър "Иван Вазов". Основоположници на театъра са: В. Кирков, А. Будевска, Кр. Сарафов, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, В. Игнатиева, Зл. Недева, Ив. Попов, Г. Киров, Сава Огнянов, Ст. Бъчваров, Вл. Тенев, Е. Златарева, Е. Снежина, Т. Стойчева и др. Пръв управител е Ил. Миларов (1904-1907 г.). Директори на театъра са били: Н. Лазаров, П. П. Славейков (управители до 1909 г.), Ив. Попов, Б. Ангелов, Ив. Иванов, Д. Страшимиров, В. Йорданов, Хр. Цанков-Дерижан, д-р В. Манов, Вл. Василев, М. Арнаудов, Ст. Л. Костов, П. К. Стойчев, К. Сагаев, д-р М. Тихов, Вл. Тенев, Вл. Полянов, Тр. Кунев, П. Димитров, Г. Караславов, К. Зидаров, А. Темелков, Ф. Филипов, Ив. Атанасов, Сл. Васев, М. Миндов, А. Гуляшки, Ал. Гетман, Д. Фучеджиев и др.

1990
Завършва извънредният 14 конгрес на БКП, на който е избран нов председател на Висшия съвет - Александър Лилов. Приет е и Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.

1996
България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО.
Соломон Паси пръв поставя въпроса за членство на България в НАТО, като на 23 юни 1990 г. внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по- малко от месец на 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията. На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни. България е приета в НАТО на 29 март 2004 г.




НА 2 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:

1033
Бургундия е присъединена към Свещената Римска империя.
Свещената Римска империя е създадена от германския крал Отон I, който завладява Северна и Средна Италия, включително Рим. В нея влизат и Чехия, Бургундия, Холандия, днес Швейцария и др. Воюва с племената в Южна Италия и славяните от поречието на р. Елба. Постепенно властта на императора става номинална, а Вестфалския мир (1648 г.) утвърждава превръщането на империята в конгломерат от независими държави. Ликвидирана на 14.(28.)12.1805 с т. нар. Пресбургски договор, завършил поредната война между Франция и Австрия.
Бургундия е присъединена по време на управлението на Конрад II,император на Свещената Римска империя от 1024 г.


1536
Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес на бреговете на р. Ла Плата.

1556
При земетресение в Китай загиват над 820 000 души.

1709
Случайно минаващ кораб прибира от о. Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк.Той е английски моряк и живее на острова от 1703 г. до 1709 г. Даниел Дефо използва неговите преживявания при създаването на своя герой Робинзон Крузо.

1811
Руски заселници основават Форт- Рос /САЩ/.

1823
Във Венеция се състой премиерата на операта на Росини “Семирамида” .
Джоакино Антонио Росини е италиански композитор. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява опера му "Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери "Пепеляшка" (1817 г.), "Крадливата сврака" (1817 г.). От 1824 г. Росини е диригент на Италиански театър в Париж. В Париж създава "Граф Ори" (1828 г.), "Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. "Вилхелм Тел" е последната му опера.

1848
По силата на мирния договор от 1848 г. Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.
Мексико е държава в Северна Америка. През II хилядолетие пр. Хр. - на територията на Мексико се появяват олмеките, които създават богата култура. През I хилядолетие пр. Хр. се развиват 2 големи племенни групи: маи и сапотеки, по-късно - толтеки. През 1325 г. ацтеките основават държава. Около 200 години по-късно (1519-21) Мексико е завладяно от испански конквистадори начело с Е. Кортес. През 1535 г. е обявено за вицекралство Нова Испания. През 1810 г. започва освободителна борба срещу колонизаторите под ръководството на М. Идалго-и-Костиля и Х. М. Морелос-и-Павон. Единадесет години по-късно Мексико извоюва независимостта си, през 1824 г. е приета конституцията и е провъзгласена федеративна република - Мексикански съединени щати.В периода 1846-48 г. в резултат на Американско-мексиканската война Мексико губи повече от 1/2 от територията си (Калифорния, Ново Мексико и Аризона).

1863
Американският писател Самюел Клеменс за първи път използва псевдонима –“Марк Твен”.Той е американски белетрист реалист. Въвежда разговорния език в американската литература. Творчеството му е наситено с хумор и ирония. Създава остро сатирични романи - "Един янки в двора на крал Артур", "Позлатеният век". Най-значителната му творба е "Приключенията на Хъкълбери Фин. Световно известни са книгите за деца "Принцът и просякът", "Приключенията на Том Сойер". Очерци, фейлетони, разкази, пътеписи.

1870
Информационните агенции Ройтер, Хавас и Волф подписват споразумение за обмен на данни, за пръв път става възможно получаването на актуална информация за всяко важно събитие до няколко дни във всяка точка на Земята.

1932
Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване. В нея участват 63 страни, между които 9 държави, нечленуващи в ОН (СССР, САЩ, Афганистан, Бразилия, Египет, Коста Рика, Мексико, Турция, Еквадор и др.). Френската делегация се стреми да запази военното си превъзходство над Германия, получено според Версайския мирен договор (1919 г.). Предложен е за обсъждане и приемане един от френските планове ("план Тардие"), който предвижда създаване на международна армия към ОН, в която ръководна роля да има Франция. Германската делегация предлага изравняване на степента на въоръжаване, но искането е отхвърлено. Фашисткото правителство на Германия обявява, че се оттегля от участие в работата на конференцията през октомври 1933 г. Германия напуска Обществото на народите. Великобритания, която се старае мерките по разоръжаване да не нарушат имперските й позиции и да не отслабят морското й могъщество, предлага т. нар. "план Макдоналд". Той предвижда максимално равнище за сухопътните въоръжени сили на европейските страни (март 1933 г.). Планът дава на Великобритания и САЩ големи предимства във военноморските и военновъздушните сили. Генералната комисия на Женевска конференция по разоръжаване приема плана на 8 юни 1933 г. Той става основа на бъдещата конвенция за разоръжаване. След многомесечни съвещания и спорове През 1935 г. Женевска конференция по разоръжаване прекратява работата си, без да постигне желания резултат.

1934
Алфред Розенберг е избран за шеф на пропагандата на Националсоциалистическата партия в Германия, известен е в историята като “философът на нацизма”. Той е германски общественик и политик, един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ столетие" (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германски фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и др. страни. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес.

1943
Разгром на обкръжената при Сталинград 300-та хилядна немскофашистка групировка. Начало на коренния прелом във Втората световна война.
На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна, голяма част от европейската част на Русия. Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва (30.09.1941 - 20.04.1942 г.). След неуспешното съветско контранастъпление при Харков, през май 1942 г., германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн (египетско село до границата с Либия) е разбита обединената италиано-германската армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на II св. Война.
НА 2 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:

1700
Йохан Кристоф Готшед е германски писател и критик. Представител на ранното немско Просвещение. Издава нравоучителни ежеседмичници. Убеден привърженик на класицизма. Обявява се за ясност и правдоподобие. Основните му критични произведения са: "Опит за критическа поетика на немците" (1730 г.); "Немският театър, съгласно правилата на древна Гърция и Рим" (т. I-VI, 1741-1745). Превежда на немски език произведения на П. Корней, Ж. Расин, Ж. Молиер и др. Автор е на стихотворения, на трагедията "Умиращият Катон", но е известен главно като критик, чието голямо влияние допринася за издигане на немската писменост и особено на немския театър.

1711
Княз Кауниц - австрийски дипломат и държавник. Сключва Аахенския мир през 1748 г. През 1753 г. е имперски канцлер и в продължение на 30 години ръководи външната политика на Австрия. Привърженик на съюза с Франция. Присъединява към австрийската корона Галиция и Буковина.

1807
Александър Огюст Ледрю-Ролен - френски политик-демократ. Работи като адвокат. След Февруарската революция 1848 г. е министър на вътрешните работи във Временното правителство. Участник в потушаването на Юнското въстание от 1848 г. Депутат в Националното събрание през 1871 г. Същата година се обявява против Парижката комуна

1839
Нешо Бончев - български литературен критик, фолклорист. Дописен член на БКД (дн. БАН) от 1871 г. Събира и обнародва народни песни. Отнася се взискателно и критично към работата си. Превежда "Тарас Булба" от Н. В. Гогол и "Разбойници" от Ф. Шилер. Умира в Москва от туберкулоза, 2 дни преди подписването на Санстефанския мирен договор.

1852
Атанас Илиев - български фолклорист. Учи в родния си град, в епархийското училище в Пловдив (1868-1869 г.) и в класическата гимназия в Табор (Чехия) до 1871 г. Следва славянска филология в Прага и Белград (до 1874 г.). Работи като главен учител в Стара Загора. Задържан по време на Старозагорското въстание (1875 г.). Участник в Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Учителства в София и работи в редактор на "Сборник за народни умотворения". Директор на Старозагорската девическа гимназия (1892-1900, 1903-1906), редактор на литературното сп. "Надежда" (1900), началник на училищния отдел на Бълг. екзархия в Цариград. Член на БКД (дн. БАН) от 1900 г.. Автор на многобройни изследвания върху български фолклор, съставител на учебници, приносни изследвания в областта на езикознанието и нумизматиката, преводи и др.Автор е на трудовете "Отбор от животописи на велики мъже" (I т., 1884; II т., 1885), "Телесно и душевно възпитание" (1889), "Турски изговор на български местни имена" (1917), "Румънска топонимия от славянобългарски произход" (1923). "Спомени" (1925).

1869
Чарлз Мънинг Чайлд - американски биолог. През 1890 г. завършва университета в Канзас. В периода 1895-1934 г. работи в Чикагския университет , от 1916 г. е професор. През 1937 г. е преподавател в Станфордския университет в Калифорния . Научните му разработки са по цитология и ембриология. Автор е на теорията за физиологичните градиенти, с която се опитва да обясни процесите на ембрионалното развитие у гръбначните, диференцирането и интегрирането в процеса на развитие на многоклетъчните животни. Теорията на Ч. М. Чайлд отразява обективните явления, но не обяснява индивидуалното развитие на организма като цяло.

1885
Михаил Фрунзе - политик и държавен ръководител, военачалник, военен теоретик. Член е на РСДРП от 1904 г. Участва в политическите борби в Русия в периода 1905-1907 г. и ръководи стачките в Иваново-Вознесенск. Осъждан 2 пъти на смърт, но присъдите по-късно са заменяни с доживотно заточение в Сибир. През 1915 г. постъпва в армията и воюва на Западния фронт. Участва във въоръженото завземане на властта в Москва през 1917 г. Едновременно е държавен, партиен и военен ръководител на Ивановска губерния и военен комисар на Ярославския военен окръг (1918 г.). От март 1919 г. командва южната група на Червената армия и ръководи контранастъплението на Източния фронт, което разгромява националните и демократични въоръжени сили, командвани от адмирал А. В. Колчак. След това командва Туркестанския фронт (1919-1920 г.) и Източния фронт (септември - декември1920 г.). От март 1924 г. е народен комисар по военните и морски дела, от април - и началник на щаба на Червената армия. Член е на ЦК на РКП (б) от 1921 г., член е на ВЦИК и на Централния изпълнителен комитет на СССР. След войната разработва редица въпроси на военната теория, свързани с проблемите за подготовката и воденето на войната.

1887
Александър Оббов - български юрист, политик. Роден е в град Плевен. Завършва Лозарското училище в Плевен през 1905 г., през 1913 г. и специалност "Право" в Софийския университет. През 1904 г. става член на БЗНС. В периодите 1919-1923 г. и 1945-1949 г. е народен представител. През 1920 г. става министър на земеделието и държавните имоти. Един от водачите на БЗНС "Ал. Стамболийски" (1935-1944 г.). През 1944 г. участва в сформирането на нелегалния ОФ. Интерниран е в лагера "Гонда вода". След 9.09.1944 г. е политически секретар на БЗНС. От 1945 г. до 1946 г. е министър без портфейл в правителството на К. Георгиев. След което отново заема поста министър на земеделието и държавните имоти и подпредседател на МС. Член е на българска делегация при подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. Отстранен е от БЗНС заради отказ от подкрепа на идеята за сътрудничество с БКП, репресиран.

1894
Георги (Жорж) Папазов - български художник-модернист, писател, критик. Завършва парково инженерство и архитектура в Прага (1918 г.). През 1918 г. е в Мюнхен, където посещава ателието на Ханс Хофман. Първата си самостоятелна изложба урежда в София през 1919 г.. От 1924 г. живее и работи във Франция. През 1925 г. представя картини в Салона на независимите. Участва в първата изложба на сюрреалистите заедно с Х. Миро, М. Ернст, А. Масон, Х. Арп, както и в колективни изяви заедно с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Дерен, Ф. Леже, П. Кле, Ж. Люрса, Х. Миро. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия, София (1935). Творбите му са рисунки, акварели и картини с маслени бои. Дебютира с пейзажи и експресивни фигурални композиции, в които личи влиянието на немското изкуство. По-късно с изразните средства на сюрреализма и абстрактното изкуство създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейския живопис. Негови известни творби са "Портрет на майката на художника" (1924), "Морето" (1925), "Двойка" (1928), "Пейзаж от Чехия" (1916), "Пейзаж от Дордона" (1930), "Корабокрушение", "Гладиатори" (1957) и др. Автор е на книгите"Паскин!. Паскин!. Това съм аз" (1932, на фр.), "Париж. Творчество и съдба на великите художници" (1938), "Писма за Дерен" (1966, на фр.), "По стъпките на художника" (1971, на фр.) и др.

1901
Яша Хайфец (Йосиф Робертович) - американски цигулар. От 1905 г. до 1909 г. учи цигулка при Е. Я. Малкин във Вилнюс (Литва), първия си концерт изнася на 6-годишна възраст (концерт за цигулка и оркестър на Ф. Менделсон) в Каунас. През 1910 г. учи при Л. С. Ауер в Петербург, където концертира през 1911 г. През 1912 г. е признат за вундеркинд в Берлин. От 1917 г. живее в САЩ. Изнася концерти по световните сцени. От 1959 г. е професор в университета в Южна Калифорния (Лос Анжелис).

1904
Валерий Чкалов - руски летец, командир на бригада, герой на СССР (1936). Работи в авиационната база в Нижни Новгород (след 1932 г.- Горки). Учи в Егоровското и Борисоглебското авиационно училище, в Московското училище за висш пилотаж и Серпуховското висше авиационно училище. От 1924 г. служи в Краснознаменната изтребителна ескадрила . През 1930 г. е летец изпитател към Научноизследователския институт на ВВС , където провежда изпитанията на повече от 70 типа самолети, разработва и внедрява нови типове фигури във висшия пилотаж. От 20 до 22 юли 1936 г. заедно с Г. Ф. Байдуков и А. В. Беляков осъществява непрекъснат полет от Москва до Петропавлоск на Камчатка и след това до остров Хут (9 374 км за 56 ч и 20 мин). От 18 до 20 юни 1937 г. със същия екипаж лети от Москва до Ванкувър през Северния полюс (8 504 км за 63 ч и 16 мин). Загива при изпитанията на нов изтребител. Прахът му е погребан в Кремълската стена на Червения площад.

1911
В Бяла черква е роден Александър Бурмов. Той е български историк на Средновековието и Възраждането. Специализира във Виена от 1940 г. до 1941 г. Професор е в Софийски университет в периода 1947-1965 г. През 1958 г. е член-кореспондент на БАН. В периода 1962-1965 г. е ректор на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Александър Бурмов е един от най-добрите специалисти по изследване дейността на БРЦК и на личностите, свързани с революцията, на делото на Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, Бачо Киро, Матей Миткалото, Атанас Узунов и др. Негови съчинения са "Бачо Киро Петров. Материали и документи" (1937), "Български революционен комитет" (1943; 2 изд. 1950), "Христо Ботев през погледа на съвременниците си" (1945), "Христо Ботев и неговата чета" (1978), "Избрани произведения", в 3 т. (1968-1977) и др.

1917
Димитър Ангелов - български историк, византолог, професор по история на Византия в Софийския университет, акад. (1979). Автор е на трудовете - "Богомилството в България", "Формиране на българската народност", "Българска военна история" (два тома), "Средновековният българин" и др. Капиталният му труд за богомилството е претърпял 4 издания и е публикуван и в чужбина. Димитър Ангелов е един от инициаторите и авторите на многотомната "История на България" (т. II и III, 1981-1982 г.), както и на др. значими български и международни научни проекти.

1922
Стоянка Мутафова - българска театрална и филмова актриса. Завършва Консерваторията по изкуствата в Прага, Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, специалност “Класическа филология” и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, в Народния театър “Ив. Вазов” (1949-1956 г.). Един от основателите на Държавния сатиричен театър “Ал. Константинов”, където работи до пенсионирането й (1956-1991 г.). Има много запомнящи се роли в киното и театъра. През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, през 2002 г. орден “Стара планина”, I степен.

1927
Стен Гетц - американски тенор-саксофонист, известен с прозвището "The Sound" ("Звука") заради изключително красивия звук на саксофона му. По време на Първата световна война Гетц има възможността да свири в най-популярните за времето си оркестри, сред които бигбенда на Д. Дорси (1945 г.) и бигбенда на Б. Гудман (1945-1946 г.). През 1946 г. е звукозаписният си дебют, но става популярен, когато започва да свири с Уди Хърман (1947-1949). През 50-те години на ХХ в. Гетц работи с музиканти като Хорас Силвър и Джими Рейни, посещава Европа, заедно с Джони Смит създават хита "Moonlight in Vermont". През този период Гетц се разделя с влиянието на Л. Янг, когото смята за най-важната фигура в изграждането му като музикант. От 1958 г.до 1960 г. живее в Европа, а след завръщането си в САЩ записва албума "Focus". През февруари 1962 г. излиза албумът "Jazz Samba" с Ч. Паркър - това слага начало на "ерата на босановата". "Дезафинадо" е хит. През 1963 г. Гетц записва няколко албума в стил "босанова" с оркестрите на Л. Бонфа и Л. Алмейда. Най-значителен в творчеството му и в историята на "босановата" изобщо е "Getz/Gilberto", записан заедно с А.-К. Жобим и Ж. Жилберто. "The Girl From Ipanema" (с гласовете на Аструд и Жоао Жилберто) осигурява на албума огромни продажби в САЩ. През следващите години той остава верен на боса-новата, но прави и различни експерименти, допринесли за развитието на фюжъна. Свири с Г. Бъртън, Б. Евънс, Ч. Кърия и др. В края на живота си Гетц отново се връща към чисто акустичното звучене. Последният му запис е "People Time" (1991) - дует с К. Барън. Негова дискография е "All Star Series" (1946); "The Brothers" (1949); "Quartets" (1949); "At Carnegie Hall [live]" (1949); "Getz Age" (1950); "The Sound" (1951); "Jazz At Storyville [live]", vol. 1&2 (1951) и др.

1936
Ия Савина - руска актриса. През 1958 г. завършва МГУ, от 1960 г. е в театъра на Моссъвет, от 1978 г. в МХАТ. Дебютира в киното през 1960 г. с “Дамата с кученцето”. Участва във филмите “Грешница” (1962), “Звънят, отворете вратата” (1966), “Ана Каренина” (1968), “Сюжет за малък разказ” (1970), “Личен живот” (1982), “Сълзите капеха …” (1983), “Романс за влюбени”, “Нос”, “Три години”, “Сюжет за два разказа” (1991), “Троцки” (1993), “Двама другари” (2001).

1939
Жоао Монтейро – португалски филмов режисьор. През 1963 г. учи кино в Лондон. Монтейро е известен като предизвикателен, ексцентричен и полемичен режисьор, който обикновено играе и главните роли във всичките си филми. Има около 20 филма. Филмография: “Какво да правя с тази сабя” (1975 г.), “Двамата войници” (1978 г.), “Спомени за жълтата къща” (1989 г., награда “Сребърен лъв” във Венеция), “Любовно писмо” (1995 г.), “Будоарна философия” (2000 г.), “Насам-натам” (2003 г.).



НА 2 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:

1769
Климент ХIII (Карло Редзонико) - папа е от 6.07.1755 г. до 2.02.1769 г. Получава образование при йезуитите в Болоня. Защитава докторат по право в университета в Падуа. Ревизор на папските приходи от Венеция от 1725 г., през 1737 г. е ръкоположен за кардинал. През 1743 г. е епископ на Падуа, където спечелва доверието на енориашите с щедри дарения за обществени нужди. Веднага след избора му за папа започват неприятности с Йезуитския орден, които се превръщат в най-големия проблем за понтификата му. Йезуитите са изгонени от Португалия под предлог, че заговорничат срещу краля. Парламентът в Париж поставя условия за драстични промени в устава на йезуитите (1761 г.), които Климент отказва да приеме, като произнася знаменитата си фраза: “Те ще бъдат каквито са или въобще няма да бъдат”. Всички йезуити са изгонени от Франция през 1764 г.; крал Луи ХV забранява със закон ордена им в кралството. През 1767 г. са изгонени и от Испания и се насочват към Неапол и Парма. Франция, Неапол и Испания поставят въпроса за пълното и окончателно премахване на Йезуитския орден (1769 г.). Това, изглежда, ускорява смъртта на Климент ХIII, който умира след няколко дни.

1884
Иларион Ловчански и Кюстендилски (светско име - Иван Иванов) - висш български духовник и патриот. Учи в Елена и в Капиновския манастир, където прекарва дълги години. Замонашава се през 1819 г.. Служи при търновските митрополити като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел.Смята се, че епископ от 1849 г. или 1850 г.. През март 1852 г. е назначен за епископ на Ловчанската епархия. Подпомага развитието на новобългарско училище. Отрича се от Цариградската патриаршия през декември 1868 г., присъединява се към български архиереи и отива в Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е назначен за председател на Привременния синод. Български екзарх е от 1872 г. Кюстендилски митрополит е от 1872 г. до смъртта си.

1902
Емануил Манолов - български композитор. Следва в Московската консерватория, завръща се в България през 1886 г. Учител в Казанлък, член на хора на Байданов в Пловдив и негов помощник при съставянето на учебниците му по музика, капелмайстор в Станимака (21 полк) и в Казанлък (23 полк). Творчеството му се състои от училищни песни, издадени под заглавието “Славееви гори”, “Хорови китки”, от нар. песни, песни за хор - лично творчество, “Аранжименти и разработки на народни песни” за духов оркестър и операта “Сиромахкиня”.

1907
Дмитрий Менделеев - руски химик, разностранен учен, педагог, обществен деятел. Завършва висшето си образование в Париж. Известно време прекарва в Пенсилвания и Кавказ, където изучава петрола. През 1869 г. открива Периодичния закон за химичните елементи. Автор на повече от 500 труда, между които класическият “Основи на химията” (ч. 1-2, 1869-1871 г.). Автор е на фундаментални изследвания по химия, въздухоплаване, метеорология, икономика, просвета и др. Един от инициаторите за създаване на Руското химическо общество през 1868 г.. В периода 1865-1890 г. е професор в Петербургския университет , академик е от 1880 г. (избирането му е подложено на балотаж, което предизвиква обществен протест). Организатор и пръв директор от 1893 г. на Палатата за мерките и теглилките (която днес носи неговото име).

1942
Всеволод Мейерхолд - руски режисьор и актьор. През 1895 г. постъпва в Юридически факултет на Московския университет, а през 1896 г. - във втори курс на драматичния клас на Музикалното драматично училище към Московското филхармонично дружество. След завършване на училището през 1898 г. влиза в трупата на Московския художествен академичен театър. Най-значителните му роли там са: Трепльов, Тузенбах (“Чайка”, “Три сестри” от Чехов), Йоханес (“Самотните” от Хауптман), Малволио, Принц Арагонски (“Дванадесета нощ”, “Венецианският търговец” от Шекспир). През 1902 г. напуска МХАТ и до 1905 г. ръководи създаденото от него “Дружество за нова драма” (Херсон, Николаев, Тбилиси).Започва да изгражда и художествена програма на Майерхолд, свързана с поетиката на символизма, с принципите на условния театър, стилизацията, подчиняването на актьорската игра на живописно-декоративното начало. Принципите на тази програма намират най-пълно отражение в театъра на В. Ф. Комисаржевски (Петербург), където през 1906-1907 г. Мейерхолд- е главен режисьор. Продължава режисьорската си работа в Александринския театър (от 1908 г.), където си поставя друга задача - възраждане на принципите на “театъра на минали епохи”. Стреми се към съчетаване на трагичната гротеска с традициите на нар. карнавално зрелище (спектаклите “Дон Жуан” от Молиер, “Маскарад” от Лермонтов), което има важно значение за по-нататъшната му творческа дейност - става основа за експерименталната работа на Мейерхолд в Студиото на Бородински (от 1914 г., Петербург), където поставя пиеси по текстове на Блок. В първите години след 1917 г. лансира идеите си за създаване на зрелищен политикоагитационен театър (“Театралният Октомври”). Най-значителните спектакли на този театър са в периода 1920-1938 г. са насочени към създаване на изкуство, свързано с революционната съвременност. Те са близки до поетиката на В. В. Маяковски и неговата трактовка за театъра като сливане на “трибуната” и “зрелището”. Особено характерни в това отношение са спектаклите “Мистерия Буф”, “Дървеница” и “Баня” от Маяковски, “Зори” от Верхарн, “Мандат” от Ердман, “Последният решителен” от Вишневски и др. Реализира свои търсения и в музикалния театър - “Орфей и Евридика” от Глук (1911 г.), “Дама пика” от Чайковски (1935). През 1922-1924 г. е художествен ръководител на московския “Театър на революцията”. След закриването на театъра на Мейерхолд, през 1938 г., К. С. Станиславски привлича режисьора за работа в ръководения от него оперен театър. Арестуван от КГБ, осъден като враг на народа и разстрелян. Реабилитиран.

1941
Янко Сакъзов - български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Д. Благоев, помощник-прокурор в Шумен (1887-1890). С др. земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията, протестира в Камарата през 1912 г. срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците. През I световна война заедно се застъпва за пълен неутралитет на България. Всепризнат лидер на БРДСП (о), до края на живота си е член на нейния Централния комитет и представя партията в международни социални организации. Министерство на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19.10.1918 - 6.10.1919 г.), прокарва 8-часовия работен ден. Изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Един от първите депутати социалисти в НС. Народен представител в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) ОНС. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация” (1903), “Българите в своята история” (1917) и др. Негови съчинения са “Поглед върху новата история на Б-я и мястото на бълг. социалисти” (1906), “Против монархията - в защита на републиката” (1946).

1926
Владимир Сухомлинов - руски офицер, генерал от кавалерията (1906 г.). През 1867 г. завършва Николаевското кавалерийско училище и Академията на Генерален щаб през 1874 г..През 1877-1878 г. участва в Руско-турската война , командва кавалерийски полк и дивизия, началник на Офицерската кавалерийска школа (1886-1897 г.). Началник на Генералния щаб през 1908 г., военен министър в периода 1909-1915 г.. През март 1916 г. е арестуван и обвинен в държавна измяна и злоупотреби. През септември 1917 г. е осъден на доживотна каторга, заменена с крепостен затвор. На 1.05.1918 освободен поради навършена 70-годишна възраст. Емигрира във Финландия, а след това в Германия. Автор на “Спомени” (1924 г.).

1976
Златьо Бояджиев- български художник. Завършва Художествената академия в София през 1932 г. в класа на Ц. Тодоров. Работи в областта на портрета и пейзажа. Има 2 периода в творчеството му. През първия период в творбите му се преплитат различни стилове и художествени методи. В някои платна изгражда формата плътно и обобщено, а в други има елементи на експресионизма. В битови картини от този период умело синтезира формата: "Брезовски овчари" (1941 г.), "Есен" (1941 г.), "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.) и др. Портретите са със стегната и точна рисунка, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера: "Портрет на баща ми" (1940), "Майка ми" (1940), "Автопортрет" и др. През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка и вече се проявява като съвсем друг художник, с нов стил и нови изразни средства. От картините му лъха първична романтика, в която реалното се преплита с фантастичното и приказно. Създадените композиции, портрети и пейзажи се отличават с подчертана експресия и дълбок драматизъм. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958). Творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, а други са изпълнени със странни символични образи - "Село Брезово" (1959), "Към кланицата" (1960), "На трапезата" (1967) и много др. Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции.

1928
Спас Вацов - български метеоролог, климатолог и сеизмолог. През 1872-1876 г. учи в гимназията в Загреб. Студент във Физико-математически факултет на Загребския университет. От 1879 г. е почетен член на българската ученическа дружина в Загреб . През 1879 г. завършва пълния 3-годишен курс на факултета и се завръща в България. След завръщането си става инспектор на Ломското училище. На 25 юни 1880 г. е назначен за директор на Ломската гимназия. Заема поста началник-отделение към Министерство на народната просвета в София и управляващ Софийската класическа гимназия. Главен секретар към Министерство на народната просвета. Четири години е редактор на "Учебен в-к" . През 1884 г. става директор на Софийската класическа гимназия и остава на тази служба до 1893 г. От 1 януари 1894 г. е основател и пръв директор на Централната метеорологична станция, която ръководи до смъртта си. Участва в редица международни метеорологични конференции. През 1881 г. става дописен член на БКД, а от 1884 г. и действителен. През 1909 г. е секретар на Природо-медицинския клон на БКД , а в периода 1911-1920 г. е на Природо-математическия клон на БАН. Награден с орден "За гражданска заслуга" V и IV ст. (1895г.). Член-основател и дългогодишен председател на Българския природоизпитателно дружество.

1944
Иван Димитров(И. Д. Кънчев) - български художник, един от най-значителните български портретисти след Освобождението. Учи живопис при баща си - иконописецът от Тревненската художествена школа Димитър Кънчев. През 1865 г. заминава за Румъния при брат си, работи при зографа Георги Стоянеску (българин от Браила). Постъпва в Художествено училище в Букурещ, учи при Т. Аман и Дж. Татареску от 1870 г. до 1875 г.. След завършването работи в Букурещ (предимно в портретния жанр - портрети на Е. Георгиев, Станкович, Кантарджиев и др.). През 1881 г. постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж като ученик на Ал. Кабанел. Завръща се в България през 1884 г.. Работи като учител по рисуване в Габрово (1884-1886 г.) и в София (1886-1921 г.). Сред известните му портрети са "Автопортрет" (1884 г.), "Детски портрет" (1884 г.), "Портрет на жена" (1885 г.), "Портрет на млада жена" (1885 г.), "Портрет на Ст. Стамболов" (1886 г.), "Портрет на Мария Стоилова" (1888 г.). Рисува икони за църкви в София, Созопол и др., създава битови композиции - "Тревненка" (1885 г.), "Калайджии" (ок. 1890 г.). През 1885 г. в София организира първата в България индивидуална художествена изложба. Награден със златен медал за участието си в Пловдивското изложение през 1892 г..

1996
Джийн Кели - американски актьор, танцьор и режисьор. Една от най-ярките личности-новатори в Холивуд през 40-60-те год. Работи като танцьор на Бродуей. Свързва необикновения си талант на танцьор и хореограф с усета за изискванията на киното - танцовите му интермедии се включват органически в действието, като му придават допълнителна изразителност. Демонстрира добри способности и в режисурата. Участва във филмите: “За мен и моята любима” (1942), “Безумствата на Зигфелд” (1946), “Пиратът” (1948), “В града” (1949, сърежисьор), “Един американец в Париж” (1951), “Да пееш в дъжда” (1952, сърежисьор), “Бригадун” (1954), “Винаги прекрасно време” (1955, сърежисьор), “Щастливата пътека” (1956), “Покана за танц” (1956), “Момичета” (1957), “Да пожънеш бури” (1960), “Хайде да правим любов” (1960), “Жиголо” (1962), “По какъв път да се върви” (1964), “Пособие за женен мъж” (1967), “Госпожиците от Рошфор” (1967). С успех се ползват “Хелоу, Доли!” (1969), “Общественият клуб на чайните” (1970). През 1976 поставя “Това е развлечение” с фрагменти от класическите филми на Ф. Астер и Кели. През 1980 снима мюзикъла “Ксанаду” с Оливия Нютън-Джон. Др.: “Север и юг” (тв, 1985), “Грехове” (тв, 1986).

http://www.focus-news.net/

 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 2 ФЕВРУАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди