НА 6 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:

1842
Руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на българите в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав.

1871
Васил Левски изготвя образец за писмо позив, адресирано към заможните българи, с което се приканват да подпомогнат материално борбата срещу Високата порта.
Васил Левски е идеолог на българската националноосвободителна революция, създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 г. става монах под името Игнатий. Участва в I българска легия през 1862 г.. В периода 1864 –67 г. е учител във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа.След това става знаменосец в четата на П. Хитов. През есента на 1867г. и пролетта на 1868 г. е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България - 1 декември 1868 г. - февруари 1869 г. и май-август 1869 г. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 г. изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава (1871 г.) определя основната цел на освободителната борба: "с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)...". На общо събрание на БРЦК през 1872 г. в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално "упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 г. негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септември 1872 г.) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен.

1878
Руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас.

1882
Заточение на Драган Цанков във Враца, където е обявен за "луд" със съдебно постановление. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител в Учредителното събрание 1879 г., където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата като министър-председател (24 март–28 ноември 1880 г.), в правителството на П. Каравелов е министър на вътрешните работи (28 ноември–17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков поставя начало и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Русофил, Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903 г.). Редактира вестник: "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история".

1897
Открита е жп линията Перник-Радомир (15 км).
Първата железопътна линия в България е Русе —Варна (224 км.), открита за експлоатация на 7 ноември 1866 г. Строителството й започва на 21 май 1864 година и се извършва от английска компания начело с братя Барклей под финансовото ръководство на У. Гладстон. Локомотивите са произведени от английските фабрики SHARP STEWART и BAYER PEA*censored*. Английската компания получава концесия от Високата порта в Цариград за срок от 99 години. След освобождението на България от турско робство е построена и първата държавна железница Цариброд —София—Вакарел. Тя е открита за експлоатация на 23 юни 1888 г. През същата година към нея се присъединява участъкът Вакарел— Белово и се откупува линията Русе —Варна. Така от 1888 г., с железопътните линии Цариброд София — Белово и Русе —Варна, се учредяват Българските държавни железници, при обща експлоатационна дължина 384 км.
Тези две железопътни линии са разделени, те имат самостоятелна превозна дейност и са известни като линията "София" и линията "Русе". Свързани са през 1899 г., когато е завършена окончателно железницата София — Роман - Плевен - Шумен — Каспичан.
Междувременно през 1890 г. е завършена и влиза в експлоатация следващата държавна железница Ямбол — Бургас, наречена за краткост линията "Бургас". Така страна ни получава възможност да използва бургаското пристанище, по маршрута: София —Белово — Пловдив—Търново — Нова Загора — Ямбол—Бургас.

6 - 9 февруари 1913
Българо-гръцки инцидент при Аридея край Вурино, разрешен от смесена комисия в Солун.

1927
Интронизиран е монсеньор Кирил Куртев като софийски митрополит и апостолически екзарх на Католическата българска църква от източния обряд (униати). Куртев е висш духовник, епископ. Роден е в село Дрипчево, Свиленградско. Приема монашество през 1913 г. Ръкоположен е за епископ 1925 г. Екзарх е на българските католици от източен обред (1925–1941 г. и 1951–1971 г.).

1951
Постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП за подобряване на организацията, повишаване производителността на труда и заплащането в ТКЗС.

1954
Министерският съвет разрешава на Министерството на външната търговия да започне официални търговски преговори с Франция и Швейцария, при които да се постигне уреждане на българските предвоенни задължения към тези страни, като те се изплащат чрез процентни отчисления (не повече от 5 %) от стойността на българския износ към съответната страна.

1954
С Указ № 26 се създава Министерство на културата, в което се обединяват КНИК, Комитетът за кинематография, Комитетът за радиоинформация, Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения и Главно управление на трудовите резерви. Министерството ръководи висшето образование, научните и културните институти.

2001
Утвърденият от 38. НС Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ) избира за генерален директор на БНР поета и преводач Иван Бориславов. Назначението е посрещнато в БНР с протести. Радиожурналистите правят протестна подписка, а интелектуалци писатели организират контраподписка в защита на поета Ив. Бориславов.

НА 6 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:

1689
16-годишният Петър I сключва брак с Евдокия Фьодоровна Лопухина.
Петър Първи е руски цар от 1682 г., той е от династията Романови, първият руски император (от 1721 г.). Син на Алексей Михайлович. До 1689 г. управлява сестра му София Алексеевна. След пътуване в Западна Европа (1697-98 г.) Петър I започва модернизация на Русия - учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция (виж Северна война). Културен подем - открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).

1778
САЩ сключват първият си международен договор (с Франция).

1840
Англия подписва договор с племето майори за установяване на суверенитет в Нова Зеландия.

1899
САЩ ратифицира договор, според който Испания за 20 милиона долара им отстъпва Гватемала, Куба, Пуерто Рико и Филипините.

1901
В Париж на жп гарите са поставени първите обществени телефони.

1904
Япония прекъсва дипломатически си отношения с Русия. Започва руско-японската война за хегемония в Далечния изток.

1913
Руското правителство отхвърля предложението на Парламента за разрешаване на жените да упражняват юридическата професия.

1922
Великобритания, САЩ, Франция и Япония подписват договор, забраняващ използването на отровни газове при военни действия.

1928
В Ню Йорк пристига Анастасия Чайковская, обявяваща се за дъщеря на последния руски император Николай II – едва през 50-те години тези нейни претенции са официално опровергани.

1958
Над мюнхенското летище катастрофира самолетът на английския клуб “Манчестър Юнайтед” – загиват 23 души: 8 футболиста, 8 журналиста и 3-ма сътрудници на клуба. Оживяват треньорът Мат Бъзби, защитникът Бил Фолкс и 20-годишният Боби Чартън. Събитието е известно като “Мюнхенската трагедия”.

1999
Във френския замък Рамбуйе започват мирни преговори между Югославия и косовските сепаратисти. Конфликтът започва, когато през септември 1990 г. Сърбия приема конституция, която премахва автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи. От 1994 г. в Косово започват откъслечни, а след това и систематични нападения срещу югославски полицаи и войници. В периода между март 1998 г. и март 1999 г. близо 2000 човека са убити в резултат на действията на сръбското правителство в Косово. През лятото на 1998 г. огромен брой косовски албанци са принудени да напуснат домовете си. През есента на 1998 г. вече е сформирана Армията за освобождение на Косово (АОК), която на практика започва гражданска война в Косово.
На 13 октомври 1998 г е взето решение от НАТО за започване на въздушни атаки, които впоследствие са отложени, за да продължат дипломатическите усилия за разрешаване на кризата. Милошевич се съгласява да изтегли войските си от Косово.

2001
Ариел Шарон е избран за министър-председател на Израел. По време на Арабо-израелската война 1948-49 г. генерал Шарон командва елитна военна част. Отбранява Суецкия канал по време на Суецката криза (1956г. ). Участва и в агресията (1967 г.) на Израел срещу Египет, Сирия и Йордания. Напуска армията през юли 1973 г., но е повикан отново да оглави контраатаките на Израел срещу Египет през октомври 1973 г. Участва във формирането на партията Ликуд (1973 г.). Съветник (1975-77 г.) е на министър-председателя И. Рабин, министър на земеделието (от 1977 г.), отговарящ за еврейските поселения на окупираните арабски територии в правителството на М. Бегин. Като министър на отбраната (1981- 1983 г.) организира израелското нападение над Ливан (1982 г.). Обвинен, че не успява да предотврати зверствата в палестинските лагери в Бейрут, Шарон подава оставка през 1983 г. Остава член на кабинета до 1992 г. Министър е на националната инфраструктура (1996-1999 г.) в правителството на Б. Нетаняху.

НА 6 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:

1802
Чарлз Уитстън – английски физик и изобретател, член на Лондонското Кралско дружество (1836). Професор е в Лондонския кралски колеж (от 1834 г.). Предлага метод за измерване продължителността на разрядната искра (1834 г.); доказва, че искровите спектри на металите еднозначно характеризират тези метали (1835 г.). Заедно с У. Ф. Кук изобретява и патентова електромагнитен телеграфен апарат; създава първия практически удобен автоматичен телеграфен апарат (1858 г.). Независимо от Е. В. Сименс открива принципа за самовъзбуждане на електрическите машини (1968 г.). Създава огледален стереоскоп, фотометър, шифров апарат (криптограф), самопишещи метеорологични прибори и др. Предлага мостова схема за измерване на съпротивления, която се използва и днес в техниката.

1818
Анри Шарл Литолф – английски пианист и композитор. Напуска Англия на 17-годишна възраст, пътува из Франция, Белгия, Полша, Германия. Връща се в Лондон и отново посещава Германия. Тук представя операта си "Годеницата на Кинаст" и създава 2-те увертюри "Робеспиер" и "Жирондинци". Жени се за вдовицата на музикалния издател Майер, поема неговото предприятие и основава известното музикално издателство на класици "Колекция Литолф". По-късно заминава за Холандия, после за Белгия и Париж, където изнася клавирни концерти. Във френската столица представя редица оперети: "Кутията на Пандора", "Елоиза и Абелар", "Горска красавица" и др.

1855
Хараламби Карастоянов - един от първите български фармацевти, основател на аптекарската кооперация в България. Учи в Русия, взема участие като доброволец в шипченските боеве; ранен при Сливница във войната със Сърбия (1885 г.), остава инвалид (с един крак). Кмет на София, професор в Държавния университет, председател е на Опълченското дружество “Шипка” и пр.

1858
Христофор Хесапчиев – български офицер, генерал – майор. Завършва военното училище в София (1879), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5.11.). Началник е на военното училище (1885-1893), началник на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир на VI пехотен полк (1896-1898 г.). Военен аташе в Белград (1899-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.

1866
Д-р Стефан Ватев - български лекар педиатър и антрополог, професор и общественик; редовен член на БАН (1898 г.). Учи медицина в Хайделберг, Тюбинген и Лайпциг, където завършва с докторат (1893 г.) и специализира детски болести в Берлин (1895-1897 г.). Директор е на Народното здраве от 1908 г. до 1912 г., председател е на Върховния медицински съвет (1918-1918 г.). Професор е в СУ по детски болести. Един от основателите на Българския лекарски съюз през 1901 г. Основател и завеждащ (1920-1936 г.) катедрата по детски болести. Пише трудове по съдебна медицина, хигиена, балнеология, антропология и др.

1897
Алберто Кавалканти – бразилски режисьор и продуцент. Следва архитектура и право в Швейцария. През 1917 г. се установява в Париж и се присъединява към творците на авангарда. Работи като декоратор и асистент-режисьор при Марсел Л’Ербие и Жан Рьоноар. През 1926 г. снима “Само няколко часа” - документален репортаж за Париж и неговите жители, последван и от др. творби с дух на автентизъм и човечност в интерпретацията на героите. Поканен от Гриърсън, се преселва във Великобритания, където работи с англ. документалисти. През 1950 г. се връща в Бразилия; продуцент и режисьор на няколко успешни филма. През 1955 г. е отново в Европа, за да екранизира “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, след което работи в Италия, Испания, Румъния.

1911
Роналд Рейгън – американски политик, актьор; 40-и президент на САЩ (1981-1989) от Републ. партия. Киноактьор (1937-1942). Служи във ВВС на САЩ (1942-1945). Губернатор на щат Калифорния (1967-1975). Правителството му следва политика на увеличаване на военна мощ на САЩ, вкл. милитаризиране на Космоса (т. нар. програма "Звездни войни". Поддържа социалните реформи и предприема мерки за ограничаване на инфлацията. Преговаря и сключва важни споразумения със СССР (1985-1987 г.). През 1994 г.се разболява от болестта на Алцхаймер. Умира десет години по – късно.

1928
Илия Конев – български литературовед. Завършва българска филология в СУ (1951 г.). От 1954 г. е в Института за литература при БАН. През 1968 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Българо-сръбски културни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението)”. Специализира в Югославия и Румъния. Научен секретар е на Института за литература (1967-1973 г.), от 1970 г. до 1972 г. е сътрудник в Института за славяноведение и балканистика при Академията на Науките на СССР, където защитава докторската дисертация на тема: “Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури)”. От 1972 г. чете лекции по българска възрожденска литература във ВТУ, от 1988 г. - по литература на Българското възраждане във ВПН в Благоевград. Депутат е във ВНС (1990), министър на науката и висшето образование (1990 г.), председател е на фондация “Иван Вазов” (от 1991 г.). Основните му изследвания са в областта на сравнителното литературознание, разглежда въпроси и писатели от епохата на Бълг. възраждане - Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Ил. Блъсков, Хр. Ботев и др.

1932
Камило Сиенфуегос – кубински военен и политически деец, национален герой. Преследван е от държавната власт, принуден е да емигрира 2 пъти в САЩ (1953 г., 1956 г.). През септември 1956 г. заминава за Мексико, където се включва в отряда на Фидел Кастро Рус. На 2.12.1956 г. заедно с него на борда на яхтата “Гранма” преминава в Куба. Получава званието “команданте” (“майор”), най-високото в революционната йерархия в Куба (април 1958 г.), командва партизанските сили на обширна територия между градовете Мансанильо, Баямо, Виктория де лас Тунас. Съчетава бойните действия с революционно-пропагандна дейност сред селяните. През август 1958 г. начело на колоната “Антонио Масео” нахлува в централните райони на Куба и овладява северната част на провинция Лас Виляс. След победата на комунистическата революция в Куба (1.01.1959 г.) участва в създаването на революционната армия на страната. Загива при самолетна катастрофа.

1934
Лада Галина – българска писателка. Завършва българска филология в СУ. Работи като редактор и драматург.

1943
Иван Гарелов – български журналист. Завършва СУ, специалност журналистика. От 1973 г. е на работа в БНТ. Репортер е от "горещите точки" и автор на документални филми за Камбоджа, Ливан, Израел, Виетнам, Китай, Гърция, Кипър, Афганистан и др. От 1979 г. е водещ на обзорното предаване "Панорама". От 1989 г. е водещ и продуцент на "Панорама". Коментатор, заместник-главен редактор на "Новини и актуални предавания". Неколкократно е избиран за член на Борда на директорите; ръководител направление "Актуална публицистика" в Дирекция "Новини и актуални предавания" и член на Програмния съвет на БНТ. Автор е на три книги и стотици публикации в периодичния печат. Носител е на български и международни награди за документална журналистика, за водещ и продуцент на предаване.

1945
Роден е Боб Марли - певец, китарист и композитор, една от легендите на реге-музиката. Израства в гетото Тренчтаун на Кингстън (столицата на Ямайка). Първата си плоча записва на 17-годишна възраст с помощта на Дж. Клиф. Основава група “Уейлърз” (“Wailers”) през 1963 г. в Ямайка заедно с П. Тош, Бъни Ливингстън, Дж. Брейтуейт, Б. Келсо. Групата започва като вокална формация, а след напускането на Брейтуейт и Келсо продължава като трио в стил ска. Разпада се през 1966 г. Тогава Боб Марли заминава за САЩ, но е принуден скоро да се завърне в родината си, където възстановява “Уейлърз” (1969 г.). Световна популярност печели през 197 г. (“Burnin”). Същата година разширява групата с вокално трио - “Боб Марли Уейлърз”, и предприема голямо турне из Европа. Обявен е от “Мелъди мейкър” за “крал на регето” (1975 г.).

НА 6 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:

1793
Карло Голдони - италиански поет и драматург. В комедиите си осмива нравите и бита на аристокрацията и заможните буржоазни среди. Най-известните му произведения са: "Хитрата вдовица" (1748 г.), "Благородната дама" (1749 г.), "Кавалер и дама" (1745 г.), "Слуга на двама господари" (1745 г.), "Гостилничарката" (175 г.) и др.

1918
Густав Климт – австрийски художник, представител на стила модерн. Учи в Художествено-промишленото училище във Виена (1875-1883 г.). Един от основателите (1897 г.) и президент (до 1905 г.) на дружеството “Виенски сецесион”. Автор е на декоративни композиции, портрети, пейзажи. Сред по-известните му творби са: декоративно пано за Градския театър във Виена (1888 г.), алегорични композиции за аулата на Виенския университет (1901-1903 г.), “Портрет на А. Блох-Бауер” (1907 г.) и др.

1944
Кирил Ботев – брат на Христо Ботев. Учител в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. Постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел; командир на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г.). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Заместник-министър е на войната (1913 г.).

1944
Велико Йорданов – български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик. Следва литература, естетика и философия в Лайпциг (1893-1898), където общува с П. П. Славейков. До 1907 г. учителства в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е в Министерство на народната просвета, директор е на Народния театър (1917-1918 г.), директор е на Народната библиотека (1928-1934 г.). Превежда от немски език, публикува статии на сръбски, немски и френски език, съставя антологията "Българска белетристика" (1922 г.).

1946
Люба Касърова – българска поетеса, общественичка и литературна критичка от чешки произход (баща й е чех - проф. Ф. Сплитек). Завършва гимназия в Пловдив, учи в Пражката музикална академия, във Философския факултет на Чешкия университет. След завръщането си в България развива активна обществена и културна дейност, свързана с установяване на българо-чешки контакти. Получава чешкия “Женски орден на Белия лъв” (1937 г.). Основни образи в лириката й са жената и майката. Пише статии за чешки автори (Б. Немцова, Ел. Краснохорска, К. Светла), превежда от чешки език.

1991
Салвадор Лурия – американски вирусолог и генетик. Член е на Националната Академия на Науките на САЩ (1959 г.). Един от основоположниците на генетиката на микроорганизмите. Изследва структурата и механизмите на възпроизвеждането на бактериофаги, открива ефекта на техните множествени реактивации. Носител е на Нобелова награда за философия и медицина (1969 г, съвместно с А. Д. Херши и М. Делбрюк).

http://www.focus-news.net/